Прозорец

*телефонът звъни на пети април 2014-та година*

*телефонът звъни на пети април 2017-та година*

Ало?

Ало?

Прощавайте, но с кого разговарям?

Казвам се Атанас Киров, кого търсите?

Момент, какво?

Какво?

Първо, аз съм Атанас Киров, и второ, не съм търсил никого. Вие ми се обадихте.

Не е вярно, телефонът ми звънна.

Не, моят телефон звънна!

Не е вярно!

Добре, кой си ти?!

Казах ти, че съм Атанас Киров, ти кой си?!

Аз ти казах, че аз съм Атанас Киров, кой, по дяволите, си ти?!

Я чакай малко!

Какво?!

Не ми викай, а слушай!

Какво да слушам?

Гласа ми.

Какво имаш предвид?

Имаме един и същи глас.

Глупости, изобщо не звучим…

Забравяш, че си чувал гласа си на запис.

… майчице!

Да.

В момента говоря със себе си!

Да, в момента говоря със себе си…

Това е откачено!

Знам.

Как е възможно това?

Не знам. Възможно ли е да сме в паралелни вселени?

Обикновено не бих предположил точно такова нещо, но обикновено не разговарям със себе си по телефона.

Повярвай ми, разбирам те.

Добре, дай да видим… ъм…

Какво правиш?

Опитвам се да измисля какво да те питам, за да разбера какво е различно в твоята реалност.

Страхотна идея!

Мерси, мерси.

Ъммм…

Хммм…

Амиии…

Уффф…

Нищо не ми хрумва.

И на мен.

Баси.

Нали? Смятай, уж пиша подобни глупости, а не мога да измисля какво да питам самия себе си.

Ти пишеш? И аз пиша!

О, супер!

Какво пишеш в момента?

Ами последно написах нещо като обръщение към едно момиче, с което си чатим напоследък.

Чакай, чакай, какво?

Казах, че последно съм написал…

Не, това го чух. За „Бонбони“ говориш, нали?

Откъде знаеш? И ти ли си написал това?

Да, само че го написах преди три години.

Я пак?

Написах „Бонбони“ преди три години… Коя дата е при теб?

Пети април 2014-та година.

И при мен е пети април, но годината е 2017-та.

Значи в момента говоря със себе си от бъдещето?!

Така излиза.

Като онзи филм за бащата и сина, които разговаряха по радиото!

Да, само дето повече от половината подробности не съвпадат.

Помниш ли този разговор?

Не, а би трябвало, ако всичко, което съм чел за парадоксите при пътуването във времето, е вярно.

Тогава как се случва това?

На този етап не изключвам нищо. Може да има научно обяснение, може да си е чиста проба магия, а като нищо е някаква мета-простотия.

Мислиш ли?

Не би ми се случвало за първи път. А ако знаеш след една моя седмица какво ще се случи

Добре, да оставим начина. Каква ли може да е причината да разговаряме в момента?

Дали… не, тъпо е.

Не, кажи.

Възможно ли е да се налага да предотвратя нещо, което се каниш да направиш?

Какво, за да осигуриш стабилността на времевата линия?

Да, точно така.

Леле, колко е хубаво да говоря с някого, който ме разбира напълно.

Така е, но не бързай да си целуваш задника.

Ха.

Да.

Какво трябва да предотвратиш?

Не знам, там е работата. Предполагам, че би било най-лесно да ми изредиш настоящите си намерения, за да разбера какво не съвпада с моите спомени.

Не съм сигурен, че в момента имам някакви особено значими намерения.

Това е маловажно. Не знаеш докъде може да те доведе най-безобидното ти действие.

Прав си. Да видим…

Побързай, не е ясно с какъв прозорец на действие разполагаме.

Нищо не се сещам.

Все нещо трябва да има!

Не ми викай! И без това ми е притеснено!

Защо ти е притеснено?

Заради онова, което написах. На практика се обяснявам на момиче, което едва познавам, а не ми стига и това, ами трябваше да го пратя за четене…

Това е! Пратил си го на „Пощенска кутия за приказки“!

Да, и?

И сега се колебаеш, нали така? Не знаеш какво ще се случи и това те притеснява?

Да.

Е, спри.

Защо, какво се случва?

Ще те изберат.

Какво?!

Ще те изберат и ще имаш възможност да поканиш някого с теб, намиг-намиг.

… какво?

Не можеш да видиш как ти намигам, затова ти го ономатопеирах.

Имаш късмет, че и двамата обичаме да измисляме глаголи, иначе нищо нямаше да разбера.

Да, да, все тая. Избират написаното от теб, което така или иначе е формулирано специално с идеята да бъде прочетено там, и сега разполагаш с идеална възможност да заведеш човека, за когото е предназначено!

Не знам…

Как така не знаеш? Аз за какво съм тук?

Ти така ли направи?

Разбира се.

И какво стана?

Виж, всичко ще бъде наред. Утре ще обявят избраните автори, покани я и не се тревожи за излишни работи. Каквото има да стане, ще стане.

Всичко ще бъде наред, така ли?

Да. Е, самото четене ще бъде… ами имай отсега предвид, че намерението е много по-важно от изпълнението.

Какво?

Ще видиш.

Добре, ами… не знам.

Какво не знаеш?

Не знам как да… как да ти благодаря.

Няма за какво да ми благодариш, просто не се разсейвай с мисли за онова, което би могло да стане, а се фокусирай върху преживяването на самия момент.

Интересно, сега вече не звучиш чак толкова като мен.

Нарича се израстване, хлапе, и ти ще дойдеш на моя акъл.

Виж, сега звучиш така, както си приказвам наум понякога.

… да, това не минава лесно.

Ами… довиждане? Така де, дочуване.

Чакай, не искаш ли да знаеш нещо от бъдещето?

Искам, но така рискувам да променя естествения ход на събитията.

Божичко, колко сме умни!

О, да! Хайде, чао.

Чао.

*телефонът звъни отново на шести април 2014-та година*

*телефонът звъни отново на шести април 2017-та година*

Ало?

Ало?

Чакай малко, пак ли се случи?

Така изглежда.

Но защо?

Не знам. Явно има още нещо, което трябва да подпомогна.

Добре де, направих всичко, което трябваше, както се разбрахме вчера.

Вчера?

Да, говорихме вчера. Не ми казвай, че си забравил.

Не съм, просто… интересно.

Какво е интересно?

Свързали сме се в един и същи интервал от време след първия ни разговор.

Тоест, времето при всеки от нас продължава да тече и тази връзка, както и да я осъществяваме, протича паралелно?

Не съм сигурен, че обяснението ти е достатъчно точно, но за момента нямаме друг вариант.

По дяволите обяснението! Какво правим?

А, точно това е! Какво правиш в момента?

Чатя във Facebook.

С кого?

Знаеш с кого.

О, да. Е, какво се случва?

Тъкмо я питах какво ще прави във вторник и тя отговори, че ще ходи на едно събитие в нашия, така де, твоя и моя факултет. Ще има…

НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КАКВО Е ШИБАНОТО СЪБИТИЕ, ДОРИ НЕ ГО ПОМНЯ В МОМЕНТА!

Уау, знаеш, че предназначението на телефона премахва нуждата от викане, нали?

Много смешно!

В смисъл, сигурен съм, че бих те чул през трите години, които ни разделят…

Знам какво имаш предвид! Сега кажи какво смяташ да ѝ напишеш.

Ами тя ще е заета, не бих искал да изглеждам нахален и да ѝ проваля плановете…

Така, не, спри. Това е адски тъпо оправдание. Пиши, че са те избрали. И гледай да я поканиш по категоричен начин, че помниш какво стана в десети клас.

О, ужас…

Какво?

Бях забравил за десети клас…

Знам, знам, наистина беше ужасно. И на мен ми се случи, не го забравяй.

Добре, сега ѝ писах.

И?

Чакай де, в момента ми отговаря!

Добре.

Ама че си нетърпелив!

Да, нетърпелив съм, когато става дума за запазването на собственото ми съществуване!

Така, писа ми, че май смята да зареже всичко и да дойде с мен.

Супер! Това е, това беше всичко.

Мислиш ли?

Да, просто трябва да се разберете къде да се срещнете преди това, така че не се мотай.

Ами добре, ще гледам да съм ясен и категоричен, но без идеята, че отиваме на среща. Само ще отидем на четенето, нищо повече.

Дааа… не.

Моля?

Повярвай ми, среща си е. Отричай го колкото си искаш, тя все така ще го приеме.

Е, по-скоро е… де да знам, като кастинг за среща…

Опитах да те предупредя, ама както искаш. Ще те питам пак след три години.

Чакай, в момента заедно ли сме? Искам да кажа, заедно ли сте?

Ъм…

Не трябваше да ми казваш това!

Чао!

*телефонът звъни отново на седми април 2014-та година*

*телефонът звъни отново на седми април 2017-та година*

Ало?

Ало?

Стига бе!

Какво пак си направил?!

Защо аз да съм направил нещо?!

Защото заради твоята идиотска несигурност разговаряме!

Ти си виновен за идиотската ми несигурност!

Какво?

Защо ми каза, че след три години ще бъда във връзка с човек, когото дори не познавам добре?!

Изпуснах се, голямата работа!

Не е никак малка тази работа и го знаеш! Ти собственоръчно прецака скъпоценния си естествен ход на събитията, тъп гъз такъв!

А ти пък защо се притесняваш бе, кретен?! Не ти ли е по-спокойно да знаеш, че нещата ще се случат според това, което си представяш, и че следващата седмица няма да се събудиш и да ти е кофти, задето си сам?

Не, не ми е спокойно! Сега трябва да се погрижа всичко да върви по мед и масло в следващите три години, за да не затрия цялата си проклета реалност в темпорална експлозия!

… по-скоро би била темпорална имплозия

НЕ МИ ПУКА КАКВО ЩЕ ОТМЕНИ СЪТВОРЕНИЕТО, АТАНАСЕ!!!

Добре, добре! Успокой се!

Не мога! Задушавам се, мамичката му…

Чуй ме сега. Чуй ме внимателно. Нищо лошо няма да се случи.

Откъде знаеш?

Защото още съм тук.

Това е без значение; ако утре на четенето създам лошо впечатление и не се видим повече, ще разбереш чак утре.

Казах ти, че не е като в онзи филм.

Пак те питам, откъде знаеш? Откъде знаеш, че няма да извърша някоя феноменална глупост…

Хубаво. Не знам. Нищо не знам. Но не е важно какво знам.

Какво?

За тези три години, които ни разделят, аз също съм вършил глупости. Нищожни глупости, да, но тогава не съм знаел какво влияние ще окажат на връзката ми. Спокоен съм заради това, че мога да мисля за тях в ретроспекция. Следиш ли ми мисълта?

Дотук да, но не виждам с какво би ми помогнало да…

Винаги ще има нещо, което ще те накара да се запиташ дали няма да развалиш всичко. Или дали си струват усилията. Или дали ще си заслужава да сбъднеш някоя мечта, когато няма да е ясно какво изпускаш, докато я преследваш. Но не ти трябва да губиш време в размисли за това какво би могло да бъде. Просто действай и то ще бъде.

А ако не бъде?

Ами тогава няма да бъде. Но ще си направил нещо. Няма само да си се завивал презглава с топлата и безопасна фантазия. Спомни си добре какво излезе от десети клас; майната му, от по-голямата част от гимназията. От онези четири години и отгоре, заради които сега се боиш, че никога няма да се повторят. Ще те изненадам сега: те със сигурност няма да се повторят. И точно това е хубавото. Те ще си останат за нас, за теб и мен, и ние ще си спомняме хубавото и лошото в тях, и нищо няма да ги замести. Но ще имаме нещо ново. Нещо прекрасно. Нещо, което ще сме способни да споделим с един страхотен човек. Каквото и да се случи в бъдеще, това няма да се промени.

… значи… значи казваш, че трябва да действам по-смело?

Казвам, че нищо не ти пречи да се тревожиш, но това, че се тревожиш, не трябва да ти пречи с нищо.

Леле…

Какво?

Това беше някак добро.

Мислиш ли?

Убеден съм, че някой би го откраднал за статус.

Ако някой го направи, ще знам, че е глупав поне колкото мен.

Това не е никак малко.

Виж кой говори!

Хайде, аз… аз ще се приготвям. За утре де.

Знам. Успех.

Благодаря.

За нищо, хлапе.

Дали ще се чуем пак?

Все някога може и да се чуем. А дотогава…

Да. Чао.

Чао.

Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Романтично, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: