01.06.2016 г.

Леле, ама ти… ти наистина натисна онзи бутон и/или линк. Да не се обърка нещо?
Какво? Не е било погрешка?
Супер! Не знам защо, но изобщо не го очаквах и сега в действителност се радвам, че съм бил опроверган.
Както и да е, представям ти Проект ХАОС – най-свръхдраматичното заглавие, което успях да измисля за простата ми идея да издам сборник с разкази.

„Чакай, чакай. Сборник?“

Да, сборник. Блогът ми винаги е бил за собствено удоволствие и това ще си остане така, но не виждам защо да не се опитам да превърна хобито си в страничен източник на доходи. И аз трябва да се храня, нали така?
Сега малко по-сериозно (но не прекалено; ако си тук умишлено, значи си падаш по моето специфично чувство за хумор). Мисълта за сборник определено се е появявала няколко пъти в главата ми съвсем спорадично, само че напоследък е придружавана от чужди въпроси. Когато няколко души без особено много допирни точки помежду си те попитат дали не ти е хрумвало да издадеш нещо от написаното досега, някак започваш да смяташ тази идея за не чак толкова непостижима и абсурдна. А ако разгледаме реалността откъм най-песимистичната ѝ страна, ще открием един неопровержим факт: всеки идиот може да издаде книга.
Е, не виждам защо аз да не съм точно такъв идиот.

„Аха, ясно. Това ли е книгата, за която говориш тук?

Ами не. Онзи най-първи проект се оказа малко по-дългосрочен от очакваното. Освен това замисълът му е коренно различен от този за сборника. Макар с бавно темпо, продължавам да работя по романа при всяка удобна възможност, така че е само въпрос на време да стигна до обявяването на Проект Следващо Звено (най-малкото съм се спрял на заглавие).
Проект ХАОС квазиофициално поведе едва обмисленото си начало от най-обикновена бакалийска математика. За две години и половина и при такъв голям брой публикации може да се каже, че част от съдържанието на блога всъщност е горе-долу добра. Според теорията на вероятностите* е практически невъзможно да нямам произведения, които да не са достатъчно добри за издаване. По тази причина всъщност се чувствам сравнително уверен в евентуалния успех на начинанието си.
Това обаче поражда няколко въпроса, на които ще се постарая да отговоря веднага.

*легално съм задължен да потвърдя, че не разбирам нищо от теорията на вероятностите

„Как си представяш, че някой би купил сборник с разкази, когато всичко се намира безплатно онлайн?“

Най-удачният възможен въпрос; дори не се шегувам колко на място е той. Съдържанието на блога ми е АБСОЛЮТНО БЕЗПЛАТНО и ще си остане такова в неопределени времеви рамки, включително и без ограничение до „ЗАВИНАГИ“. Изключително важно е да обясня защо и как мога да продавам нещо, което реално не би струвало и пукната стотинка на хората, които го търсят.
За щастие се оказва, че е и много лесно да го обясня: на този етап популярността на блога ми е практически никаква. Така покривам компонента „защо“. Имам си някакви полуредовни и редовни читатели, но отвъд тази малобройна група (която ценя неимоверно много) рядко се намират потенциално перманентни посетители. След като не е известно, че избраните от мен разкази се намират онлайн, едва ли ще е проблем да ги събера на едно място, да ги подвържа и да ги издам. Това би имало ефект и върху блога, и върху сборника. Малкото ми читатели (не, сериозно, обичам ви, хора; без вас нямаше да имам допълнителната мотивация да пиша) ще имат възможност да следят процеса тук и може би даже да споделят случващото се с познати, които биха се интересували от бълваните от мен тривиалности (кофти коментар, но наистина зарибяващо словосъчетание). Междувременно сборникът би насочил внимание към блога и така колелото ще се върти ли, върти…
Колкото до компонента „как“, там вече ми е малко по-размито. Имам бегла представа за това как да пробутам азбучните си кихавици на истинско човешко книгоиздателство, но тя едва ли е достатъчна. Тук се включват една шепа мои познати, които определено са десетки пъти по-адекватно компетентни от мен по темата и които вероятно не биха имали нещо против да ми помогнат най-малкото с повечко информация. Сетил съм се и за възможността да публикувам сборника в електронен формат, но знанията ми за тази процедура са още по-ограничени. В ерата на Интернет** обаче не се съмнявам, че ще мога да намеря подробни обяснения онлайн. Нищо не пречи и да съчетая двете опции, тъй като все повече наши издателства се занимават с развиването на електронния пазар за книги. Трябва ми само да приключа с компилирането на разказите, за да се захвана с тази точка от изпълнението на Проект ХАОС. Което ме навежда на втори, също така важен въпрос.

**не знам кой продължава да използва тази фраза и на този етап ме е страх да попитам

„Какво съдържание възнамеряваш да избереш, след като най-малко не пишеш по общи за разказите си конкретни теми?“

Не знам.
Засега не знам, искам да кажа. Но имам сравнително точна представа.
Нека изразим възможните подвъпроси в един малък списък, а след това ще дам кратки отговори за всеки подвъпрос:

Съдържание на сборника

  1. Колко и какви произведения?
  2. Ще бъдат ли навързани?
  3. Ще правиш ли някакви промени?
  4. Ще има ли ексклузивно съдържание?
Така е по-добре. Сега да подпукаме отговорите!
Подвъпрос 1: Първоначално смятах да избера 30 произведения. Обикновено такъв брой са точките в списъците ми, а и си е приличен обем хартия. Средно по хиляда думи на парче се получават 30 хиляди думи, така че гарантирано ще се получи по-дебела книжка. Също така намерих за удачно да се огранича само до разкази, макар че ако намеря някое по-сполучливо откровение, бих го добавил към съдържанието без колебание.
Впоследствие обаче се замислих и направих справка за единственото произведение, за което отсега знам, че ще включа в сборника. Излиза, че „Стая“ със своите над 20 хиляди думи всъщност е новела, а не разказ. Няма да се опитвам да разбирам разликата, защото не мисля, че има някакви супер ригидни рамки, по които се определя литературният вид. Ето защо реших да започна това, което се превърна в Проект ХАОС, с работното и адски тромаво заглавие

„СТАЯ“ + 30 РАЗКАЗА

Отвратително е, знам. Затова наблягам, че е работно заглавие. Щом завърша всичко, ще се постарая да измисля нещо далеч по-подходящо и само малко префърцунено, подобно на „Безмълвните викащи“ на Руси Крамнев.
Подвъпрос 2: По принцип не е като да нямам навързани едно с друго писания. Повечето от тях обаче са по-скоро тематични, отколкото директни продължения. Един пример за това са „Чернобял“ и „Тетрахромат“; те обхващат една и съща реалност, но не са отявлено свързани помежду си. Героите им нямат нищо общо и случващото се с тях не се припокрива по никакъв начин. Затова съм по-склонен да избера тематично близки произведения и да ги групирам по жанр или нещо такова.
След като 30 се дели удобно на 5 и 6, това спокойно ме насочва към брой групи и брой на разказите в тях. Хем да е малко по-хаотично (ха!) откъм теми, хем да има все пак някакво там подобие на структура. Предполагам, че когато обявя финалния списък със заглавия, ще мога да посоча и групите, в които ще се наместят.
Подвъпрос 3: Със сигурност ще редактирам все нещо по всяко едно от избраните от мен произведения. Най-малко ще следя за печатни грешки и пунктуация, но има не един или два случая, когато идеята ми е харесала, а изпълнението не се е получило добре на второ четене. По тази причина ще обърна особено внимание на структура, изказ и всичко останало, което бих отчел като проблем с написаното.
Може би не е необходимо да уточнявам, че с тези редакции ще променя и съдържанието в блога, но ще се чувствам по-добре, ако затвърдя решението си да ревизирам ретроактивно. Винаги съм го правил и ще продължавам да го правя до момента, в който излезе напечатано черно на бяло. Или в електронен формат. Ясно е какво искам да кажа.
Подвъпрос 4: Естествено, че ще има ексклузивно съдържание! Така, както сборникът не би побрал всичко от блога ми, на мен ми се вижда логично да включа сред страниците му нещо съвсем ново и да не го публикувам онлайн. Това е съвсем проста бизнес практика; всеки глупак би я разбрал***. Предполагам, че най-напред ще си уточня групите разкази, по-точно частите, на които ще е разделен сборникът тематично, а чак след това ще определя колко нови неща ще напиша.
Да видим сега дали има нещо друго за отговаряне.

***легално съм задължен да потвърдя, че не разбирам нищо от бизнес практики

„Мислиш ли, че наистина би могъл да издадеш сборник с разкази?“

Не виждам защо не бих могъл. Не го казвам от липса на скромност или от свръхналичие на самоувереност. Просто смятам, че ако направя всичко така, както трябва, все ще има начин да се стигне до сборник. И още веднъж, ако наистина не намеря издателство, което да хареса, купи, напечата и разпространи в минимален тираж физическа книга, ще я пусна онлайн за два или три лева, колкото да не те е яд, ако си я купиш, пък не ти хареса чак толкова.

„Да кажем, че ме интересува как върви сборникът. Как мога да разбера повече?“

Това е супер лесно. Просто идвай тук, на страничката на Проект ХАОС в блога, където ще докладвам по-сериозните (и някои от недотам сериозните) стъпки по придвижването на този сборник от дълбините на неподредените ми мисли до евентуалната му хартиена триизмерност. Прогресът неминуемо ще е бавен, но ще го има. Ето затова, ако случайно ти е хрумвало като въпрос, не мога да си поставя някакъв срок за изпълнение на проекта. Когато, тогава.

„Нали няма да кръщаваш сборника Проект ХАОС? Понеже нали си още на работно заглавие и така нататък…“

О, не, никога не бих причинил такова зло на книга. Държа да повторя, че ще му измисля (или ще му измислят, понякога и това се случва) кадърно заглавие. Нарекъл съм си го така, тъй като за мен реализирането му е подобно на всеки що-годе читав проект. А това ХАОС очевидно си е свързано с произхода, просто друго не ми се стори по-подходящо. Всичко с времето си, но най-вероятно заглавието ще остане за тогава, когато проектът е наближил края си.

„Ами това е засега, ако има нещо друго, ще питам пак. Може ли в коментарите?“

Да, супер, както си решиш! То по принцип никой не пише в коментарите, но ако случайно се сетиш, че искаш да питаш нещо друго, заповядай.
Към днешна дата оповестих всичко, що имах за оповестяване. Ако няма да ти е проблем, ще те помоля да споделиш написаното тук в предпочитаната от теб социална мрежа; нека да видя дали има някакъв интерес към идеята ми. И да няма, пак ще се отчете трафик към блога, а някой може да поостане и да хвърли едно-две очета на индекса.
Следваща точка от Проект ХАОС: избор на разкази.
Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness С малко закъснение за рождения ден, но пак е добре дошла. :) #JayKristoff #Nevernight Не е предпочитаният от мен Хамилтън, но и на този съм доволен. :D #MonsterEnergy Отис и Томас. :D #BFFs Космическата котка те гледа и иска да подуши мислите ти. :D #Caturday По случай днешния празник. :) #TBT Но ще ме подмлади ли? Какво? Само духом? Е, добре. :D #Пиринско #МладоПиво Да поомешим малко жанрове! #ScottWesterfeld #LeviathanSeries Когато те четат по-добре от теб самия. :) #ПощенскаКутияЗаПриказки #ЖивкоДжуранов #Нелогично Когато Скалзи те препоръчва, няма как да те пропусна. :) #PaoloBacigalupi #TheWaterKnife Спойлер за след около два месеца. :D #WarForThePlanetOfTheApes #PlagueInc Когато не можеш да заспиш, но поне имаш място за краката. #LittleThings Тия нива, значи... :D #Megaminx
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: