Въздухът беше толкова студен, че щипеше кожата по лицето и ръцете ми. Лицето, защото се налагаше да гледам право пред себе си; огромната планина изпълваше погледа ми изцяло, снегът ѝ ме заслепяваше, но трябваше да се взирам напред. Ръцете, защото…
Архиви
Страшен късмет извади! Ако ме последваш все някъде тук, има вероятност да получаваш не само писанията ми, но и нефилтрираните ми мнения, нескопосаните ми шеги и (от време на време) снимки на котка:
Chaotic Mind Writes 