Обзор: Кутия

Видя му се краят и на този месец. Видяхте и това, което малко или много съм сметнал за най-доброто от всичко, което съм писал. Дали ще бъде разказ, в който съм поразвихрил своето въображение, или откровение, което да разкрие неподозирана част от мен, или пък списък със смешки, щом е включено в обзора, значи е горещо препоръчано от мен самия.
Това не е никак малък риск. Залагам на тези глупости да свидетелстват за мен като автор, все пак.
Може би затова оставих тази категория на последно място. Трудно ми е да си го призная, но не ми е особено приятно да продължавам да доя тази метафорична крава. Най-малкото не е актуално за мен, след като сборникът беше публикуван лятото на миналата година.
Какъв сборник ли? Този сборник. В последния ми обзор става дума, разбира се, за моята стара любовница, „Пощенска кутия за приказки“. Срещнахме се с нея много отдавна, после се позалюбихме по-страстно, нещата потръгнаха уж добре, но в един момент спря да отговаря на съобщенията ми. А аз съм отчаян, прекрасна моя, и затова не спирам да ти пиша с надеждата, че отново ще ме дариш с вниманието си.
Да, в определени моменти ми действа малко фрустриращо това, че с шепа изключения пиша по всяка зададена тема от март 2014-та насам, но процентът ми на успеваемост става все по-нисък. Вярно, зависи от това колко усилия съм хвърлил в писането, така че не е хубаво да се оплаквам; в повечето случаи, когато съм изпращал разказ, след това съм се връщал към него и съм го редактирал, докато ми хареса напълно. Никога не ми е било приятно да предавам нещо, което е само приемливо по моите стандарти.
Специално включване няколко седмици след написването на предните два параграфа:
… ами, ъм, пак ме избраха. Чувствата ми са страшно объркани в момента. Обичат ли ме, не ме ли обичат, кой знае вече? Сигурно точно така се чувстват хората, които са само на един магически амулет разстояние от това да се превърнат в суперзлодеи.
Край на специалното включване, обратно към съществената част:
Следните ми произведения не са били приемани в „Пощенска кутия за приказки“ по една или друга причина, но въпреки това си ги харесвам. Сега очаквам да видя какво ще кажете вие по въпроса.

„Сцена“ – това е първият разказ, който някога съм пращал където и да е; освен това е едно от по-странните ми произведения. В него има минимални дози черен хумор, недостатъчно мъже с мустаци и някои странни идеи за произхода на творчеството, но въпреки това смятам, че е подходящо начало на писането ми за пред публика.

„Ти смяташ, че между „уникално“ и „значимо“ има знак за равенство, а това съвсем не е така. Затова хора като теб идват тук. Цял живот се страхувате, че историите ви не са оригинални и по тази причина не намирате смелостта да ги разкажете. Но вече ти казах, че всичко се случва при различни обстоятелства, а точно това е ключовият детайл, който пропускате.“

„Служител“ – ако сте били на интервю за работа и сте имали конкретна представа за позицията, за която кандидатствате, а в хода на интервюто сте установили, че от вас се изискват коренно различни неща, може би това е добра репрезентация на подобно преживяване. Демоничните елементи обаче едва ли се срещат често.

„Първо ще минете през подробно заличаване на целия Ви предишен живот. Три имена, ЕГН, ниво на завършено образование, свидетелство за раждане, кръщелно, трудова книжка, шофьорска книжка, номер на социалната осигуровка, лична карта – всичките Ви лични данни и документи ще бъдат унищожени. Ще Ви бъде назначен номер, също като моя. Не точно същия де, серията 24 са заделени за нас, от администрацията.“

„Тласък“ – този разказ е породен от малко повече среднощни интроспекции, отколкото би ми било удобно да си призная. Макар често да включвам мотиви за вътрешни монолози, диалози и двубои, които водя със себе си, в написаните от мен неща, в реалния ми живот те се случват рядко и не са чак толкова интензивни.

„За поредна нощ се разхождам така на покрива. За поредна нощ чувам едва доловимото стържене на подметките си по новата изолация и лека-полека се приближавам до ръба. Да, страхувам се от височини, както вече споменах, но се опитвам да свикна с тях. В началото не можех да стоя на покрива по-дълго от минута. От седмица насам успявам да стигна на метър от това да погледна надолу.“

„Лъжец“ – обикновено не си позволявам да говоря в детайли за толкова лични неща, но един от най-големите ми страхове е свързан с възможността да се проваля като баща (наистина не знам защо – въпреки дефицитите ми смятам, че моите родители са свършили прилична работа с отглеждането ми). Тук давам глас на този страх.

„Казвах ти, че можеш да станеш какъвто си поискаш, а вътре в себе си се страхувах от това, че ако не успееш, ще обвиниш мен. Дните отминаваха, а с всеки един от тях ти опознаваше живота и откриваше неговите нюанси. Разбра, че хората не могат да бъдат разделяни само на добри и лоши, че положените тежки усилия невинаги водят до заслужената за тях награда, че справедливостта не може да възтържествува всякога.“

„Звеждумезден“ – колкото и да предпочитам „Стар Трек“ пред „Междузвездни войни“, никога не би имало подобна тема на „Пощенска кутия за приказки“ и затова ще трябва да се задоволя с тази. В „Звеждумезден“ смесвам ключови моменти от поредицата с моите медикаментозно-индуцирани халюцинации и всичко отива по Джар Джар.

„Щом совалката кацна, аз излязох и се озовах в единия край на Студения Ски Град. Знаех, че би било по-удобно да се приземя до срещуположния край, защото така щях да стигна по-бързо до отдавна изоставената бунтовническа база, където отивах, за да намеря много важен информационен пакет. Но ако някой ме беше проследил, това нямаше да е никак разумен ход от моя страна. Разчитах на ниските температури и гъстата снежна виелица да скрият топлинния ми отпечатък.“

„Тетрис (18+)“ – вижте сега, може и да съм уцелил десятката още с първите „Мръсни приказки“ и да съм разревал Александър Сано, но това съвсем не означава, че мога да пиша качествена и забавна еротика през цялото време. Това обаче не ми пречи да съм доволен от сравняването на играта с… я по-добре вижте сами с какво.

„Ах, ти, скапан пъзльо такъв! Хвана те шубето, знаеше, че ще стане така! Слушай, прекалено е късно да се отказваш. Не можеш само да сложиш масата и дотам; трябва да сервираш вечерята, а момичето сигурно се чуди защо още се бавиш в кухнята. Тя умира от глад, не я дръж в напрежение! Сервирай я тази вечеря веднага!“

„Потребител“ – осъвременен вариант на изпълняването на желания от Златната рибка, в който съм си я представил като приложение за мобилен телефон, което може да се ползва безплатно в даден период, след което трябва да се плати, за да продължи услугата. Не, не знам откъде ми хрумват тези неща, знам само, че ги пиша.

„В същия миг Златната рибка се врътна право срещу мен и ме загледа от аквариума, все едно ме беше разбрала. Нищо чудно и да го беше направила, не всички магически създания са глупави като триглавата ламя, караконджула или пандата. Най-вече пандата; нека носят късмет колкото си щат, ама са адски тъпи, спор няма. Всички клипчета на панди, които съм виждал онлайн, ги показват като сладки, смешни или застрашени от изчезване, а в главите са като чувал с чукове.“

„Ъпдейт“ – с течение на времето хората променят представите си за живота, смъртта, другите хора, изкуствата, изобщо за толкова много неща, но измежду всички тях като че ли най-често разискваме същността на любовта. Стори ми се удачно да използвам технологичното развитие, за да обясня как сме започнали да я изразяваме сега.

„Понякога гласът ѝ е специфично весел. Невъзможно е да се сбърка с друг. Тя не толкова изговаря думите, колкото ги издишва, а аз мога да усетя в дъха ѝ аромата на ром и пакости. Не е пияна, нямаше да ми се обади, ако беше. Щеше просто да си легне и да заспи. Но алкохолът в нея е достатъчен, за да я подсети, че там някъде, на еди си колко километра от нея, има някой, който я обича.“

„Тарантиновщини“ – основната ми грешка тук, или поне аз си мисля, че това е била основната ми грешка, е свързана с формата: трябваше да напиша разказа като диалог, защото Тарантино е най-известен именно с диалозите си (не с насилието, това е на второ място). Все пак мисля, че тематично съм уцелил правилното звучене.

„Срещу него, подпрян на касата, с догаряща цигара в едната ръка и зле превързана рана от куршум в другата, стоеше мъж, истински двойник на Самюел Л. Джаксън, ако Самюел Л. Джаксън беше нисък, дебел и бял. Самуил (съвсем инцидентно истинското му име) хвърли фаса на пода и го угаси с крак, обясни, че са го пратили при Кирил и се самопокани в дома му.“

„Изолация“ – обичам да пиша страшни истории и това беше прекрасна възможност за мен да се развихря креативно. Особено впечатление ми направи това, че колкото повече обяснявам начина, по който страхът работи, толкова по-малко значение има, защото по-страшно от това е неизвестното намерение зад причиняването му.

„В паниката си забравяш, че няма смисъл да се озърташ. Просто го правиш, защото се надяваш, дълбоко в някоя праисторическа зона в мозъка ти, където разсъдителните процеси отстъпват пред животинските инстинкти, че ще видиш изход от ситуацията. И тогава чуваш стърженето. Също като гума на автомобил, пъплещ по чакъл, само че и то е в главата ти. Това са собствените ти очи, стрелкащи се във всички посоки.“
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: