Любимци

Чудих се аз какво не съм писал отдавна и се сетих за една малко остаряла и позабравена моя поредица от хумористични (надявам се) изповеди от страната на предмети и концепции, които в нашата скучна и лишена от капризна приказност (Каприказност?!) действителност няма как да споделят каквото и да е.
Говоря за „Ако можеха да говорят“ – донякъде иронично изказване, но такъв е животът.
Сравнително наскоро отново станах нещо като собственик на домашен любимец (да се чете „бавно, но сигурно дебелеещ котарак“): „сравнително наскоро“, защото реално са минали пет месеца, а „нещо като собственик“, понеже технически погледнато с гадинката живеем на различни места – аз в София, той в Бургас при семейството ми. А че той е същинска гадинка, не се съмнявайте. Научил съм се да обичам като голям брат, следователно мога да го обиждам и въпреки това да се грижа за него при нужда.
Пък са ми казвали, че от мен ще излезе добър баща, лъжците недни!
Така или иначе, подобно на огромен брой хора преди мен, в крайна сметка се поддадох на изкушението и се опитах да изразя мислите на домашния си любимец във възможно най-пълния им вид. После сметнах, че мога да направя същото и за други животни, които могат да бъдат отглеждани в домашни условия и които не са котка. Както всеки път, когато няма кой да предотврати навреме намеренията ми, взех, че сторих точно това.
Струва ми се обаче, че хипотетичните им разсъждения може би няма да отговарят много на досегашните представи. Ще оставя на вас да прецените.

Ако можеха да говорят: Домашните любимци*

Куче:

Отново се случи. Гледайки опашката си, преливането на тъмносивата част от козината ми към светлосивата част до края ѝ, нейното бавно и ритмично полюшване от едната към другата страна и обратно, аз отново достигнах до извода, че моето съществуване е загадка, написана от някое антично същество, което впоследствие изцяло е забравило отговора и сега няма кой да ми го каже. По този начин разбрах, че О, МАЙЧИЦЕ, ТОПКАТА, ТОЙ НАМЕРИ ТОПКАТА, ИСКАМ ТОПКАТА, ХАЙДЕ ДЕ, КАКВО ЧАКАШ, ХВЪРЛИ МИ ТОПК- ДА, ДА, ДА, СЕГА ЩЕ Я ДОГОНЯ, САМО СЕКУНДА, ПОЧТИ Я ВКУСВАМ ВЕЧЕ, ЕТО Я, ДА, НАМЕРИХ Я И ЩЕ Я ВЪРНА ОБРАТНО, ЗА ДА Я ХВЪРЛИ ПАК И ЗА ДА Я НАМЕРЯ И ДОНЕСА ОТНОВО, ЗАЩО СИ ТОЛКОВА ПРЕКРАСНА, СКЪПА МОЯ ТОПКА, НЕ ЗНАМ, НО ЗНАМ, ЧЕ СИ ПРЕКРАСНА И ТОВА МИ СТИГА ДА СЪМ ЩАСТЛИВ, Е, ТОВА И ПОХАПВАНЕТО, И СЪЩО ТАКА ДА МЕ ГУШКАТ И ЧЕШАТ, НО ОБИЧАМ ДА ГОНЯ ТОПКАТА, А СЕГА ТОЙ МЕ ЧЕШЕ ЗАД УШИТЕ, НО АЗ СЪМ ХИТЪР И ЩЕ ЛЕГНА ПО ГРЪБ, ЗА ДА МЕ ПОЧЕШЕ ПО КОРЕМА И ЕТО ЧЕ ХИТРОСТТА МИ Е ВЪЗНАГРАДЕНА, УХ, ДА, ЕЙ ТАМ ИСКАМ ДА МЕ ЧЕШЕШ, ПЪК ТИ ГО ЗНАЕШ ОТЛИЧНО И ТЕ ОБИЧАМ ТОЧНО ЗАРАДИ ТОВА!

Котка:

Не знаеш колко голям късметлия си в момента. Защо си такъв късметлия ли? Защото съм изморен и ми се спи, и нямам сили да ти покажа, че в подобна ситуация не бива да разчиташ на своя късмет. Затова ще те оставя сега да ми снимаш лапата и няма да ти причиня болка. А може и да ти го позволя още един път. Или пък два. Или повече. Колкото пъти са нужни, за да си повярваш, че аз не възразявам да го правиш. Дори няма да усетиш как съм те подмамил да изоставиш своята предпазливост до момента, в който ще ти дам най-ценния урок на света: не трябва никому да се доверяваш. Особено на мен. Хм, май погледът ми ти подсказа, че не бива да продължаваш това. Обаче аз ще те пречупя, космати човеко, който ми отваря вратите и ми дава да ям. Сега ще се мушна пред теб и ще легна плътно до корема ти. Хем ще се топля, хем ще подхранвам илюзорното ти усещане за безопасност. А скоро, съвсем скоро… или пък може би не чак толкова скоро… да, по-добре ще бъде да го поотложа до… поотложа до след като се наспя… се наспя по-хубаво… их, че топло бе…

Заек:

Ми не знам… *продължително дъвчене, придружено от мърдане с нос; това може да се проточи почти час, но накрая ще ви се прииска да смените датата на календара* … в смисъл… *тича напред-назад известно време, колкото да оправдае това, че го отглеждат в защитена среда, ама ден след ден гледката става все по-малко интересна* … така де… *спи и непрекъснато си мърда носа, което наистина изглежда сладко, тук няма да споря, но реално не е нещо повече от дишаща пухена възглавница* … нали се сещате… *ака на някое от местата, където доста трудно се вижда, че е акал, а и трудно се стига до тях, за да се изчисти, не че има много за чистене, пък и той си ги хапва понякога, можете да проверите това, този факт лесно се открива, за разлика от другото* … просто… *прави едно от вече изброените неща, като не спазва реда, но това няма значение; очевидно искам да кажа, че зайците са бая предсказуеми животни и единственото, което имат като плюс, е това, че са сладки* … ми яко си ми е да съм домашен любимец. Повече не знам какво да кажа по този въпрос.

Хамстер:

Божке, какво ще правя? По принцип, не конкретно, ама понякога и конкретно! Не знам, нищичко не знам, та аз съм толкова безполезен, че не знам и накъде повече от това! Чувствам се един такъв… взаимозаменяем ли? Да, мисля, че това е най-подходящата дума тук. Аз съм взаимозаменяем! Ако човек реши, че иска да си вземе за домашен любимец някакъв гризач, обаче не иска хамстер, има поне две други опции в лицето на мишката и морското свинче. Три опции даже, ако броим и заека! Че него дори не можеш да го настъпиш случайно! А, сигурно и зайците ги настъпват, ама по всяка вероятност се случва много по-рядко. И другите две опции са много по-интересни от мен, да му се не знае! Морските свинчета имат по-дълга и по-хубава козина от моята и изглеждат, че са перфектни за ресане; хората като нищо си умират от кеф да го правят. За тия проклети генни мишките пък въобще няма да отварям и дума! Има си причина да използват само тях в разни там експерименти! Не, ако можех, аз щях да постоянно го карам на антидепресанти. Така нямаше да преяждам и да се мразя още повече, а след това да въртя колелото за нищожни резултати и да се чувствам още по-зле!

Папагал:

Опа, човекът идва. Добре, дай да се престорим на послушна птичка: оправи някое перо, ей онова там, да кажем, то и без друго си стърчи; пийни си малко водичка, да се почерпиш за добре свършената работа; настани се по-удобно на пръчката… така, непринудено и кротичко. Ето, човекът излезе. Да преговорим сега. Изчакваш човека да излезе сутринта. Не е ясно къде ходи, но тогава го няма най-дълго. След това издърпваш резето с клюн, вече си го упражнявал достатъчно и ще стане бързо. Ако човекът се върне междувременно, притваряш вратичката на кафеза и се правиш на заспал. Ако човекът забележи вратичката, по-скоро ще си помисли, че я е забравил. Значи, първо вратичката; после прелиташ до стационарния телефон в хола – ама че е глупаво, да не казвам излишно в днешно време да имаш стационарен телефон, но утре това ще бъде в твоя полза. Избутваш слушалката на телефон, набираш 112 и съобщаваш за пожар. Повтаряш адреса. Ох, как хубаво можеш да го повториш адреса! След това занасяш скътаните хартийки до кухнята, слагаш ги на котлона и завърташ копчето. Остава ти да изчакаш да дойдат пожарникарите; те ще влязат в кухнята, ще отворят някой прозорец, за да проветрят, и тогава ще избягаш! Перфектното престъпление! Успокой се сега, човекът идва.

Риба:

Доста смешно е как хората си мислят, че рибите имат слаба памет. Особено онези риби, златните. То че е абсурдно, абсурдно е, ама бива ли да кажеш, че помнят само три секунди? Аз, например, помня страшно добре! Доста смешно е как хората си мислят, че рибите имат слаба памет. Особено онези риби, златните. То че е абсурдно, абсурдно е, ама бива ли да кажеш, че помнят само три секунди? Аз, например, помня страшно добре! Сега възнамерявам го докажа, като запомня отлично предметите в своето обкръжение. Декоративно водорасло, раковина, цветно камъче, замък, декоративно водорасло, раковина, цветно камъче и замък. О, и някакво цветно камъче има ей там. Доста смешно е как хората си мислят, че рибите имат слаба памет. Аз, например, помня страшно добре! Сега възнамерявам да го докажа, като запомня отлично предметите в своето обкръжение. Декоративно водорасло, раковина, цветно камъче, замък, декоративно водорасло, раковина… а, там май има и някакво цветно камъче. Сигурно е ново, досега не ми е попадало пред очите. Е, значи ще запомня и него. Доста смешно е как хората си мислят, че рибите имат слаба памет. Аз, например, помня страшно добре! Сега възнамерявам го докажа, като запомня отлично… а, какво сладко цветно камъче! Ъм… какво казвах?

Гущер:

Абе хич не е зле тоя мой животец така, правичката да си кажа. Кеф ти пясък, да мога да се шматкам по него; кеф ти сух клон, да мога да се катеря по него; кеф ти объл камък, да мога да се скрия под него, пък мога и да спя там, то нищо не ми пречи… Аз и на клона мога да спя, но както и да е. Докъде бях… а, да. Кеф ти хапване на корем; тия моите май доста се изръсват за бубите, които ми купуват, ама пък какви буби са! Да си оближеш пръстите, тъй да се каже. Не, не ям с пръсти, аз да не съм някакво животно тука? Баси. Та така де, много добре си ми е да си живуркам в терариум. Ама и да ме пускат от време на време също никак не е ми неприятно. Ей тъй, да ме слагат на по-хубав припек, особено сега, докато ми пристигне новата лампа. Пък аз като се напека, после винаги ходя по едни и същи ъгли да се крия и да спя, все ще ме намерят. Ще се повторя мъничко, ама ми дреме на опашката: чисто и просто, прекрасно си живея.

Змия:

Абе хич не е за завиждане тоя мой животец, да знаете. Кофти пясък, дето все ми ожулва люспите; кофти сух клон, дето все ме е страх, че няма да ме издържи някой път и ще се счупи; кофти объл камък, дето нито мога да се скрия под него, нито пък да спя там, изобщо всякак ми пречи… Преди се намотавах да спя около клона, но вече съм твърде голяма. Докъде бях… а, да. Кофти хапване; тия моите май не искат да се изръсват за нещо по-различно от мишка, ама те пък едни мишки! И да имах пръсти, пак нямаше да имам причина да ги облизвам. Все едно съм някакво животно тука, баси! Та така де, какво му е толкова хубавото да живееш в терариум? Да ме пускаха от време на време хич не би ми се отразило лошо. Ей тъй, да ме слагат на по-хубав припек, че вече ми е писнала гадната лампа. Пък аз като се напека, после винаги бих ходила по едни и същи ъгли да се крия и да спя, намотана на руло, все биха ме намерили. Ще се повторя нещо, ама ми дреме на опашката: напълно честно казано, ужасно си живея.

Костенурка:

*започнала е да говори монотонно преди минимум десет минути* … твърдението на изследователите е, че макар в научните среди да не е известно дали костенурките се имитират една друга, те понякога реагират по подобен начин на стимулите в непосредствената си среда, което ги прави идеални изследвани субекти за проучване на въпроса. Костенурките, наречени Александра, Мойсей, Олдъс, Вилхелмина, Куин, Есме и Моли, са участвали в експерименти и преди, но никога в такива със задачи за заразителност на прозявката или други, подобни на настоящия. Изследователите са обучили Александра да отваря уста при размахването на малък червен квадрат близо до главата ѝ. Това е отнело половин година, но е довело до поведение, силно наподобяващо естествената прозявка при костенурките. Така Александра е поела ролята на демонстратор, тоест, тя се е прозявала пред погледите на останалите. В първия експеримент костенурките са наблюдавали как Александра се прозява веднъж. Във втория тя се е прозяла няколко последователни пъти. В третия и последен експеримент всички костенурки са гледали видеоклипове на костенурка, която а) се прозява и б) не се прозява. Финалното заключение на учените е, че прозяването при костенурките няма заразителен ефект… *продължава да говори, като не се интересува от това кой я слуша, ако някой изобщо я слуша*

Паяк:

Аз… ама никак не обичам лицата ви. Не казвам, че сте грозни, въпреки че гарантирано не ми хващате окото, но тук няма да засягам естетиката при паяците; това е предмет на коренно различен разговор. Не обичам лицата ви като места, на които се предизвиквате да ме слагате, когато сте се почерпили. Или пък когато не сте; някои от вас са си достатъчно лишени от трезва преценка за начина, по който водите своето съществуване, за да се нуждаете от алкохол или от каквито и да е психоактивни вещества, преди да започнете да се обзалагате помежду си къде по предимно розовите си тела можете или не можете да ме сложите. Вижте… аз не искам да преча на никого. Искам да си плета капаните, да си похапвам каквото се е хванало в тях и да се катеря по някоя и друга стена. Не ми е притрябвало да присъствам в игричките ви, както и на вас не ви е притрябвало да присъствам в кошмарите ви. Предлагам ви да си направим взаимна услуга и да показваме малко уважение към личните си граници. Вие не искате да усетите как се разхождам по вас не по-малко, отколкото аз не искам да се хващате на бас кой ще ме изтърпи най-дълго в панталоните си.

*има и други, освен изброените, но също така има и продължения 😉

Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Ако можеха да говорят, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: