Другия

Кратък моноспектакъл за себеопознаването

Празен стол в средата на сцената. Висока тясна маса с пепелник, кутия цигари и запалка отляво на стола. Огледало в дъното. На сцената излиза Кучето (актьорът е облечен в пълен кучешки костюм); сяда на стола, пали цигара и изпълва въздуха около себе си с дим.

КУЧЕТО:

Не помня някога да съм бил сам. Още като невръстно кутре бях обсипван с грижи от моя човек. Дори след като братята и сестрите ми заминаха надалече от мен, не съм чувствал да ми липсва присъствието на обич в живота ми. Растях щастлив и необезпокояван от лошите мисли за собственото си съществуване, защото винаги бях „добро момче“. Когато си добро момче, то няма как да си задаваш екзистенциални въпроси. Или ако го правиш, поне не са толкова много, колкото си позволяват останалите.
Предполагам, че животът ми щеше да продължи да е все така спокоен, ако не бях открил онова стъкло.
Бързо се научих, че през стъклото не може да се мине. Бях на няколко месеца, когато за първи път запознах носа си с тази невидима преграда. Внезапната болка, макар и тя да отшумя бързо, успя да ме научи, че има неща, които само си мислим, че разбираме, докато не влезем в досег с тях и не осъзнаем, че колкото и да се опитваме, няма как да ги преодолеем без чужда помощ. Затова се научаваме да лаем по стъклото и да чакаме човеците ни да го отворят, ако е врата, или да ни дръпнат от него, ако е прозорец. Всяко куче достига до тази истина рано или късно. Аз не правя изключение.
Това е важен урок. Ние сме склонни да подаряваме своите умения и любов на човеците, но в замяна получаваме тяхната помощ. В тяхно име сме способни на толкова много, което не бихме си представили да е възможно, ако ставаше дума за себеподобните ни. Да, и кучетата са способни да се грижат едно за друго, но си имаме своите граници. За нас е просто невъзможно да се разхождаме едно друго, да си хвърляме пръчки, да се чешем по коремите точно където трябва. Човеците никога не са ни отредени от съдбата, защото не всички кучета заслужават да получат свой човек, а и не всички, които заслужават човек, успяват да го получат. Това е тъжна истина, с която е добре да свикнеш още от пале. Така че аз съм благодарен на човека си, че ме е приютил в дома си и в сърцето си. По тази причина му служа вярно и само понякога се случва да се изтърва и да му надъвча чехлите.
Но малцина разбират, че и човеците не са способни на всичко. Аз разбрах това, когато се срещнах със стъклото, което не може да бъде отворено. Стъклото, зад което се крие Другия.
Сякаш цял живот се сблъсквам с Другия. Той е винаги там, от другата страна на стъклото в стаята на моя човек. Дали ще постъпя предпазливо и ще го лая от разстояние, или ще се осмеля да скоча насреща му, вечната преграда ще стои между двама ни, пречейки ни да разберем кой от нас ще надделее в битка. Дори лая му не мога да чуя; колкото и силно да го предизвиквам, той привидно не обръща внимание на ръмженето ми и едновременно с мен се опитва да каже нещо, което да премине през стъклото. Но колкото и пъти да съм го срещал досега, никога не съм успявал да узная намеренията му.

Кучето пали втора цигара.

КУЧЕТО:

Животът ми продължаваше да бъде прекрасен. Тичах след десетки пръчки, фризбита и топки, ядях доста храна, разхождаха ме всеки ден без пропускане. Понякога се случваше да се сближа и с по някоя кучка. Всичко беше хубаво. Би трябвало и да ми бъде достатъчно, нали? Но не беше. Колкото и да се стараех да не обръщам внимание на спомените за Другия, всеки път го виждах иззад неотворимото стъкло, растящ, а впоследствие и стареещ почти наравно с мен. Толкова близо, а същевременно толкова далече. Той, Другия, можеше да бъде всичко, но така и не узнах какво е – приятел, противник, може би просто случайна прищявка на съдбата, взела решението да ни срещне по такъв жесток начин, никога директно муцуна в муцуна, неспособни да се подушим един друг и да изложим открито намеренията си.
Сега съм стар и уморен. Все още тичам, но не така дълго и толкова бързо, както преди. Не играя много, по-скоро гледам да си почивам. А мислите за Другия не спират да ме преследват също тъй настървено, колкото и в момента, когато го зърнах за първи път. На преклонната ми възраст от десетилетие и половина аз със сигурност живея много по-добре от повечето кучета, но още се чудя кое е точно това куче. Какъв ли е бил неговият живот? Дали и Другия си е имал добър човек като моя? Дали и той разсъждава за мен по начина, по който аз разсъждавам за него, и двамата измъчвани от неизвестността за действителната си същност?
Дали за него аз не съм Другия?
Тъжно е, че е трябвало да стигна до последните си дни, за да си задам последния въпрос. Може би Другия е живял, вървейки по съвсем различен път от моя. Вероятно той не е смятал за нужно да отделя време, в което да размишлява за ролята ми в съществуването му. Възможно е в това отношение той да ме превъзхожда. Струва ми се, че ако не се интересувах от Другия, а прекарвах дните си в това да разбера самия себе си по-добре, нямаше да споделям историята на живота си такава, каквато е. Нямаше да науча потомството си да се пази от Другия. Нямаше да загубя толкова нощи в безпокойни сънища.
Щях да бъда по-добро момче. По-добро момче за моя човек, който никога не обръщаше внимание на Другия, когато се нападахме през стъклото. Днес съм твърдо убеден, че човекът ми не се е нуждаел от поредното доказателство за моята готовност да го защитя. Макар и да не успях да прогоня Другия, човекът ми винаги ме е обичал и се е грижил за мен. Нима това не ми е било достатъчно да разбера, че той ме приема безусловно?
Явно не е било писано да узная всичко това на млади години. Но въпреки това съумях да намеря нещо положително в преживяването. Вместо да се съжалявам до края на дните си, аз ще използвам наученото, за да предотвратя грешките си у идните поколения. Ще превъзпитам децата си, а те ще научат своите, които ще научат своите и това ще се повтори, докато някой ден всяко куче по света ще знае, че не бива да се бои от Другия, преди да е разбрал неговата истинска същност.

Кучето изгася цигарата, издишва дим за последно, след което става от стола. Преди да напусне сцената, минава покрай огледалото и вижда „Другия“. Не казва нищо. Само кимва с глава и излиза.

КРАЙ

Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: