Еквиваленти (18+)

Аз бях поразен от гледката към Персийския залив и плажа Джумейра от кралския апартамент на хотел „Бурж ал Араб“. Това не е за подценяване, като се вземе предвид колко опияняващо декадентски е самият апартамент: с трапезария за дванадесет души, библиотека, киносалон и армия от прислужници на мое разположение през всяка част от денонощието, досега не съм хвърлял толкова много пари за няколко вечери лукс.
Заслужаваше си обаче. Когато откъснах очи от вече погълнатото от нощта море и отидох в едната от двете спални, там ме очакваше най-прекрасната жена във вселената, седнала на леглото с балдахин и облечена в тъмносиня вечерна рокля, която чудесно се справяше с допълнителното си задължение като фон на подареното преди две седмици златно колие.
– Още ми е трудно да повярвам, че съм тук – каза Грета.
– Още ми е трудно да повярвам, че си тук с мен – казах аз на свой ред.
Грета се подсмихна срамежливо и отпи от шампанското си. Загледах се в нейната светлокестенява коса, в сините ѝ очи, в дългите и стройни крака. Възможно е да съм се позадържал малко повече върху краката.
– Е, господин Киров – подхвърли Грета със закачка в гласа; минаваше един месец, откакто бях започнал да я ухажвам, а тя още се обръщаше към мен по официалному, но този път усетих нещо различно в тона ѝ, – винаги ли глезите така жените, които сте си набелязали?
– Зависи за какво съм ги набелязал. – Взех своята чаша и си долях шампанско. Ще бъда откровен: наистина я поглезих. Прекарахме сутринта на плажа, следобед отидохме на спа процедури, а преди около час-два се прибрахме в апартамента след вечеря в „Ал Махара“, подводният ресторант на хотела. Ако изглежда така, сякаш съм се опитал да я впечатля, това е напълно вярно. Но Грета не беше някоя случайна жена. Напротив, тя беше това, което винаги съм търсил.
– Някак лесно ми е да си представя, че не съм първата, която водите тук.
– Разбирам те – отвърнах. – Но те уверявам, че досега не съм бил в апартамента с когото и да е било. – Приближих се до Грета и протегнах ръка, за да погаля косата ѝ. – Има ли някакъв начин да те убедя, че си единствената, която съм виждал на това легло?
В отговор Грета ме дари с усмивка и се заигра с крайчето на вратовръзката ми. Тя се изправи, взе чашата ми и я остави на пода, след което ме целуна нежно по бузата.
– Би могъл да ми покажеш на какво си способен – прошепна тя в ухото ми.
– И как точно това ще те убеди? – почудих се аз, докато разхлабвах вратовръзката и разкопчавах яката на ризата си.
– Ако си идвал тук преди с друга, ще усетя.
– Но как?
Тя впи устни в шията ми, а ръцете ѝ се впуснаха към колана ми. Аз посегнах към гърба ѝ и напипах ципа на роклята, който смъкнах надолу незабавно.
– Просто ще знам – каза тя и ме захапа леко за рамото, когато смъкна ризата ми. – Интуицията ми не греши по такива въпроси. Рано или късно, в повечето случаи рано, аз винаги стигам до истината.
Истината. Ако тя знаеше кой съм в действителност, помислих си тогава, може би би ни било още по-хубаво.
– Грета… Грета, почакай – едва успях да кажа.
– Какво има, господин Киров? – попита ме тя палаво и усетих как притиска тялото си в моето. – Не ми казвайте, че сте положили всички тези усилия, за да се откажете на финалната права.
– Има нещо, което трябва да ти призная, преди… преди да продължим.
– И какво е това така неотложно нещо?
Поех си дълбоко дъх.
– Грета, вярваш ли, че на света има един, само един много специален човек, който винаги би успял да те накара да се почувстваш също толкова специална? Такъв човек, с когото би могла да разбереш какво е да бъдеш разбрана, допълнена… цяла?
– Да – отговори тя с известно колебание. – Да – повтори, този път по-твърдо.
– Бих искал… убеден съм, че ти би могла да бъдеш този човек за мен, както и аз за теб. Но за да се случи това, ти трябва да знаеш нещо. Аз скрих от теб кой съм. Скрих от теб една подробност и чрез този малък пропуск се роди голямата лъжа, която виждаш в момента пред себе си.
– Притесняваш ме – каза Грета и се отдръпна от мен. – Просто ми кажи какво има.
– Грета, не си ли намирала за интересно това, че фамилните ни имена са еднакви?
– Да, но не съм обръщала особено внимание. Случват се подобни съвпадения.
– Ами ако ти кажа, че не е съвпадение?
Тя се отдръпна още повече и ме погледна нервно.
– Ние да не би… да не би да сме роднини?
– Какво?! – изненадах се аз и се засмях. – Не, не, спокойно. Не сме роднини.
– Тогава какво? Кажи ми.
– Грета, аз съм теб. Дойдох в тази вселена от алтернативна такава, в която ти си се родила мъж.
Грета, незнайно как, доби вид на компютър, който не разпознава ново устройство.
– Я пак?
– В моята вселена развих метод за пътуване из различните времеви линии; той ме направи най-богатият човек на света. Един ден се замислих за възможността да съм се родил жена в някоя реалност. Прекарах години в опити да открия начин за отделяне и сортиране на времевите линии, в които родителите ми са имали момиче вместо момче…
– Добре, това е… абсурдно – прекъсна ме Грета. – Не разбирам какво целиш с тази история, но каквото и да е…
– Не ми вярваш, така ли?
– Естествено, че не ти вярвам!
– Родителите ти се казват Кирил и Иванка. Баща ти е бил учител по български и литература, после е работил в затвора, после пак е станал учител. Майка ти е учителка в детска градина. Имаш по-малък брат на име Георги, който се занимава с музика, като при това е доста добър. Какво друго… и двамата не можем да казваме „р“?
Грета ме погледна с нещо, което мога да опиша само като отвращение.
– Проучил ли си ме?! Това ли ти е номерът на теб? Да си събираш информация за някоя жена, после да я забаламосаш с подаръци и накрая да ѝ изтърсиш такава глупост?
– Няма никакви номера, Грета – отвърнах аз, вдигнал ръце пред себе си в опит да ѝ покажа, че не съм опасен. – Просто ти изреждам детайли от собствения си живот. Виждаш ли, с помощта на квантов суперкомпютър успях да отделя онези алтернативни вселени, които съдържат най-голям брой точки на припокриване, въпреки че в тях съм се родил жена. Или ти не си се родила мъж, всъщност. Нека не забравяме, че макар да сме еквиваленти в рамките на мултивселената, ти си отделна личност.
Грета започна да събира багажа си, като плахо хвърляше погледи към мен. Това не ме отказа от желанието ми да ѝ разкрия всичко.
– Добре, като че ли все още имаш известни съмнения в истинността на думите ми.
– А не бе!
– Както вече споменах, твоята вселена наподобява моята в изключително много детайли. Ето защо знам за теб неща, които друг няма как да знае. Например, че ако си се била родила момче, родителите ти са щели да те кръстят Атанас. На дядо ти. Който е и мой дядо де. На дясната ти буза би трябвало да има малък белег от люлката, която те е ударила, когато си била на три. Подозирам, че си го коригирала хирургично. И така и не си си купила последната книга за Хари Потър. Не си искала историята да свърши. Прочела си я, след като си я взела назаем от някого, но все още я нямаш в собствената си библиотека.
– А от кого съм я взела? – попита Грета, която вече беше оставила куфара си.
– Това вече не знам. Аз я бях взел от гаджето си в гимназията.
– И аз.
Грета се замисли за момент, след което ме погледна любопитно.
– Значи ти наистина си… аз наистина съм… – колебливо каза тя.
– Да. Ние сме едно и също, но едновременно с това сме много различни. Само ти можеш да ме разбереш. Само аз мога да разбера теб. Открих те в един безкраен океан от реалности и извърших пермутационни чудеса, за да сме заедно тук и сега. Направих го, за да бъда с теб.
– Защо?
– Какво защо?
– Защо искаш да бъдеш с мен? Каква е целта ти?
– Ами…
– Не си представям, че си дошъл тук, за да останеш. Едва ли си дошъл с цел да се оженим и да си родим деца, което… дори не знам какви биха били тези деца. Клонинги? Генетични дубликати? Не мога да си го представя!
– Грета, виж…
– Тук, в моята вселена, ти си никой. Ти изобщо не съществуваш. Това ме кара да се замисля и не стигам до друг извод, освен до този, че просто си искал да правиш секс със себе си и след това да се разкараш!
Ако не кажех правилното нещо в този миг, всичко щеше да бъде загубено.
– Че какво толкова му е лошото на…
– Не мога да повярвам! – развика се Грета. – Искаш да ми кажеш, че на практика си взривил законите на физиката, за да можеш да задоволиш по сексуален път крайния си нарцисизъм?!
– Не бих го нарекъл краен…
– И на всичкото отгоре си се канил да ме изоставиш, след като спиш с мен!
– Нямаше да те изоставя! – възроптах аз.
– Нима?!
– Нямаше!
– А какво щеше да направиш?
– Щях да инсценирам смъртта си и да ти завещая няколко милиона…
Грета нададе гърлен крясък, завъртя очи, грабна куфара си и няколко секунди по-късно чух как затръшва вратата след себе си.
Както сигурно е станало ясно, експериментът ми се провали. Отново. Всеки път, когато се откривам като жена в нова вселена, всичко върви по план, докато нещо в мен не ме принуждава да ѝ разкрия действителността. Не знам дали в мултивселената няма термин като себеизнасилване, но ако има, вероятно се отнася до подобни ситуации. Ето как моралът ми надделява в последната секунда. Прекрасно, няма що. Перверзникът си имал граници…
Приключвам записките си по експеримент 18А. Подозирам, че ще мине известно време до експеримент 19А, през който период ще анализирам подробно досегашните си резултати и ще се опитам да създам оптимална стратегия за краткосрочно прелъстяване на тяхна основа. После ще продължа търсенето си на идеалната Грета. И ще я оправя.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Еротично, За Кутията, Комично, Разказ, Sci-Fi

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: