Отвлечен

Главата ме болеше ужасно. Първо ми се стори, че беше заради силната светлина, но след като очите ми посвикнаха с нея, усетих, че болката идва от тила, не от челото. Направих опит да се раздвижа. Нямах успех. Нещо ме държеше здраво за повърхността, на която бях легнал. Не се чувствах особено уверен с такова начало на събитията.
Светлината идваше от насочени към мен лампи. Опитах се да извърна поглед от тях, но и в това се провалих. Който и да ми беше погодил този номер, очевидно не изгаряше от желание да бъде видян. Затова се опитах да си спомня какво се е случило преди събуждането ми.
Бях на брега на езерото до дома ми. Канех се да се топна в него, понеже ми беше станало доста горещо. Повърхността на езерото внезапно се разлюля, долових някакъв шум и после… силна светлина? Би трябвало да е точно това. Всичко стана бяло и очите ме заболяха. Нещо се уви около мен и ме стегна здраво в хватката си, след което се отделих от земята и се разлюлях във въздуха. От люлеенето ми се зави свят и трябва да съм припаднал малко след това, понеже спомените ми стигаха до този миг.
Да не би…
Не. Това са глупости. Няма как да…
Лампите над мен внезапно грейнаха по-силно и затворих очи. В помещението, където ме държаха, влезе някой. Дочух неразбираеми гласове. Значи повече от двама, но беше трудно да различа точно колко. Говореха с бързи, в по-голямата си част остри звуци. Като машина. Беше ли възможно те да са машини? Заслушах се напрегнато, но дори езикът им не ми беше познат. Почнах да се замислям дали не е редно да кажа нещо, да се опитам да преговарям с тях, когато един от тях ме докосна с нещо. Предположих, че е някакъв инструмент, с който измерва моите жизнени функции или нещо такова. На допир напомняше на гума, но движенията бяха сложни и прецизни. Все едно захващаше части от кожата ми, за да определи къде са мускулите ми.
Добре, значи съм на медицински преглед. Не знам защо това е добре, всъщност.
Още от странните гласове. Реших, че на този етап няма смисъл да си трая и започнах да се оглеждам, доколкото ми беше възможно да завъртя глава. Похитителите ми, както вече се опасявах, бяха трима на брой, по-високи от мен, стройни и (напълно естествено) маскирани. Още по-страшно беше това, че в съответствие с подозренията, които не исках да признавам до този момент, те не изглеждаха като същества от тази планета.
Чудно. Бях отвлечен от инопланетяни. Пък и бях гол, нали щях да влизам в езерото.
Просто прекрасно стечение на обстоятелствата.
Тонът им на говорене беше интересен. Опитах се да вникна в емоцията зад него, за да се ориентирам най-малко в намеренията им. Един от тримата звучеше доста припрян, а може би дори разтревожен. Другите двама като че ли го успокояваха, размахвайки странно изглеждащи крайници пред него. Нито къси, нито дълги, с чупка по средата и диференцирани в краищата – всеки завършваше с втора чупка и трета, по-малка част, на която имаше по пет тънки издатъка. Това, което бях помислил за инструмент, явно бяха самите им крайници.
Важното беше, че между тримата имаше някакъв спор. Което означаваше, че може би не ме наблюдаваха толкова съсредоточено, колкото би трябвало. Лека-полека заопипвах масата, за която ме бяха вързали. Все някъде щеше да има нещо, с което да си послужа, за да успея да се измъкна.
Разтревоженият се развика и другите го забутаха към врата в дъното на помещението. Аз продължих да пипам по масата, докато не намерих винтовете на приспособлението, с което ме бяха захванали за нея. Започнах да ги развивам бавно, за да не ме забележат, но и по няколко наведнъж, за да не се бавя много. Тъкмо усетих как оковите ми се разхлабват, когато чух как разтревоженият пищи. Обърнах се към него и погледите ни се срещнаха; оказа се, че маската на главата му е прозрачна и успях да видя очите му.
Странно, бяха само две.
Беше ме видял. Вече не разполагах с възможността да се откажа от бягството си и затова хвърлих всичките си сили и цялата си сръчност в справянето ми с винтовете. За щастие, моите вендузи винаги са били прецизни. Успях да измъкна три пипала и се заех с останалите девет. Похитителите ми не бяха достатъчно бързи и се изхлузих от масата преди да ме стигнат. После се плъзнах по пода, внимавайки да не съм близо до стените, за да не ме притиснат лесно, и се изстрелях право между долните два крайника, с които се придвижваха.
Излязох безпроблемно през вратата и се залутах по тесен коридор в абсолютно неясна посока. Бях изплашен, нормално е да не съм обмислял твърде много действията си. Както и да е, поне имах идея какво да търся. Зазвучаха сирени и още от странната реч, навярно аларми и предупреждения, че съм избягал. Отварях си очите на осем за някакъв ориентир, като основно виждах нещо, за което предположих, че е лого: син кръг, червен щрих в кръга и непознати за мен символи. Символите бяха четири на брой и изглеждаха така: NASA.
Приплъзвайки се по коридорите, без да искам се сблъсках с едно от съществата, които ме бяха отвлекли. Не беше маскирано като онези тримата. Видях, че лицето му има странен, почти розовеещ цвят, а в средата, малко над това, което после се оказа уста (защото то се развика), се мъдреше доста странен израстък с две дупки в него. Съществото и аз изревахме едновременно от страх, след което се отправихме в срещуположни посоки. От време на време срещах още от съществата, които ме преследваха, но заради мекото ми тяло нямах проблем да се измъквам от хватките им.
Трябваше да измисля как да убедя инопланетяните, че съм интелигентна форма на живот и обикновено не се разхождам гол. Нещо определено се появяваше в главата ми и подозирах, че може да е план. А когато доби по-ясни измерения, изведнъж всичко ми се изясни.
Ето защо започнах активно да търся медицински персонал. Трябваше ми нещо за рязане.
Хубаво де, не ми се беше изяснило всичко. Като нищо можеха да ме приемат за заплаха и да ме убият.
Върнах се в помещението, в което ме бяха държали, понеже бях преценил, че са имали намерение да ме… „изследват“ по-инвазивно. Затършувах бързо по чекмеджетата на няколко шкафа в единия ъгъл и намерих малък, остър нож. С него почнах да драскам по масата. Получи се приличен чертеж. Така де, като за нещо, което съм импровизирал за няколко мига.
Когато съществата влязоха при мен, аз най-демонстративно метнах малкия нож зад себе си и посочих към масата. Те погледнаха към нея и така се изненадаха, че за момент се запитах дали пък не съм ги обидил с нещо. Върху металната повърхност на масата бях надраскал правоъгълен триъгълник с различни по дължина катети. Единият обозначих с три черти, другия с четири, а на хипотенузата отбелязах пет.
Елементарна математика: най-лесният за запомняне пример за Калосианската теорема. Бях убеден, че ако им покажа математика, ще разберат, че съм разумно същество, а не някое глупаво и разсеяно животно. И подейства, за моя радост. След известно време вече седях пред камината у дома и се чудех как да обясня на останалите ми сиблинги от Люпилнята какво ми се е случило. Защото все пак бях отвлечен. Но понякога още се чудя дали бих попаднал отново на тези страни, двукраки, изненадващо тежки същества. Както и да им свърша повече работа. Тя, математиката, хубаво ме беше спасила, но се съмнявам, че някой би долетял тук при светлинни години разстояние, за да му бъдат показвани елементарни сметки.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Sci-Fi

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:

There was an error retrieving images from Instagram. An attempt will be remade in a few minutes.

%d bloggers like this: