Обзор: Откровения

Миналата седмица обясних, че до края на юни ще бъда прекалено зает, за да пиша, и че в резултат на това съм започнал да предлагам откъси от различните ми произведения, с които да заситя евентуалния ви апетит. В предния обзор поднесох асортимент от разкази, а в този ще предложа ордьовър от откровения.
Когато озаглавих категорията по този начин, аз си представях, че въпреки желанието ми да пиша и публикувам само художествена литература в блога, все ще се случи момент, в който бих искал да излея мислите и емоциите си в някаква по-сурова форма. Ясно беше, че ще правя точно това и с разказите, но понякога, както се оказа, просто нямам време да украсявам всичко с измислици. Затова рядко се връщам към откровенията ми с цел да ги редактирам; по-скоро го правя, за да видя един времеви отрязък от себе си и нещата, които съм изпитвал или върху които съм размишлявал в периода, когато съм писал за тях.
Това сигурно звучи супер претенциозно, извинявам се.
В този обзор ще включа във въведенията малко повече подробности около онези мигове и събития, които са ме накарали да опиша преживяванията си. Контекстът не е от чак толкова голямо значение, но не мисля, че би навредил. Самите откровения пък включват всичко от най-върховите ми настроения до най-дълбоките им низини. Няма да говоря повече за тях, оставям ги да говорят от мое име.
Също така, понеже е важно за мен да го подчертая: не ме взимайте излишно насериозно. Аз се старая да не го правя, така че ако откровенията ми ви се сторят посредствени по някакъв начин, ще ви разбера. Но това не означава, че не съм изпитал всичко по-долу, когато съм писал за преживяванията си; просто представите ми за тях явно са по-трудно изразими, отколкото аз бих могъл да опиша.

„Дишай“ – свързано е с едни от най-ранните ми спомени около астмата ми и е комбинация от по-тежките пристъпи, които съм получавал. Веднъж опитах да задържа дъх от начало до край; не е особено трудно постижение, но със сигурност ми напомня на онези моменти от детството ми, в които не ми е достигал въздух.

„Сега си в болничното легло. Някой се опитва да сложи кислородна маска на лицето ти. Залъгва те, като ти казва, че така ще изплашиш детето в отсрещното легло. Не разбираш защо ти е да го плашиш. Нали и то е дете, при това в гадната болница, за която имаш усещането, че познаваш наизуст, дори и на някакво ниво да си даваш сметка, че не е така. Би могло да бъде и по-лошо, но няма как да знаеш.“

„Книги“ – повече от очевидно става дума за любовта ми към литературата, как е започнала тя, как се е променяла през годините и какво е сторила с мен, че да стигна до идеята да пропиша. И друг път съм говорил за книги и четенето им, нерядко съм писал и произведения около тях, но това е най-точният поглед към тази моя страст.

„Когато пиша, аз все още си представям какво бих желал да прочета. С удоволствие бих добавил и собствена книга към колекцията си, стига да разполагам с необходимото време и достатъчно средства. А може би това е възможен отговор на въпроса – любимата ми книга още не е написана и ще се опитам да го направя аз. Звучи ми доста нескромно, но не е изключено да се случи. Но и да намеря любимата си книга, не бих се отказал от това да търся и по-нататък. Защо ми е да се ограничавам само до една?“

„Орбита“ – любовта, връзките, романтиката и всичко останало, свързано с тях, често са предмет на откровенията ми. Тук съм разтегнал метафората за небесните тела с известни неточности, но все пак ми се иска да мисля, че така онагледеният резултат е достатъчно разбираем за хората, които биха проявили интерес.

„И така, нашите две планети в орбита една около друга и около хипотетичното ни неумиращо слънце все още имат възможност да се разделят, което обаче е предпочитано пред варианта, в който дестабилизирането на взаимната им орбита доведе до сблъскването им. Пред раздялата, предлагаща съхранение на цялостта, и тоталното планетарно унищожение, раздялата е за предпочитане.“

„Напред“ – малко по-конкретен поглед върху вече засегнатата тема за литературата, този път става въпрос за научнофантастичния жанр и за многото възможности, които той крие в себе си. Макар да чета и други жанрове, предпочитам този именно заради огромния потенциал, който съдържат неговите произведения.

„Фантастите са хората, които са наблюдавали реалността около себе си и са се запитали в какво ли би се превърнало всичко това след десет, двадесет или педтесет години, след векове, след хилядолетия. После са седнали и са създали новите светове, изпълнили са ги с чудесата на бъдещето и са им вдъхнали живот. Те са хората, осмелили се да погледнат напред. Натам се опитвам да гледам и аз.“

„Съкровище“ – съвсем кратко връщане към определено време и определено място в детството ми; един отрязък от живота ми, в който нещата бяха по-прости, а тревогите бяха по-нищожни и по-малко на брой. Сещам се, че когато пишех това откровение, бях навлязъл твърде навътре в спомените си, за да извадя повече думи.

„Капачките бяха от всякакви бири, безалкохолни и каквото още се бутилира по този начин. Обирахме ги с цели шепи от кутията в близкото магазинче, където ги оставяха при отварянето на бутилката. Слагахме цялата тази ламарина по джобовете си, докато не се издуеха хубавичко отстрани. Две момчета, бързащи по прашния път към вкъщи, като подрънкват звучно на всяка крачка – това бяхме ние.“

„Приятел“ – може би едно от най-личните неща, които съм си позвлявал да публикува. Говоря на събирателен образ от хората, които съм смятал за близки и които по една или друга причина са се оказвали прекалено далече от очакванията ми за приятелство, за всичко това, което са ме накарали да изпитвам сега и тогава.

„Направих много опити, Приятелю. Исках да бъда като другите деца и да играя по цял ден. Просто се уморявах по-бързо и по-често. Затова се радвах, Приятелю, когато ми позволяваше да пазя на вратата, а ти играше футбол с другите. Затова вътрешно се обвинявах за всяка една изпусната от мен топка, понеже мислех, че няма повече да искаш да играем заедно. Затова и намразих футбола, защото ми напомня за онези пъти, когато сме падали, а ти ми викаше, че е станало по моя вина.“

„Веднъж“ – разказвам, нищо че не е разказ, за един пропуснат миг между двама души, които не са сигурни какво да правят в свое присъствие; по една случайност аз съм един от тези двама души. Написах това, припомняйки си за един период, в който се съмнявах дали някога отново бих могъл да намеря близост с друг човек.

„Може би съм искал да се случи нещо, но нямаше как. Не бяхме сами. Не знам дали и ти си изпитала нещо подобно, но съм склонен да си мисля, че не си. Не знам защо, но някак ми се вписва в представата ми за теб. А дори и да си, това би означавало само, че и двамата сме били прекалено колебливи, за да предприемем нещо по въпроса. Мисля, че това не би било довело до много добри резултати.“

„Аз“ – откровение под формата на въображаемо писмо до самия мен, десет години преди да го напиша. Не съм нито първият, нито последният човек, на когото му е хрумвала тази идея, но не мисля, че това е от значение – този похват е благоприятна възможност за ретроспекция, а аз често се нуждая от такава.

„Реших да ти пиша, понеже смятам, че трябва да знаеш някои неща, които едва ли ще чуеш от друг. Просто няма как да ги разбереш, без да си ги преживял, а аз вече съм. Десет години бяха достатъчни, за да осъзная, че начинът, по който мислиш ти сега, не е начинът, по който ще продължиш да мислиш. Ще се промениш толкова много, че няма да можеш да се познаеш, както на мен ми беше трудно да се открия в теб. Но въпреки това съм запазил в себе си основите. Те се рушат най-бавно, за добро или за лошо.“

„Романтика“ – написано доста време преди публикуването му в блога, това мое излияние не е от най-дългите, но отново е показателно за начина, по който възприемам взаимоотношенията между интимните партньори. В частност размишлявам върху романтиката и нейните прояви в една връзка като неща, които са ми липсвали.

„Какво общо има това с романтиката? Казано честно, не ме интересува колко циничен съм станал с натрупването на опит, но все още вярвам в романтиката. Вярвам в жестовете, малките и големите, които ни показват или с които показваме любовта си, не защото сме длъжни, а защото го искаме. Няма разлика между това да тръгнеш на околосветско пътешествие за двама и да подариш едно цвете, просто защото си решил, че вторникът на любимия човек се нуждае от повече цветя. Ключът е в това да го искаш.“

„Щастлив“ – на финала съм избрал още едно от най-трудните за споделяне неща, което, за мое улеснение, включва очевидни елементи на разказ. Целта беше да подчертая контраста между действителните ми емоции, положителни или не, и отдавна съществуващата ми представа за тях като рядко проявяващи се в моя полза.

„Аз съм… затруднен по отношение на дефиницията на емоционалното си състояние. Като цяло, имам предвид. Знам кога, в повечето случаи и защо, се чувствам щастлив или тъжен, или гневен, или каквото и да е. Но ако направя няколко крачки назад от самия себе си и тръгна да разглеждам емоционалния си портрет като цялостен образ, няма да се получи толкова Пикасо, колкото Полък. За да не започвам зле информирано описание на абстрактния експресионизъм обаче, ще се наложи да навляза по-навътре в главата си.“
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Научи ме на тайните си, космическа коткЕ. :D SpaceCat Pasta Aglio e Olio. :) #NewThings Извън снимката: тортата, загатната по устата на брат ми. :D #TBT Неочакван гост на терасата. :) #SneakyLizard Друго нещо са бургаските гълъби. :D #DailyRandomness С новите попълнения. :) #RichardCastle #NikkiHeat #DerrickStorm Когато така ти се спи, че реалността ококо теб рухва. #SoTired Интернет обичаше бекон, нали така? :D #Bacon Наричаха ме луд, смееха ми се... Кой се смее сега?! :D #POTC #FaceSwap Може би е просто случайност, но на мен ми се струва, че ме следят. :D #Caturday Понеже захладня, за ето тази се сетих. :D #TBT Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: