Нелогично

Бих могъл да проявя някакво разбиране по въпроса за това, което определяме като правописни или правоговорни грешки. Бих могъл, например, да отдам някои от тях на специфична социокултурна среда, дори на образование. Бих могъл да ги отчета и като продукт на естествена лингвистична еволюция. Бих могъл да се примиря с това.
Бих могъл. Но няма да го направя.
Разбирам, че езикът се променя постоянно. Имам една купчина по-стари книги, в които героите например чувствуват, вместо да чувстват. Наясно съм, че се случва бавно и постепенно, но така става с всички езици: измисляме думи за онова, което преди не е съществувало, развиваме други думи, за да покриват повече значения, създаваме сленг, жаргон, диалект, вътрешноконтекстуални изрази в рамките на конкретна група хора и всякакви други неща от този род. Това си е напълно нормално. Прочетете някоя книга на старобългарски и ще видите колко по-различен е от съвременния език.
Сега обаче няма да се впускам в провокираща размисли тема за неспирния ход на човешкото развитие и последиците от това в множеството аспекти, приети от хората за даденост, като езика, да кажем. Ще бъде прекалено сериозна, а точно в момента не съм в такова настроение. Смятам обаче да сторя следващото най-добро нещо и да се скарам на хора, които никога няма да прочетат това, защото едва ли би ги интересувало, че не са прави за каквото и да е!
Важно е също така да избера за какво да се скарам на тези хора. Едно е да споря за премахването на правилата за запетаите, което намирам за глупаво, но донякъде – само донякъде – разбирам; друго е да се ядосвам на опита да се заличат пълният и краткият член, което смятам за безсмислено, тъй като наистина, хора, не е чак толкова трудно да се спазва точно това правило. Изисква минимални усилия, не бъдете такива лентяи.
Съвсем различна категория идиотщина обаче е извращаването на конкретни думи и изрази до логически абсурдизми. Да, извращаване. Видяло се е, че като няма да водя обективна дискусия за развитието на езика, ще премина на режим атака, а това си носи последиците. Не са много тези последици, но извънредната хипербола е на първо място сред тях. Само тя е подходящо за мен оръжие в битката ми срещу всяко нещо, за което сметна, че е нелогично.
Да видим какво толкова пък ме дразни… А, да. Сетих се за няколко неща. Няма да ги подреждам по някаква степен, ще ги подкарам както ми дойдат на сърце.
В последните пет-шест седмици забелязах например, че разни хора са започнали да пишат „понякога“ разделно или полуслято. Да, „по някога“ или „по-някога“. Майка му стара, откога се случва това? И което е по-любопитното, какъв смисъл влагат в това изписване хората, които го употребяват? Какво означава „по някога“? Кому е нужно да мацне този предлог на толкова неподходящо място? Има ли „до някога“, „през някога“, „под някога“ и други подобни простотии, че да се разделя дума, която няма причина да бъде разделяна? Ами степенувана? Каква е логиката в „по-някога“? Някога, по-някога, най-някога? Че ние вече си имаме дума за „най-някога“ и тя е „винаги“! Колкото повече се опитвам да вникна в поредицата от нескопосани асоциации, довели до идеята да се осакати думата „понякога“ по такъв безмилостен, такъв грозен начин, толкова повече задънени улици изникват пред мен. Не знам как да си обясня това. Просто не знам.
Аха, тъкмо това ми трябваше! Кой, по дяволите, не знае, че не се пише „незнам“? Как изобщо е тръгнала идеята да се слеят тези две думи? Нямам спомен от детските си години, в който отчаяно да съм се нуждаел от антоним на „знам“ и да съм проклинал до самите небеса, че не разполагаме с такъв глагол в българския език. Човек или знае, или не. Съответно човек или знае, че се пише „не знам“, или не го знае. Защо не го знае? Не знам! Само това знам! Ей, докарахте ме до Сократ бе, да му се не знае! Само дето няма да пия бучиниш, ами ще плюя вербалния му еквивалент в лицата на незнаещите. И тук „незнаещи“ се пише слято, защото е сегашно деятелно причастие, а това пък щяха да го знаят, ако не се развличаха в часовете по български с това да ми крият несесера!
Ужас, започнах да отключвам травми от училищните си години. По-добре да дам друг пример, че да не си спомня още такива кофти случаи.
О, да, това може. Неслучайно се дразня изключително много, когато видя написано „случей“. Поне тази дума може да се провери лесно, нали казваме „случаен“; не мога да си обясня защо толкова често я виждам сгрешена. Дори в изтърканото до шепа конци „СЛОЧАЕНОС? НЕ МИСЛА!“ проклетото „а“ си е на мястото! Слушайте, хора, които пишете „случей“: на този свят няма случейни неща, както е и във вашия случей. Вие не сте някои си случейни люде, а хибриди между мързел и некомпетентност, съживени от същата мълния, създала чудовището на Франкенщайн. Тази препратка също не е просто случейност, мога да ви уверя. Също като чудовището, вие сте гротески и заслужавате да бъдете отритнати от обществото, но не поради неестествения си произход, а заради нелогичната употреба на една най-обикновена дума. Може би мислите, че прекалявам? Е, аз пък мисля, че не прекалявам достатъчно! Нямате си представа докъде бих стигнал, за да…
Момент. Сетих се още нещо, което ме вбесява и за което не се сетих в началото.
Какво, да го еба, означава „нямам си НА представа“?! Нито представа, нито идея имам що за болен мозък ще изтипоса предлог баш там! Какво е усещането да си нямаш нещо на представа? Какво изобщо трябва да имаш на нея? Ето, вижте сега, тук си имам една маса. Ако сложа на тази маса една представа, нужно ли ми е да имам нещо на нея? Нямам си представа! Даже една тъпа представа си нямам, какво остава да имам нещо на представата?! Обрива ми се косата, когато чуя този израз! Всеки път, щом някой каже, че си няма на представа, на мен ми идва да му закрещя, все едно съм Джулс Уинфийлд! Говори ми на български, скапан…
Така, май… май ми трябва да се успокоя малко. Да подишам дълбоко, да си върна обичайния пулс, да не се ядосвам толкова много. Съжалявам, ако съм станал прекалено груб…
Съжалявам?
Не, още не. Има едно последно нещо, което искам да адресирам, защото то съвсем ми бърка в здравето. Затова сега ще се развихря на воля, а после ще се чудя дали не съм спукал някоя артерия от чиста ярост.
Защо толкова много хора пишете „съжелявам“?! Какво не ви е наред? Понякога си мисля, че аз съм сбърканият, а не нещастната дума! Толкова ли не знаете, че коренът е „жал“? В какви ли не случаи съм виждал тази грешка и никога не съм разбирал как, как е възможно тя да бива допускана отново и отново, при това от всякакви хора! И неуки, и образовани, и млади, и стари, и близки, и непознати! Как става така ли? Нямам си ни най-малка представа! Те не жалеят, не им е жал, не изпитват жалост; те желеят, жел им е, желостта тегне над главите им! Толкова убийствено тъпа е тази грешка, че ако в този момент някой от вас се припознае като обекта на гнева ми, следва да се замисли дали не е необходимо да се захване с правописния речник в свободното си време.
Не искам да се ядосвам повече. Умолявам ви, четете повече. Обръщайте внимание на правилата, правописа, пунктуацията. Езикът нека си се променя, ама нека да не е за сметка на незнанието. И тук „незнание“ е слято, защото така трябва!

Прочетено на „Пощенска кутия за приказки“!

Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в За Кутията, Комично, Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: