Обзор: Разкази

От известно време насам се виждах изправен пред немалка дилема. Установих, че имам нужда от малко почивка по отношение на писането, за да се заема междувременно с куп други неща, които и без друго плачат за моето внимание. Не ми се искаше обаче да преустановявам публикуването в блога, тъй като посещенията в него зачестиха леко и не желаех да секна този читателски приток.
Аман от капризите ми, значи.
Една сутрин все пак ми хрумна възможно решение. Оставих го да престои в главата ми за няколко дни, докато преценя дали си струва. Колкото повече се връщах към него, толкова по-добро ми се струваше, затова се доверих на преценката си и започнах да отделям заглавията на онези мои произведения, които бих могъл да посоча като представителни за творчеството ми. Не беше лесно, но все пак вместих писане за почти месец в рамките на едно денонощие, а това със сигурност ще ми спести времето, което си бях поставил като цел.
Така стигнахме до този обзор, до първата от четири компилации, с които да ви предложа по десет от всичките си разкази, откровения и списъци, а отделно от тях и онези произведения, написани специално за „Пощенска кутия за приказки“ и неприети по една или друга причина. Спрях се на удобен и икономичен формат: първо предлагам заглавието, последвано от кратко въведение, след което добавям подходящ (според мен) откъс от самото произведение. Ако си позволя малко нескромност, а аз винаги мога да си я позволя, смятам, че така бих предизвикал достатъчно интерес към блога за през остатъка от юни.
Нека сега видим с кои разкази бих искал да запозная читателите – както старите, така и потенциалните нови – и какво всъщност смятам за едни от по-добрите си литературни опити. Почетно споменаване за „Стая“, която няма как да сложа към разказите. Дължината ѝ я прави повест. Въпреки това винаги ще я причислявам към най-добрите неща, които съм писал. Още едно почетно споменаване за „Грешка“; дълго време обмислях дали да не я добавя като един от десетте избрани разказа, но нея вече съм я давал като пример на доста хора и прецених, че би било по-добре да се фокусирам върху по-малко познати произведения.

„Камък, Ножица, Хартия“ – тук съм представил играта като битка между три митични същества, всяко от които е способно да победи само един от своите противници. Представях си зрелищна хореография като при бойните сцени в „Самурай Джак“ или в повечето от аниметата, които съм гледал като малък.

„Камък стоварил тежката си ръка с всичка сила върху земята. Ударната вълна изхвърлила другите двама назад. Камък се впуснал срещу Ножица, като решил, че той е по-опасният му противник. Замахвал срещу него яростно, но Ножица бил твърде бърз; отбягвал ударите му и нанасял десет пъти повече. Всичко обаче било напразно – твърдата обвивка на Камък дори не била одраскана, а цепнатините между отделните късове скала само изтъпявали остриетата. Ножица решил да се измъкне и да атакува Хартия.“

„Портрет“ – този разказ написах, за да видя доколко мога да се справя с еротиката, колкото и да съм предпочел метафорите пред по-конкретните описания. Може би крайният резултат не се е получил толкова добре, колкото би могъл да бъде, но все още не е късно да се върна към него някой ден и да го балансирам по-точно.

„Имах чувството, че е нарисувана с липсата на цветове. Сякаш някой беше използвал само черно и тъмносиньо за фона около нея, осъзнал, че естественият оттенък на платното е най-близък до това как би изглеждал един човек в тъмното. Минималните щрихи по стройното ѝ голо тяло я правеха толкова неустоима. А аз умирах от удоволствие при мисълта, че я виждам така. Наистина не знае колко е красива. По тази причина се старая да запомня нашите срещи. Щом тя не го разбира, ще го правя вместо нея.“

„Епично“ – малък експеримент с това да видя възможно ли е да разкажа линейна история, като я гарнирам с абсурден хумор и нелепи ситуации. Впоследствие написах цели три продължения, в които реализмът става все по-излишен и по-излишен, а когато измисля и останалите две, не мисля, че ще е останало нещо от него.

„Когато всичко приключи, аз изтрих чуждата кръв от лицето и ръцете си се огледах в търсене на енота. Тогава отново го видях. Седеше върху един контейнер за боклук съвсем наблизо. Лаптопът беше под едната му лапа. Крадливата му физиономия ми се подиграваше. След като си присвоих чифт неудобни маратонки от нинджите (имаха покъртително малки крака за своите иначе едри размери), аз се затичах към енота.“

„Разкъсан“ – с него се опитах да вляза в едно от изданията на „Granta“, очевидно без успех, но това не ми пречи да си харесвам историята. Един не-точно-диалог между един не-точно-мен и един не-точно-град за хората, за любовта, за страховете и несигурностите, донякъде основан на личните ми преживявания.

„Доста е любезен за купчина сгради, признавам му го. На никого от живущите в която и да е от тези сгради не би му било интересно да се интересува от мен, не че и аз се интересувам от тях. Понякога усещам това свое лицемерие и не мога да се понасям. Чудя се как сме допуснали така да се отдалечим един от друг, че да станем толкова безлични в чуждите очи. Строим тези сгради все по-високи и или гледаме нагоре към тях, или гледаме надолу от тях. Как се очаква в такъв случай да се виждаме лице в лице?“

„Парадокс“ – рядко публикувам поезия, главно защото не съм писал много стихотворения, но се осмелих да публикувам точно това, тъй като го бях написал в момент на сериозна творческа неудовлетвореност. Възнамерявам леко да го ревизирам по-нататък, понеже имам нещо наум, но и така ми допада.

„Прости ми, че говоря ти така,
но моля, не мисли, че лицемерен съм.
Не съм написал тези си слова,
защото вярвам в този преднамерен сън,
от другите изкуство назован.
Макар искри да влагам, не са нужни те;
не се нуждая от самия блян,
а само от вниманието на чуждите.“

„Струни“ – това се роди в един период на самота, която ме караше да си представям всякакви варианти за среща с непознати момичета. Когато сведем историята до минимум, излиза нещо като най-обикновена свалка, но именно подробностите дават повече дълбочина на героите в разказа (надявам се).

„Обърнах се и я видях. Млада, красива брюнетка с класическа малка черна рокля беше хванала чантичката си с две ръце и ме гледаше с любопитство през тънките лещи на очилата си. С удоволствие задържах усмивката си; не само че и от двете ми страни не седеше никого, но и с изключение на още двама души в единия край нямаше никой на бара.“

„Noir“ – откровено си признавам, че е повлиян от времето, когато изконсумирах романите на Реймънд Чандлър и се надишах с атмосферата в тях. Ако имах идея как да го продължа, щеше да изпълнява функцията на прилична завръзка, но просто не ми хрумва мистерия, в която бих могъл да го включа.

„Три изстрела внезапно продупчиха тънкия шперплат на евтината врата и попаднаха в гърлото и гърдите на мъжа. Беше мъртъв още преди да падне на дебелия и нашарен от петна килим. Една алена локва започна да доукрасява интериора. Другите двама не бяха въоръжени, затова бързо се проснаха по очи на пода. Възрастният се изстреля пълзешком до издъхналия с непривична за него скорост и се опита да откопчи пистолета от мъртвешката хватка.“

„Изтичане“ – един от малкото ми опити да си поиграя чисто визуално с разказа; това си личи в използваното форматиране. Самата история имитира хаоса и липсата на последователност в определени мои сънища, от които съм заимствал щедро, за да създам едно по-нестандартно произведение.

„Чувам плисък зад гърба си и се затичвам с всички сили. Не е нужно да извръщам глава назад, за да се уверя, че вълната ме преследва, набира скорост, нараства в размерите си, става по-оглушителна с всеки изминат метър. Бягам толкова бързо, че не усещам стъпките си; знам само, че трябва да надбягам тази опасност. Трябва да стигна до края на коридора.“

„Пустиня“ – подобно на „Noir“, това би могло да се превърне в началото на прилична история, стига да ми хрумне точно как да я продължа. Трудно би било да не създам асоциации с „Дюн“, но смятам, че фентъзи елементите биха ми помогнали в разграничаването (е, те и пустинната костенурка).

„Пътникът се промъкна бавно до нищо неподозиращия човек, който тъкмо беше издърпал пълната с вода кофа от кладенеца. В този момент се обърна. Беше млад мъж, твърде млад – едва ли имаше двадесет и пет години. Измореното лице изглеждаше толкова миловидно. Но Мародерите никога не приличаха на чудовищата, които бяха в действителност.“

„Отражение“ – до момента единствената идея, която съм си позволявал да разширя; направих го, за да участвам в един конкурс за научна фантастика на английски език, с който нещата не се получиха. Нищо, самата концепция за пътуване в алтернативни вселени през огледала поражда доста възможности за антология.

„Рефлектанти наричаме, както сигурно вече сте се досетили, пътуващите през огледалата хора. Ако изглежда, че всички са престъпници, донякъде е така. Има изключения, разбира се, но в моето поле на работа досега не съм се изправял лице в лице с такъв пример. Повечето го правят с цел да откраднат нещо; не пари, по-скоро вещи, никога надписани или с изображения, които биха били разпознати като огледални. Срещат се обаче и тези, които си изкарват парите с поръчкови убийства.“
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
По случай празниците. #PeterMay #TheLewisTrilogy #PeterWatts #BeyondTheRift #DmitryGlukhovsky #MetroBookSeries "Хей, маце! Как е?" #Caturday So close! #Tonedeff #Polymer #QN5 С Kindle до радиатора същото ли е като с книга пред камината? #ImportantQuestions Когато овладееш времето и пространството. :D #Caturday
%d bloggers like this: