Ложе (18+)

– Какво правиш?
– Нещо не съм в настроение вече.
– Е, как така? Досега си беше в настроение, защо се дърпаш?
– Много добре знаеш защо.
– Не разбирам какво имаш…
– Много добре разбираш какво имам предвид!
– Чакай малко, ти сега наистина ли се разсърди за това?
– Ей, браво бе, най-после да схванеш, че се сърдя!
– Стига де, какво толкова? Заиграх се малко повече, това е…
– Изобщо не трябваше да ти позволявам аз на теб да се заиграваш!
– Голямата работа сега, какво си тръгнал се сърдиш за един пръст?
– Хиляда пъти сме го говорили това нещо! Не обичам да ми бъркаш в задника!
– Хайде стига и ти вече! Такъв голям мъж като теб толкова ли не може да понесе едно мъничко, тъничко пръстче?
– Защо всеки път се правиш на ударена?!
– Ти защо всеки път се правиш на ощипана госпожица?
– Не се правя на ощипана госпожица! Ощипана госпожица не означава човек, на когото му навират пръст в гъза против волята му!
– Знаеш ли, мисля, че просто те е страх.
– Моля?
– Чу ме. Страх те е, че може да ти хареса. Затова не искаш да го правя, защото не си сигурен какво би означавало това за ориентацията ти или нещо такова.
– Ти чуваш ли се?
– Много мъже в хетеросексуални връзки нямат проблеми с аналната стимулация…
– Щеше да ме е страх, че ми харесва, ако ми харесваше! На мен не ми харесва! Не разбирам как изобщо си решила, че би могло да ми харесва!
– Оф, колко пъти трябва да ти обяснявам, че оргазмите стават много по-силни при стимулиране на простатата…
– Не знам! Ти как мислиш, колко пъти е достатъчно да ми обясниш как оргазмите ставали много по-силни при стимулиране на простатата, докато най-сетне се съглася да използваш сфинктера ми като ръкавица?
– Прекаляваш вече, само кутрето вкарах!
– Ти хубаво само кутре си вкарала, ама аз като палец го усетих!
– Ами ти пък защо се стягаш?!
– Защо се стягам, когато усещам, че сера наобратно ли?! Ти сериозно ли ми зададе толкова тъп въпрос?!
– Не започвай!
– Какво да не започвам?
– Не искаш да започваш тази тема.
– Не съм започвал нищо! Ти започна с тоя палец!
– Беше кутре!
Аз не го усетих като кутре!
– А пък аз не се разциврих като момиченце миналия месец, когато ти дадох да ме чукаш отзад!
– Това беше различно…
– Да! Да, точно така е, беше съвсем различно! Защото, без да се ласкаеш, понеже това си е факт и нищо повече, има огромна разлика между моето кутре и твоя хуй!
– Чакай сега…
– Какво да чакам? Нима не е вярно, че хуят ти е по-голям от кутрето ми?!
– Е, да, ама…
– Няма „ама“! Ти тук ревеш, че нежничко съм ти пъхнала пръстче за една секунда, а пък аз трябваше да те изтърпя половин час!
– Как така е трябвало да ме изтърпиш, нали уж ти хареса?!
– Хареса ми едва когато по средата си спомни, че имам клитор, а ти имаш пръсти, глупако! Ти какво, да не си помисли, че съм свършила с гъза си?!
– На някои жени…
– Аз не съм някоя жена! Аз съм твоята жена, идиот такъв, би следвало да знаеш отлично какво ми харесва на мен! Още в началото ти казах, че бързаш прекалено много, ама ти хич не се отказа да блъскаш като животно, нали?
– Това по принцип ти харесва.
– А ти по принцип нямаш идея какво е усещането отзад при див анален секс, така че не си позволявай да знаеш какво ми харесва, защото очевидно имаш пропуски в тази област!
– И ти трябва да знаеш аз какво харесвам! Спри да се промъкваш към задника ми!
– Поне когато го правя, не плюя в него!
– За това се разбрахме вече и се съгласих, че съм се превъзбудил…
– О, превъзбудил се бил, горкият! Когато аз не се сдържам, опищяваш всичко, ама когато ти не внимаваш, това се дължи на необуздаемата ти страст!
– Какво искаш да кажа?!
– Нищо не искам да казваш!
– Искаш да призная, че си по-издръжлива от мен ли? Задето ми пусна отзад, без да ти мигне окото, а пък аз не мога да изтрая един пръст?
– Това, че признаваш очевидната истина, не означава, че…
– А, не, не, не, не, не! Сега аз ще говоря! Защото ти може и да се ме изтърпяла, но аз трябваше да те чакам повече от две десетилетия, докато те убедя да ме „изтърпиш“!
– Какви две десетилетия бълнуваш?!
– Бяхме заедно четири години преди сватбата, година след нея роди близнаците, а днес са на по седемнадесет. Двадесет и две години не съм отварял дума за анален секс, защото го направих още на първия месец, след като започнахме да ходим, и ти напълно категорично заяви, че няма да се случи никога! А какво стана миналия месец? Всичкото това време на кроежи и внимателно внушаване най-после се отплати! После как да не съм превъзбуден, половин живот този момент чакам!
– Майко мила…
– Да, обзалагам се, че си изненадана…
– Не, чакай, какво беше онова за внимателното внушаване?
– Ами така, малко по малко, ъм… Отне ми доста време да измисля точно по какъв начин да подходя, но както знаеш, успях.
– Как така?
– Е, как така: почнах да си го търкам в дупето ти при всяко гушкане, да ти правя комплименти за това, че е станало по-сочно, да загатвам полека-лека за нещо повече… а, и уж случайно да избирам такива филми, когато пробваме да го правим като в тях.
– Ти, гадина такава! Изманипулирал си ме, за да ме чукаш отзад?!
– Ти обаче не загряваш какво искам да ти кажа, нали?
– Загрявам, че си ме изманипулирал, за да ме чукаш отзад, не виждам какво друго трябва да загрея!
– Вложих време, това трябва да загрееш! Аз изчаквах години, а какво направи ти? Прочете това за простатата преди има-няма три седмици и реши да пишеш призазки за приключенията на Палечка в ануса ми!
– Беше само един показалец!
Нали каза, че е било кутре?!
Излъгах!
– … какво правим?
– Моля?
– Какво правим, по дяволите? И защо?
– … не знам.
– Преди… преди говорихме за тези неща, нали? За това какво искаме да опитаме? За това, че няма да влизаме в рутина по отношение на секса само защото имаме купища други задължения…
– … които ни отнемат от времето. От енергията.
– Изморени сме.
– Изморени сме, така е. Изморяваме се от работа, от това да сме родители, но един спрямо друг все още сме любовници и не бива да се пренебрегваме и да пренебрегваме и тези задължения. Не е като вече да не ни се прави секс…
– Съвсем не.
– … просто всеки иска своето и не обсъжда това с другия.
– Да.
– Да…
– Как стигнахме до това да се баламосваме взаимно в брачното ложе?
– Уф, не го наричай така! Някак не на място е, след като сме си викали за ануси.
– Извинявай, права си.
– Ти също си прав. Не съм сигурна кога е започнало това баламосване, но го има.
– Няма и особено голямо значение кога е започнало. Просто сме престанали да се изслушваме в някакъв момент.
– Така е. Може би… Всъщност не, със сигурност и двамата си делим вината. Виж, не искам… не искам да ти е неприятно, когато сме заедно. Не знам защо си представям, че за да ти е хубаво с мен, трябва да правим нещо различно, но е така. Сам го каза: ние сме женени повече от двадесет години. За толкова време като нищо съм ти омръзнала поне малко.
– Не, няма… няма нищо лошо да разнообразяваме от време на време, но аз още си падам по класиката. Все пак с нея сме започнали, не мога да не съм фен.
– Друго си е да си млад и да искаш да впечатлиш новото гажде. Леле, помниш ли какво направихме, когато те заведох да те запозная с родителите ми?
– Дали помня? Аз заради това реших, че ще ти предложа брак.
– Глупости!
– Да, да, глупости са, знам. И онова си беше пълна глупост, ама я решихме заедно. Харесва ми така. Харесва ми да решаваме тези неща заедно.
– И на мен ми харесва.
– Съжалявам, че избухнах. Трябваше да си кажем всичко това, вместо да крещя.
– И аз съжалявам. Не трябваше да те притискам. Отсега нататък ще си решаваме глупостите както преди. Съгласен ли си?
– Съгласен съм.
– Добре. Хайде тогава да си продължим по обичайния начин.
– С белезниците или с латексовите маски?
– Ммм… с белезниците и с латексовите маски.
– Палавница!
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Еротично, За Кутията, Комично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: