Родина

Повече от категорично съм убеден, че днешният празник ще бъде повод за размишления за много хора. Характерът на тези размишления, разбира се, ще се различава от човек до човек и това е напълно естествено. Въпреки това аз подозирам, че основно ще се делят на три вида, които ще се опитам да обобщя така – „честит празник, истински българи“, „браво, само днес се сещате, че сте българи“ и „засрамете се, бъдете като старите българи“.
Обикновено не обичам да изказвам мнението си по такива неща. Представите ми за това какви трябва да са моите вярвания и ценности са ограничени до мен и не намирам за нужно да ги оповестявам и дискутирам с другите. Водя се от най-елементарния принцип, че ако това, в което вярвам и с което се гордея, наранява някого, значи може би ще бъде добре да го отчета и да преосмисля начина, по който гледам на света. Не е задължително да се променя изцяло, а просто мога да ревизирам. Мога да поправя пропуските в мирогледа си и по такъв начин да се подобря като човек. Мисля, че това е нещо, за което никой не би успял да ме порицае.
Затова ми е трудно сега, когато се каня да порицая обобщените по-горе три вида хора в Деня на Освобождението. Единственото, което прави предстоящите ми думи малко по-лесни за писане, е фактът, че (по мое мнение) може би не сме чак толкова свободни, колкото би ни се искало да бъдем. Ще обясня това по-нататък. Първо обаче ще се заема с неприятната част.
За мое съжаление, а и не само за мое, едва ли съм сам в тези си мисли, като че ли повече хора днес считат словосъчетанието „истински българи“ за нещо ексклузивно, нещо, което само дадена група, отговаряща на определени критерии. Съответните критерии варират от човек до човек, но е интересно, че по принцип са формулирани отрицателно. Не си истински българин, ако не можеш да танцуваш хоро. Не си истински българин, ако не можеш да запееш народна песен. Не си истински българин, ако не почиташ някоя си там традиция. Фразирани така, тези критерии звучат повече като опит за засрамване, поне според мен. Казвали са ми например, че не съм истински българин, защото не ям кисело мляко. Защото не е като да имам право на глас по въпроса с какво, по дяволите, обичам да се храня.
Дразнят ме така наречените истински българи, които видимо парадират с патриотизма си и гледат отгоре на тези, които не го правят. Обичам страната си, обичам езика, на който съм се научил да чета и да пиша, обичам родния си град, прилично запознат съм ако не с друго, то с най-важните и ключови моменти в националната история. Но има неща, които не харесвам, и е важно това, че мога да го призная. Не всичко българско е хубаво. Не всичко хубаво е българско. Свободата като цяло е отговорност на всички нас, но индивидуалната свобода също трябда да се зачита. Да обичам своята родина не означава, че трябва да размахвам знамена по протести. Не означава, че трябва да си затварям очите за нещата, с които вътрешно не съм съгласен. Не означава, че трябва да отговарям на всяка точка в някакъв случаен списък, за да съм истински българин.
Първият тип не се различава особено много от втория. Само подходът е различен. Вместо да действат отдалече, такива хора директно те нападат с идеята, че щом не засвидетелстваш своята национална принадлежност през всеки ден от годината, не заслужаваш да отбележиш историческия празник. Дебнат да честитиш на някого, в повечето случай чрез статус в социална мрежа, след което ти отговарят, че щом цяла година преди това си споделял все англоезични песни и клипчета на различни теми, значи не отговаряш на предпочитаните от тях критерии за българско самосъзнание. Същите тези индивиди обикновено членуват в една или няколко по-радикални групи, имащи за свещен призив да се водят по историята си, сякаш единствено тя им е останала. Те псуват всичко чуждо и придирят за чистотата на българското, макар някои от тях да не са съвсем наясно с правописа и граматиката, а и още не съм разбрал откъде точно си купуват коли, телефони и компютри българско производство.
За разлика от първия тип, у тези хора си личи по-активна форма на агресия към всичко и всеки извън представите им за родолюбие. Не е задължително да подкрепят конкретен мъж с бяла коса и антично разбиране за света, но не е и изненадващо, ако го правят. Засрамват те или се опитват да го правят през гняв и омраза. Интересно е, че историческите фигури, които така ревностно почитат, също са таяли гняв и омраза, но са се водили предимно от любовта си към отечеството, а не обратното.
Накрая остават онези, за които само българите от миналите времена са заслужили да се наричат такива. Днешните хора по нищо не им приличат, защото не знаят, не помнят или не се интересуват от делата им. Революционери, будители и освободители до един трябва да бъдат канонизирани в светци, а България трябва да се върне назад до времето, в което е била велика и самостоятелна. За тях миналото показва колко прекрасна и съвършена е била родината ни, но доста удобно пропускат суровата истина: всяка държава, стара колкото нашата, е основана върху едва засъхналата кървава кал, пропита с изгубените животи на воини с неизвестни на нас имена. Съгласен съм, че докато всяка история съдържа своите тъмни и грозни периоди, в нея могат да бъдат открити светлите моменти и точно затова се фокусираме върху хората; образите на добро и лошо, които ни помагат да вникнем в разказите, които все още пишем, за да бъдат добавени и те към същата тази история.
Умрелите в името на свободата никога не са искали да стават светци или легенди. Не, те са искали именно свободата, не само своята, но и на поколенията след тях. Питам се дали биха били въодушевени от идеята, че една част от потомците им злобеят срещу друга част, тъй като първите смятат вторите за недостойни. Свободата е право на всички хора и не бива да мислим за нея като за нещо, което трябва да се заслужи. Затова предците ни са се борили. Те са знаели, че свободата не се печели. Тя принадлежи на всеки. Борбата е колкото за нея, толкова и срещу онзи, който смята, че може да ни я отнеме.
Всички три вида споделят тази черта. Тези хора, макар и по различни начини, си мислят, че могат да ни отнемат правото да изразяваме свободно мненията си, когато тези мнения не съвпадат с разбиранията им за така нареченото от тях българско. В тяхна чест написах следното обръщение:
Аз съм българин. Също така съм разумно човешко същество, способно на разсъждения и заключения въз основа на собствените си размисли. Почитам своята история и едновременно с това знам, че не мога да основа живота си единствено върху нея. Осъзнавам, че нуждата да се причисляваме към нацията ни е главен фактор за нейното просъществуване, но също така съм наясно, че потокът на историята още не е пресъхнал и новоиздълбаната част от коритото му може да приеме различна от първоначалната форма. В почитането на мъртвите ние не бива да пренебрегваме живите, които по свой начин ще оформят бъдещето ни; бъдеще, което ще бъде минало за техните деца, които ще бъдат заменени от своите и така до края на света. В хода на времето всяко поколение е следващата глава в историята и като част от сегашното поколение аз съм длъжен да помня най-важното от предните глави и имам правото да напиша това, което преценя, че е най-правилно днес. От родината си ще взема всичко, което тя ми предложи, но това, което тя не може да ми даде, аз избирам да взема от другаде. На свой ред ще ѝ дам това, което съм способен да отделя за нея. Всичко това аз споделям сега, защото съм свободен да го сторя. Свободен съм, защото истинските българи, вече не в кавички, са дали живота си в името на онези след тях, за да бъдат свободни те. И след като не биха го направили за друг, знам, че в техните очи аз също съм българин.
Честит празник.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: