Маска

– Уморен съм вече, колко останаха?
– САМО ОЩЕ ТРИМА, ЧОВЕКО – отговаря гласът в главата ми, който така и не се е научил, че след като е в главата ми, няма нужда да вика. – УБИЙ ГИ И ТОРОК ЩЕ БЪДЕ СИТ ДО КРАЯ НА МЕСЕЦА.
– Добре – изпъшквам и повличам наточената коса след себе си.
Да се върнем назад около десетина месеца.
В юношеските си години бях супер запален по филмите на ужасите. Стените в стаята ми бяха облепени с плакати, изобразяващи най-известните свръхестествени убийци на Холивуд: Крюгер, Ворхийс, Майърс и останалите ме гледаха в очите всяка вечер, докато заспивах, а мен изобщо не ме беше страх. Макар да не се ограничавах единствено до слашър жанра, той беше най-предпочитаният за гледане; любовта ми към тези съвременни чудовища беше необяснима в немалка степен, като се има предвид, че от гледна точка на възрастта ми спадах повече към техните жертви.
После пораснах, цялата тази фаза мина и един следобед свалих всички плакати, навих ги грижовно на руло и ги прибрах в мазето. Така щеше да приключи цялата ми история с убийците за около седем-осем години, докато не открих маската.
Не, не онази, която превръщаше младия Джим Кери в още по-голям анимационен герой. Моята маска.
С измамно парещия като арктически лед пропукан порцелан, оформен в многовековна агония, аз се срещнах по възможно най-клиширания начин: намерих го върху обгореното лице на замръзнал труп при пиянска нощна разходка из гората по време на внезапно появила се кървава луна. Когато си сложих маската, видях как, къде и кога ще умра, след което в ушите ми прокънтя античният глас на демона, окован от мистични сили за маската до края на вечността. Торок, както се представи демонът, обясни, че изпитва неутолима жажда за кръв, но за разлика от повечето негови събратя, той търси кръвта на виновните. След като си поприказвах с него, двамата стигнахме до интересна уговорка, заради която в началото на всеки месец преследвам пищящи двадесетинагодишни из гората. Така той засища справедливата си кървава похот, а аз имам с кого да си говоря и не се чувствам самотен.
Така се озоваваме тук и сега. Аз деля доброволно тялото си с демона, той го захранва със сила, скорост, по-добри сетива, такива неща. Всичко, което правя по-нататък, практически е на автопилот, докато си говорим.
– ЕДНОТО МОМИЧЕ СЕ КРИЕ В КЛОНИТЕ НА ОНОВА ДЪРВО СРЕЩУ НАС, ЧОВЕКО! – казва Торок.
– Добре – отвръщам и тръгвам напред. – А ти какво мислиш за идеята ми?
– МОЖЕ БИ Е ТВЪРДЕ РАНО ДА ОБМИСЛЯШ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА СЪЖИТЕЛСТВО.
– Да, ама сме заедно вече четвърта година и…
– ИМА МНОГО ФАКТОРИ, КОИТО НЕ ОТЧИТАШ, ЧОВЕКО. САМО С ЖЕЛАНИЕ НЯМА ДА СЕ ПОЛУЧИ.
– Предполагам, че си прав. Дори моментът не е удобен, какво остава за липсата на място и средства…
– ЕТО Я! ДОВЪРШИ Я!
Замахвам с косата срещу дървото и силите в тялото ми се вливат в нея, като ѝ позволяват да разсече ствола, сякаш е стрък трева. Дървото се сгромолясва на земята и момичето опитва да се измъкне от заплелите се един в друг клони. Отивам до нея, стоварвам острието на косата право върху главата ѝ и гледам как студеният метал изчезва сред гейзер от бликаща кръв.
– Какво беше направила тя? – питам Торок. – Или какво е щяла да направи, все забравям, че виждаш и бъдещите постъпки на тези хора.
– СЛЕД НЯКОЛКО ГОДИНИ ТЯ ЩЕШЕ ДА РАБОТИ ВЪВ ФАРМАЦЕВТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ И ДА ИЗПИТВА ЛЕКАРСТВА ВЪРХУ БЕБЕТА. ТОРОК Е УБИВАЛ ДЕЦА ПРЕДИ ПРОКЛЯТИЕТО, НО ДОРИ ТОРОК НАМИРА ТОВА ЗА ПРЕКАЛЕНО.
– Гадничко си е, да – отговарям и стъпвам с крак върху рамото на момичето, за да извадя острието от нея.
– ОСТАВАТ НИ ДВАМА.
– Да, да, помня. Значи ще почакам още време.
– ЗА КОЕ?
– За това, което обсъждахме?
– А, ДА, ВЯРНО. ДА, ЩЕ ТРЯБВА ДА ПОЧАКАШ.
– Нали не го казваш, защото те е страх, че няма повече да излизаме така?
– ТОРОК ДА ГО Е СТРАХ?! НУЖНО ЛИ Е ДА ТИ НАПОМНЯМ КОЙ Е ТОРОК?!
– Не, спокойно… – опитвам се да предотвратя тирадата му, но той ме надвиква:
– АЗ СЪМ ТОРОК, СИН НА УРЕК, КЪРВАВИЯТ ВЪЛК, КРАДЕЦЪТ НА ПИСЪЦИ…
– Мъжът от стомана, Богът на гръмотевиците…
– … СМЪРТНАТА ПОЛИЧБА, ПРОКОБАТА ОТ СЕНКИТЕ…
– … Майката на дракони, Последният джедай…
– … РЪКАТА НА ОТМЪЩЕНИЕТО, ЧЕРНИЯТ ВОЙ…
– … Пазителят на портата, Бичът на Карпатия…
– СПРИ ДА СЕ ПОДИГРАВАШ НА ТОРОК!
– Спри да си изреждаш прякорите в училището за демони и се фокусирай малко! Имаме двама души да убием и искам да приключваме по-скоро, за да мога да се наспя!
Торок изсумтява гневно и млъква. Оглеждам се наоколо и внезапно виждам как момчето изскача иззад едър камък и връхлита срещу мен в явен и глупав опит за геройски момент. Аз се отдръпвам в последния момент и чакам Торок да замахне с косата, но ръцете ми не помръдват и момчето се възползва от това, като вдига тежък клон от земята.
– Торок? – викам демона, но не чувам нищо.
Момчето замахва с клона и избива косата от ръката ми. Загрявам, че трябва сам да се бия и това ме плаши.
– Торок, мисля, че е време да се включиш!
Нищо не се случва. Едва успявам да избегна удар в лицето и хуквам към косата. Взимам я, но клонът се стоварва върху гърба ми и падам по очи в пръстта.
– Торок, ако този ме убие, няма повече да проливаш кръвта на прегрешилите!
– МОЖЕ БИ ТОЙ ЩЕ СЛОЖИ МАСКАТА.
– Няма да я сложи!
– МОЖЕ БИ ТОЙ НЯМА ДА СЕ БЪРКА В РАБОТИТЕ НА ТОРОК.
– Затова ли било всичко?! Стига си се държал като бебе и му виж сметката!
Момчето ме налага с клона по гърба. Предпазвам главата си, но и така ме боли ужасно.
– Торок, помогни ми!
– КОГА ЛИ НЕ ТИ ПОМАГА ТОРОК?
– Не му е сега времето да правиш това!
Усещам как тялото ми се извърта с тренираните рефлекси на някого, до чиито физически умения не бих могъл да стигна. Едновременно изритвам момчето от себе си и грабвам косата.
– ЗАМАХНИ, ЧОВЕКО!
Вслушвам се в демона и косата изсвистява във въздуха. Момчето ме поглежда объркано, изпуска клона на земята и цялата горна половина на неговото тяло пада с мокър, лепкав звук от кръста му, тупвайки глухо до парчето дърво. Преди би ми се догадило от такава гледка, но вече виждам разрязване на две за пети или шести път.
– ИСКАШ ЛИ ДА ЗНАЕШ КАКВО Е НАПРАВИЛ ТОЙ? – пита ме демонът.
– Не ме интересува. Срита ми задника, това ми е достатъчна причина.
– ТРЯБВА ДА СЕ РАЗДВИЖВАШ ПО-ЧЕСТО.
– Трябва да се държиш като бебе по-рядко.
Подпирам косата на близкото дърво и се изтупвам. Разтягам се около две минути, докато спре да ме боли гърбът толкова.
– Виж, това, че ти дрънкам за моите проблеми през цялото време, не означава, че не бих те изслушал, ако и ти си се загрижил за нещо.
– ТОРОК НЯМА ПРОБЛЕМИ.
– Кого се опитваш да заблудиш?
– ТОРОК НЕ МИСЛИ, ЧЕ E ЛОШО ЧОВЕКЪТ ДА СЕ ПОСВЕТИ НА СЕМЕЙНИЯ ЖИВОТ И ДА НЕ ОБРЪЩА ПОВЕЧЕ ВНИМАНИЕ НА МАСКАТА.
– Не съм казал, че ще спра да излизам навън с теб. А и нали се разбрахме, че е рано да се местя някъде заедно с приятелката ми?
– ДА.
– Тогава ще си говорим друг път за това.
– ДОБРЕ.
– Извинявай, ако съм те разтревожил.
– ТОРОК СЪЩО СЕ ИЗВИНЯВА.
– Няма нищо.
Посягам към дървото, за да взема косата. Обзема ме паника, когато установявам, че не е там.
– Торок, оставаше ни още едно момиче, нали така? – едва успявам да попитам.
– ТОЧНО ТАКА, ЧОВЕКО.
– По дяволите!
– КАКВО ИМА?
– По дяволите, Торок, загазихме го!
Хуквам през гората, докато не се озовавам на открито до ръба на пропаст. Луната хвърля бледа светлина по грубите камъни. Вятърът, досега почти незабележим, набира скорост и вие в ушите ми.
– Торок, останало е едно момиче! Ако всичко, което съм виждал във филмите на ужасите, е вярно, тя ще ни убие!
– ПАК С ТЕЗИ ФИЛМИ НА УЖАСИТЕ…
– Недей да подценяваш жанра! Винаги става така! Аз съм свръхестествен убиец, а пък тя е последната оцеляла девственица, която ще ме надвие, обръщайки собствените ми сили или собственото ми оръжие срещу мен!
– НЕ, ЧОВЕКО, ТЯ…
Момичето се появява изсред дърветата. Лунен лъч проблясва, отразен в косата.
– Това беше, Торок! Убиха ни! Убиха ни тъпите ни мисли и чувства!
– ЧОВЕКО, ТЯ НЯМА ДА НИ УБИЕ.
Момичето тръгва към нас и размахва косата във въздуха. Острието свисти по-силно дори от вятъра, които сякаш разлюлява целия свят около мен. Зад гърба ми се намира пропастта и аз нямам къде да избягам.
– Какво избираш, приятел? – питам отчаяно. – Да ни накълцат или да се метнем надолу?
– НИЩО.
– Някакво си момиченце, дето сигурно не се е и целувало, ще ми свети маслото…
– ГЛЕДАЙ СЕГА.
Торок вдига ръката ми във въздуха и косата се измъква от хватката на момичето, за да се озове в моята.
– Не знаех, че можеш да правиш това!
– НЕ СЕ Е НАЛАГАЛО. А СЕГА ДА СЕ ПОГРИЖИМ ЗА ТАЗИ ЧЕРНА ВДОВИЦА.
– Какво?!
– ТЯ СЕ ОМЪЖВА ЗА БОГАТИ МЪЖЕ И ГИ УБИВА, СЛЕД КОЕТО НАСЛЕДЯВА ПАРИТЕ ИМ И СМЕНЯ СВОЯТА САМОЛИЧНОСТ…
– Знам какво означава това! Ти откъде знаеш, че тя е такава?!
– ТОРОК ВИЖДА ЦЕЛИЯ ЖИВОТ НА ЖЕРТВИТЕ СИ ПРЕДИ ПОСИЧАНЕТО ИМ, ЧОВЕКО.
– Не знаех, че можеш да правиш това!
– НЕ СИ ПИТАЛ ТОРОК.
Замахвам с косата, но момичето е пъргаво. Скача като дива коза по камънаците и спазва дистанция. Залитам, докато я преследвам, а тя взима камъни от земята и ги хвърля по мен.
– Торок, използвай Силата и я убий тази акробатка!
– КАКВА СИЛА?
– Същата, с която призова косата – отговарям и едва избягвам удар в главата.
– НЕ СТАВА ТАКА, ЧОВЕКО.
– Как да не става?!
– НЕ СЕ ЯДОСВАЙ, ПРОСТО Я ИЗТОЩИ.
– Торок, аз съм изтощен! Помогни ми все с нещо!
– МОМЕНТ.
Усещам как силата в маската на Торок превзема тялото ми почти изцяло и веднага ставам много по-бърз. Очите на момичето се облещват, когато я връхлитам и я отделям от земята, като забивам рамо в корема ѝ. Двамата падаме на земята и се изтъркулваме до ръба на пропастта. Момичето внезапно сяда отгоре ми и ме заблъсква с лакти в лицето.
– Падна ли ми сега? – казвам аз и се разсмивам.
Обърквам я за миг. Но този миг ми стига. Извъртам се настрани и тя пада от мен право в пропастта. В последната секунда замахвам с косата отвъд ръба. По писъка ѝ разбирам, че съм я уцелил. Надвесвам се и виждам, че острието на косата се е впило в скалата точно през рамото на момичето. Тя ме поглежда и изръмжава нещо. Не чувам какво. Няма значение.
Издърпвам косата и след малко гласът на момичето секва с едва доловимо тупване.
– Следващия път трябва да внимаваме повече – изпъшквам аз и тръгвам към гората.
– СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ ТОРОК ЩЕ СЛУША ТЕБ ПО-МАЛКО И ТАКА НЯМА ДА НИ ИЗНЕНАДАТ.
– А ще си държиш ли проблемите в теб? Или ще ми казваш какво те притеснява от самото начало?
– ТОРОК ЩЕ СИ ПОМИСЛИ.
– Е, мисля, че и на това съм доволен.
По пътя към вкъщи си говорим още за бъдещите ми планове. В крайна сметка двамата с Торок се уговаряме да преосмислим обичайните ни ежемесечни занимания, ако се наложи, но по начин, който да е удобен и за мен, и за него. Кой знае, може да се окаже полезен опит.
Трудно се излиза наглава с древен демон-убиец, но ми се струва, че отбелязвам прогрес.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Научи ме на тайните си, космическа коткЕ. :D SpaceCat Pasta Aglio e Olio. :) #NewThings Извън снимката: тортата, загатната по устата на брат ми. :D #TBT Неочакван гост на терасата. :) #SneakyLizard Друго нещо са бургаските гълъби. :D #DailyRandomness С новите попълнения. :) #RichardCastle #NikkiHeat #DerrickStorm Когато така ти се спи, че реалността ококо теб рухва. #SoTired Интернет обичаше бекон, нали така? :D #Bacon Наричаха ме луд, смееха ми се... Кой се смее сега?! :D #POTC #FaceSwap Може би е просто случайност, но на мен ми се струва, че ме следят. :D #Caturday Понеже захладня, за ето тази се сетих. :D #TBT Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: