Вдругиден

След като това е последната ми публикация за 2016-та година, не виждам какво друго би било по-удачно от това да направя (относително) кратък разбор на различните събития, които са оставили своя отпечатък върху мен в личен и глобален план. Вдругиден вече започва новата година; време е да се приготвим да теглим куршума на тази.
Да, изминалата една година се оказа доста поляризираща. От една страна, не мога да не отбележа факта, че най-накрая съм се почувствал като една идея по-отговорен член на обществото, но пък това си е в реда на нещата, когато човек започне работа. Също така вече имам възможността да разправям наляво и надясно, че съм публикуван автор, което си е така, технически погледнато. Не се възползвам от тази възможност, но я имам, а това е добре, нали? Освен това за изминалите дванадесет месеца прочетох една камари книги, пътувах два пъти в чужбина по мои си поводи, сдобих се неочаквано с котка, реших да пусна дълга коса (процесът все още търпи развитие), радвах се на всяко едно технологично нововъведение, за което се е оказало, че е истина, след като съм направил по-щателна проверка, като цяло мога да кажа, че съм имал повече причини да се чувствам щастлив, при това пълноценно, надявам се, че същото се отнася за важните хора в живота ми, продължавам да пиша все така упорито и очаквам, че ще съумея да запазя набраната инерция.
От друга страна, политическите събития в световен план започнаха да ронят надеждата ми, че хората най-сетне са се научили да мислят критично по отношение на лъжите, с които ги заливат в името на неясни каузи, множеството актове на насилие не спряха да ми напомнят колко болни и слепи стават умовете, подлагани на редовни идеологически промивки, твърде много хора на изкуството, докоснали по всевъзможни начини детството и развитието ми, си отидоха завинаги, а и самият аз в момента се намирам пред редица важни решения за живота си, които, макар и все още далече във времето, не спират да се приближават към мен. Когато съм тъгувал, тъгувал съм истински и въпреки че съм имал малко на брой поводи да го сторя, всеки от тях си е взел сълзите. Рядко се събуждах (и сигурно ще продължавам да се будя) с мисълта, че се чувствам доволен от свършеното предния ден, а и въобще самочувствието ми, колкото и да виждам, че съм отбелязал напредък спрямо него, не беше на ниво. Такъв съм си открай време; доброто и лошото си ми вървят заедно.
Старая се да се самоубедя, че когато вдругиден сменим последната цифра, няма защо да очаквам някаква феноменална промяна към идеалното бъдеще. Промени ще има, това ми е ясно, но те ще бъдат оцветени в най-различни нюанси, което е напълно в реда на нещата, тъй като животът се слави ако не с друго, то с разнообразие. От доста време насам следвам идеята, че мога да се надявам на най-доброто, стига да съм се приготвил за най-лошото.
Понякога песимизмът ми надделява в това отношение, но ми се струва, че това е доста правилен подход. Да очаквам всяка възможност не е шега работа, а и не мисля, че бих успял да положа достатъчно усилия, за да го правя. Затова и не го правя. Просто тая в себе си идеята, че никога нищо няма да остане едно и също, колкото и да не ми харесва това, защото поначало мразя промените. Но ако мога да променя собствената си нагласа към тях (това е прекрасен обрат на темата), може би няма да ги намирам за толкова плашещи.
В общи линии… ами да, задоволително доволен съм от постигнатото през 2016-та. Само дето не бих могъл да я оставя зад себе си, без да си го изкарам на отбрана шепа гадости. Няма да ги подреждам по хронологичен ред, нито ще ги степенувам по някаква важност, просто ще ги изредя съвсем набързо, с по един абзац и среден пръст за всяка:
Среден пръст за идиота, заради чието бързане си раздрах коляното на ескалатор преди няколко месеца. Ще има да чакам с години, докато белегът избледнее. Не е нещо сериозно и няма да ме спре да нося шорти през лятото, но асиметрията ще ме гложди. Пък и определено мога да си извадя поука от случилото се и да тръгвам по-рано за където и да отивам, че да не се повтаря подобна глупост.
Среден пръст за всеки пред мен на опашката пред телевизионната кула в Берлин, заради чието изключително бавно придвижване не можах да се кача на проклетото нещо и да снимам клипче за брат ми оттам. Не са виновни те, че се движеха толкова мудно, но за разлика от мен не им се е налагало да пътуват в предварително уговорено време. Освен това лицето ми леко изгоря от едната страна, така че специален допълнителен среден пръст за слънцето през онзи ден.
Среден пръст за Доналд Тръмп. Не защото беше избран за президент на САЩ, а защото е шибан боклук общо взето от началото на живота си. Нямам търпение да покаже на целия свят колко астрономически некомпетентен некадърник е, но за нещастие ще разполага с достъп до ядрените кодове, което, ако по-добре информираните мои познати са прави, ще означава, че е време да започна събирането на капачки.
Среден пръст за скапаняка, който продължава да тормози брат ми по телефона, когато се сети колко малко означава името му. Никога няма да прочетеш тези думи, егоцентричен идиот такъв, затова ще си позволя да съм директен. Ти си женен и вече имаш дете. Нито на годините, нито на предполагаемия ти акъл ти отива да тормозиш когото и да е, като напомняш за себе си и това какъв ламтящ за слава хемороид си. Ти вече не си фактор в живота на хората, които те оставиха, за да постигнат самостоятелно и отново от нищото онова, което бавно се изплъзва от затлъстялата ти хватка. Преди години ти казах, че нещата могат да се развият така; когато взеха, че го сториха, всички останали ти бяха виновни. Ама нищо, да си жив и здрав и ти през новата година, скрит в Слънчев бряг.
Среден пръст за прасковата. Имам предвид цвета, не плода. Плодът си е супер. Цветът е тъп и не го харесвам. Не съм казал, че ще имам основателна причина за всяка гадост, на която ще раздавам средни пръсти като продавач на зомби закуски.
Среден пръст за мен самия в онези случаи, когато съм си замълчавал за нещо, знаейки, че после ще ми се струпат сума ти простотии на главата. Вземи най-накрая да оценяваш такива ситуации правилно и навреме, Атанасе! Не можеш цял живот да го караш на пълна пара и без грам почивка, както и на пълна почивка и без грам пара. Балансирай ги тези неща, по дяволите!
Приключвам със средните пръсти, понеже ме е страх, че ще си изразходя запаса. Все пак идва 2017-та година и предпочитам да имам достатъчно муниции за нея, в случай че се окажат необходими. На любимите си хора пожелавам да се сбъднат мечтите им, на познатите си ще пожелая да бъдат по-търпеливи с мен, защото си знам, че съм досадник, на хората, които не ме обичат много-много, няма да обръщам внимание, стига да не си го изпросят. Най-накрая искам да пожелая на всички време. Не смятам, че има нужда да обяснявам защо, а ако има, не е сега моментът, но онези от вас, които са разбрали смисъла зад избора ми на пожелание, знаят, че това е най-ценното, което биха могли да получат.
Ще се четем чак догодина, а дотогава има цяла седмица, така че вече ще ви оставям да се напразнувате. Честита Нова година!
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: