Умения

Всичко започна с един скъсан чорап.
Технически погледнато, всичко започна в онзи момент, когато ме съкратиха от работа без предупреждение. Жена ми, невъзпяният герой, пое финансовия фронт, а аз ъпдейтнах CV-то си и започнах да уреждам интервюта. Не се притеснявахме особено; в моя бранш постоянно има отчаяна нужда от попълнения, така че рано или късно все щяха да ме наемат.
Да, ама се оказа, че ще е късно.
Няма да изпадам в детайли – наложи ми се да остана четири-пет месеца вкъщи и това е. В началото очаквах, че ще ми бъде спокойно и че ще мога да си почина малко, но не бях отчел една малка, русокоса, синеока, крайно любопитна осемгодишна подробност, на която тепърва ѝ предстоеше лятна ваканция. Някъде в края на първата ми седмица в качеството на домашен татко, докато рових в имейла си за отговори от потенциални работодатели, същата тази малка, русокоса, синеока, крайно любопитна осемгодишна подробност се появи пред мен и ми показа пръста на левия си крак, който се мърдаше безсрамно през скъсания ѝ чорап.
Логичната ми реакция беше да предложа смяна на чорапите, защото съм възрастен мъж, отдавна оставил зад гърба си ранните години на своя ергенлък, в които парите вечно не стигат и чорапите трябва да се кърпят. Сега просто хвърлям скъсаното или в краен случай го ползвам известно време като парцал. Но това, че съм възрастен мъж, автоматично означава, че нищо не разбирам, тъй като точно тези чорапи имаха по себе си някаква рисувана птицечовка, за която се оказа, че била в любимото анимационно филмче на дъщеря ми. Тези чорапи, респекитвно, са били любимите ѝ чорапи, а и как изобщо съм си бил помислил, че ще мога да я убедя да се преобуе в деня, в който тя си е избрала да ги носи? Последното ми беше разяснено, понеже не трябва да забравяме, че съм възрастен мъж, който нищо не разбира и даже не е способен да си представи, че съществува такъв феномен като чорапи за определени дни от седмицата! Така логиката ми излезе безполезна като презерватив в космоса – функцията му е достатъчно ясна за запознатите, но критериите за употребата му не съществуват в съответната среда.
Оставям на вас да мислите за физиологичната невъзможност да се достигне до ерекция в безтегловност, а аз ще продължа със скъсания чорап.
Стана така, че не знаех къде държим конците и иглите вкъщи. Затова пратих един SMS на жената, като от отговора ѝ разбрах, че нямаме подобни реликви от отминалите векове вкъщи, а една дълга кореспонденция по-късно все пак успях да ѝ обясня по задоволителен за нея начин защо са ми трябвали, причината да не мога да сменя тъпите чорапи и необходимостта да я занимавам с такива глупости. Е, оставих малката да рисува нещо и отскочих за пет минути до едно магазинче наблизо, откъдето се върнах с ненужната до този момент кинкалерия. Надянах очилата си, после надянах конец в една игла, принесох кървава плата към боговете на шиенето с палеца си и след малко пръстът на дъщеря ми отново беше скрит в чорапа.
И за благодарност получих настояване за палачинки за закуска. Не молба, нека да е ясно. Беше си баш настояване, а от нейна гледна точка като нищо е било заповед.
След като много внимателно и разумно обясних, че точно сега не разполагаме с нужните за сместа продукти, стигнахме до компромисен вариант и отидохме заедно да ги купим, тъй като бях информиран, че ако няма палачинки за закуска, ще бъда най-лошият баща на света. От страх, че дъщеря ми ще разбере точно колко неадекватен родител съм още преди да влезе в пубертета, успях да намеря рецепта за палачинки на смартфона си и криво-ляво не се провалих във внезапно наложилите се кулинарни мероприятия.
Вижте, признавам си, че от много време не бях се приближавал до печката. Преди да се оженя, а това не беше никак скоро, можех да се похваля в готвенето с повечето неща, ставащи за печене на огън, както и с елементарни закуски като сандвичи и пържени филии. А, и яйца, можех да приготвям яйца по десетина различни начини. Все още мога де, но малката нещо не си пада по тях.
Други произшествия до края на деня нямах, но си отворих очите за голата истина. Беше ми крайно необходимо да опресня набора си от елементарни умения за битово оцеляване, ако възнамерявах да опазя дъщеря си от осъзнаването на личната ми некомпетентност. Освен това какво друго щях да правя вкъщи без работа?
Така започнах лека-полека да разширявам списъка с рецепти, с които мога да се справя без надзор от съпругата ми. В средата на втория месец вече гледах едно от стоте предавания с Джейми Оливър, в което той учи тъпанари като мен как да не се убият в кухнята, и можех да обезкостя цяло пиле за половин минута. Паралелно със смъртоносното ми овладяване на ножа срещу вече умрели птици, след като забелязах в какво плачевно състояние се намират някои от играчките на дъщеря ми, малко по малко си направих работилница в един стар куфар, запасен с всичко нужно за тяхното зашиване, залепване, пребоядисване и всякаквa друга реставрация, отговаряща на онова, което им се случваше в нейните ръчички. Това доста впечатли майка ѝ, която все пак не пропусна да спомене, че като цяло няма да е зле, ако поема и част от къщната работа.
Да, правилно. Тази очарователна неблагодарница, която обичам, да вземе да реши, че може да ме предизвиква! Е, не беше познала. Не бяха минали и две седмици от забележката ѝ, а аз вече зареждах пералнята без страх от мокра експлозия, намалих значително средното си време за пускане на прахосмукачка във всички стаи и изпразних двата гардероба, за да мога да заделя старите неща, които вече не обличаме, и да подредя наново всичките ни дрехи по вид, цвят, дължина на ръкави и крачоли, принадлежност и официалност. До третия месец от моята принудителна ваканция бях превърнал YouTube и Pinterest в генератор на най-различни идеи за освежаване на обстановката вкъщи и игра с дъщеря ми, която един ден, докато рисувахме на поразия по три облепени с тиксо платна, които щяхме да закачим после на стената в стаята ѝ, каза, че тати вече не е скучен и не говори само за работа. Това ми стопли сърцето за секунда, но след това се сетих, че ако тати не си намери работа скоро, хич няма да ѝ е толкова забавно. Сега нямам причина за притеснение, разбира се, но тогава започвах да се тревожа.
Няколко дни преди успешното ми интервю за работа успях да поправя античната шевна машина на майка ми и я взех за мен, тъй като и без това тя нямаше нужда от нея. Понастоящем я използвам в подкрепа на новооткритите театрални амбиции на малката подробност, която за първи път ще участва в главната роля в постановка на следващото им учебно тържество; аз ще ѝ помогна с роклята. Още не съм шил рокля, но ще видим докъде ще я докарам. Съпругата ми си поотдъхна от извънредните часове, с които закрепи положението през тези месеци. Вече готвим заедно, за да имаме повече време един за друг. Тя владее печката (колкото и да усилия да полагам, тя готви по-добре), аз – дъската за рязане. Преди ми трябваше половин час за една салата, а сега мога да кълцам зеленчуци както си поискам. Аз съм крал на кубчетата, император на ивиците… регент на резените? Не, регент не е точно… все тая. Междувременно се научих и да бродирам гоблени. Това никак не беше включено в домашните задължения, просто исках да го направя.
Една съботна вечер наскоро излязох с приятели на по чашка, защото въпреки желанието ми да разширя арсенала си от умения още повече, и аз се нуждая от време за себе си; както и да е, навярно съм им проглушил ушите с приказки за всичко, което правя у дома, очевидно до степен на досада, защото не се сдържаха да ме попитат за какво ми е да се занимавам с такива женски работи. Не помня точно отговора си тогава, но със сигурност помня колко неудобно се почувствах от въпроса. Странно ми беше, че в днешно време все още има хора, които смятат за нужно да разделят определени дейности на изцяло мъжки и изцяло женски. Непонятна ми е и причината да го правят. Не мога да си представя например, че само жените имат за задача да готвят и да шият. Ако беше така, къде щяха да се дянат Гордън Рамзи и… уф, не знам имена на дизайнери.
Добре де, има и по-обикновени неща. Рисуването с дъщеря ми е по-скоро хоби, но пак е свързано с това деление. Какво друго бих могъл да правя заедно с нея? Всъщност бихме могли да правим това, което тя поиска, стига да имаме време и възможност. И на футбол бих я учил, защо пък и тя да не може да е като момчетата? И какво му е женското на това да разтребвам из апартамента? Не е като преди да не съм чистил жилището си. В продължение на години съм живял самостоятелно и никога не съм се озовавал до колене в собствената си мръсотия. И не знам защо е женско задължение да се поддържа чистотата вкъщи.
Бих продължил в същия дух и за много други неща, но наистина не виждам защо е нужно да го правя. Такива работи ми се струват очевидни. Всеки би трябвало да може да върши това, което му доставя удоволствие. Макар вече да работя и да не разполагам с време за всичко, аз още обръщам внимание на дъщеря ми и ѝ отделям време за пълноценна игра, а с жена ми сме си разпределили задълженията вкъщи много по-наравно, отколкото бяха преди. Така е най-справедливо; след като умея да върша нещо, с което мога да улесня както своя живот, така и живота на семейството ми, не срещам пречка пред това да използвам съответното умение. Не мисля, че има друго, което да кажа по темата.
А, също така не съм спрял да шия гоблени. Харесва ми и толкова. Можем да го добавим към изреденото по-горе.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в За Кутията, Комично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: