Още

Желая да напомня много бързо, че за днешния разказ са виновни онези хора, които се включиха в избирането на статус измежду коледните ужаси от миналата седмица. Тази история е посветена на тях – проклетниците, които ме насадиха с един от най-трудните статуси. Сега съм наясно, че трябваше да внимавам, когато казах, че ще напиша изпълнена с кървища история. Дали съм успял да го сторя ще прецените вие (но не, не съм).
Приятни ужаси!

***

Намирам се в уютен дом. Детска стая, украсена с шарени гирлянди. Малка, но отрупана с играчки изкуствена елха на бюрото. Разноцветни мигащи лампички по рамката на прозореца. Добре опакована и облепена кутия до елхичката – хартията е само за късане от малки пръсти. Нямам търпение момичето да я разпарчетоса.
Намирам се в полупразен апартамент. Един от тях си е тръгнал, този път завинаги, както изглежда. Другият е решил да компенсира. Кутията е оставена на малкото легло, опаковъчната хартия е покрита с предпочитан от детето измислен герой. Няма много украса, няма дори елха. Нямам търпение момчето да се зарадва на подаръка си.
Намирам се в скъп мезонет. Истински бор, извисен чак до втория етаж. Красиви стъклени топки и висулки по клоните му. Тежки гирлянди навсякъде. Десетки подаръци ограждат елхата. Колкото на брой, толкова и различни по размери и форма. Нямам търпение децата да отворят най-голямата кутия до коледното дръвче. Не че нещо, просто вече съм се схванал вътре.
Не съм се схванал наистина, разбира се. Нямам тяло и никога не съм имал. Схващането е по-скоро в метафоричен смисъл…
Преди беше по-лесно да поробвам умовете. И сега не е много по-трудно, но определено изисква повече изобретателност от моя страна. Изобретателност и адаптивност. Интересно е, че веднага след мен, макар и в почти неизмеримо по-нищожна степен, на второ място по тези две качества стоите вие. Интересно, не не изненадващо, имайки предвид историята ви.
Вие мислите за съществуването си по толкова много предсказуеми начини. Наблюдавам еволюцията на вида ви още от първия изпълзял на сушата многоклетъчен организъм. Времето, поне по начина, по който го възприемате, не е пречка за мен. Ограниченията на физическото пространство не ми влияят. Намирам се едновременно в толкова много моменти и на толкова много места, че нямате име за числото, необходимо да изрази дори приблизително броя им, а мога да бъда и в безкрайно много итерации. По тази причина за мен не представлява никакъв проблем да мога да ви сравнявам с това, което сте били.
По-стар съм от Вселената, която обитавате, както и от предните ѝ няколко варианта. По всяка вероятност ще надживея и тази. Може би „надживея“ не е подходящата дума, тъй като аз не съм жив в онзи смисъл, който познавате. Но в началото на пътя си повечето са като вас. Вие се усъвършенствате паралелно със стремежа си да задоволите нуждите си от материалното – от храна, подслон и чифтосване; впоследствие откривате, че тези неща не ви стигат и почвате да създавате нещо съвсем ново, което на свой ред се превръща в най-разпространения обект на желанията ви. Цикълът се повтаря толкова много пъти и толкова рядко дава друг резултат, че е практически природен закон. Виждам всяка една война, която сте водили, заедно с всяка една смърт, оставила кървавото си петно в историята ви. Всяко едно убийство, зад което стои умисъл, а и много без такава, е породено от искане, без значение какво точно е исканото. Вие сте алчни по рождение и сте такива чак до смъртта си. Просто намирате всевъзможни начини да рационализирате индивидуалната алчност или да я префасонирате в нещо приемливо за вас самите и в рамките на вашите общества.
Именно през тази алчност, способна да доведе до смърт, аз намирах път през сърцата и умовете, дълбоко в душите, където се хранех. Вие на свой ред се чувствахте още по-празни от преди и желаехте още от онова, което засища необходимостта ви. Вашата наука нарича такава връзка паразитизъм, но това би предполагало, че паразитът съм аз. Това изобщо не е вярно.
Вие сте паразитите. Вие, онези преди вас и онези след вас. Всички сте паразити. Аз съм само отговорът на Вселената. Дори не на Вселената. На съществуването.
След края на войните ви, на истински красивите ви и унищожителни войни, вие решихте да дадете шанс на думите и лъжите си. Започнахте да се спазарявате за територии и животи, а понякога се връщахте към оръжията си, за да „защитите“ някой от „интересите“ ви. Като цяло, колкото и да не бихте могли да го повярвате, колкото и самият аз да не разбирам как се случи това и защо е възможно, деструктивността на вашата алчност, любимият ми вкус, намаля. Това не ми хареса. Все още не ми харесва. Само че открих начин да увелича основната съставка. За да създам още алчност, трябваше да създам нови и по-добри обекти, към чието притежание да се стремите.
Ето така впрегнах част от силите си в това да повлияя на ключовите хора в подходящите мигове из цялата ви история. Помогнах за измислянето на хилядите ви богове, в чиято слава да принасяте жертви и дарове, а после отворих очите ви за това как вие стоите над тях. Накарах ви да се поздравявате заради собствените си претенции за всемогъщество, като извратих смисъла на празниците ви. Превърнах алчността ви, която преди ви мотивираше към крайната ви цел, в крайна цел сама по себе си. Не го виждате, а и едва ли бихте могли да го осъзнаете, но е така. Всичко, което в началото на вашия възход ви е различило от останалите животни, целият този изключителен потенциал, заради който днес доминирате планетата, вие успяхте поколение след поколение да разбиете на съставните му части, обезценявайки го. За вас любовта вече не е идеал, след като сте наясно с биохимичните процеси, водещи до нейната поява. Точно такова лицемерие не можете да проумеете; сякаш със знанието за структурата на собствените ви тела вие някога бихте приели, че сте по-малко от човешки същества. Лесно е да бъдете селективни в такова отношение, когато не отговаряте за последиците от него. Последици, които могат да се изразят след няколко десетки живота.
Но какво ли ви интересува бъдещето, когато няма да сте част от него…
Създавате потомство и изведнъж осъзнавате това. Цялата съвкупност от предстоящите ви отговорности внезапно нахлува в главите ви, а реакциите ви са толкова много и различни. Едни от вас няма да имат силите да се справят с подобно бреме и ще абдикират от родителската си роля. Други ще се хвърлят с главата напред и ще свръхкомпенсират всичко, което възприемат като дефицит у себе си. Трети може би ще успеят да постигнат някакъв баланс. Но всички ще си приличате по едно.
Ще искате децата ви да ви обичат.
От това се научих да се възползвам.
Напълно различен начин да впрегна алчността, който не би ми хрумнал в ранните стъпки на човешкото съществуване. Нуждаете се от признанието, че сте компетентни, че сте по-добри от другите. Какъв по-лесен начин да го получите има, ако не от същества, създадени от самите вас? Същества, за които вие сте всичко – начало, край и животът между тях? Още по-хубавото е това как си въобразявате, че само защото сте ги създали, те са длъжни да ви засвидетелстват своята признателност под формата на любов. А когато това не се случва, тогава се опитвате да ги подкупите с нещата, които те желаят. Опосредствате взаимоотношенията си с предмети, на които приписвате измислена от вас стойност, като се надявате, че тази стойност ще допринесе към новата ви представа за любов.
Толкова сте смешни отстрани.
Тази ваша Коледа е перфектното средство за изпълнение на моите цели. Чрез нея мога да ви принудя да купите мъничка доза привързаност от децата си, а в тях да въплътя идеята, че обичта и грижите са еквивалентни на материални блага. С годините тази идея се утвърдява все повече и повече, докато не се роди следващото поколение, за да му бъде предадена и на него. Малко по малко, живот след живот, този нов и неподозиран щам алчност се разпространява по целия свят като търпелив вирус. Няма как да го разберете, но един ден ще се случи. Всяко едно дете ще бъде заловено в поставената от мен примка и ще мога да приведа няколковековното си хрумване в действие. Тогава отново ще получа подправената с примитивна омраза версия, която харесвам толкова много.
Един ден… не твърде скоро, поне от вашата гледна точка, но и този ден ще дойде. Всяко човешко същество ще стане зависимо от материални неща в такава степен, че нищо останало по света няма да стигне за потомството ви. И понеже знам на кого и как да повлияя, накрая ще направите най-важната крачка в историята си и ще напуснета планетата си в търсене на други светове, които да задоволят глада ви за недостижимото Още.
Вие винаги сте искали още.
Съвсем не сте единствените в тази Вселена. Или няма да бъдете, когато също като мен най-после познаете необятния космически мрак. Ще срещнете другите, които съм принудил да търсят още. Ще сложите началото на най-голямата война в историята на съществуването, за да заситите алчните си амбиции. Всички така наречени разумни видове ще се сблъскате помежду си, а вашите писъци, кръв, смляни кости и разпилени вътрешности ще залеят звездите и ще ги угасят. Алчност ще се примеси с омраза, за да забърка най-любимата ми гозба, а аз единствен ще бъда способен да ѝ се насладя.
Както повече неща, за които смятате, че са плод на собствените ви опити да подредите и обясните случайностите на живота си чрез концептуализиране, били концепциите ви лишени от смисъл в дългосрочен план или не, аз водя скромното си съществуване еони преди първата аминокиселина да се появи на едва изстиналата ви планета. В зависимост от настроението или епохата, в която мислителите ви са творили, мога да бъда наречен всичко от справедливост до зло, като нито едно описание няма да е достатъчно и всичките пак не биха да покрият целия ми спектър. Не ви виня, все пак винаги сте изпитвали затруднения да поставите малките си етикети на онова, което не разбирате. Това е най-големият ви проблем. Че не разбирате. Кара ви да се впускате в търсене на обяснение след обяснение, защото не понасяте да не знаете нещо. А аз… аз не се вълнувам от нещата, които не знам. Аз дори не съм аз, просто не бихте съумяли да се поставите на мястото ми без употребата на първо лице. Най-близката идея за начина, по който мисля, е основана на математика, до която сте толкова близо, колкото сте близо до палеолита. От справедливост до зло, както и да ме обясните, функцията ми е една и съща. Възползвам се от слабостта, която ви пречи да видите отвъд самите себе си, за да изкореня некачествените семена на живота, преди да са покълнали и да са превзели всичко. Най-лесно мога да сторя това чрез вашата алчност. Вие, естествено, няма да видите смисъл в действията ми, но аз и не очаквам подобно прозрение от четвърторазряден биологичен вид, който е стигнал дотам да замества емоциите на личния контакт с краткотрайната еуфория на новата вещ.
И така, вие ще продължавате да празнувате своята Коледа, неволно разрушавайки всеки шанс за духовно извисяване, както го наричате. А може би ще се осъзнаете навреме; никога не съм можел да виждам добре напред във времето. Пермутациите са твърде много и макар да съм се научил да залагам на най-високите вероятности, все ще се случи и нещо изненадващо. В стремежа си да получите още от всичко, което пожелаете, понякога успявате и да се промените към субективното по-добро. Не ме тревожи подобен развой на събитията обаче. Вече казах, че съвсем не сте единствените в тази Вселена. Ако успеете да опровергаете моите очаквания, то някой друг ще се озове на ваше място. Засега обаче вие сте на първо място заради ината, който притежавате – мога да кажа всичко това на всеки един от вас и пак няма да видите истината.
Намирам се в уютен дом. Детска стая, украсена с шарени гирлянди. Малка, но отрупана с играчки изкуствена елха на бюрото. Разноцветни мигащи лампички по рамката на прозореца. Момиче разкъсва хартията на добре опакованата и облепена кутия до елхичката с малките си пръсти. Подскача на място, когато вижда кутията.
Намирам се в полупразен апартамент. Няма много украса, няма дори елха. Седящото на малкото легло момче внимателно разопакова подаръка си. Иззад двуизмерното гланцирано изображение на любимия му супергерой се появява играчка, изобразяваща същия. Момчето е радостно. Останалият родител е доволен от себе си.
Намирам се в скъп мезонет. Истински бор, извисен чак до втория етаж. Красиви стъклени топки и висулки по клоните му. Тежки гирлянди навсякъде. Десетки подаръци ограждат елхата. Колкото на брой, толкова и различни по размери и форма. Децата отворят най-голямата кутия до коледното дръвче и виковете им огласяват мезонета.
Всички тези деца ще научат, че вещите ги правят щастливи, не мисълта зад подаръка. Ще искат още и ще настояват да го получат, защото само така могат да засвидетелстват пред себе си, че са уникални. Заслужили. Обичани. Може би наистина са такива, но не биха го разбрали в действителност чрез някакви си предмети.
Нищо. Не е моя работа да им го показвам. В крайна сметка аз също съм алчен. И аз искам още. Само че моите желания и нужди са на съвсем различно ниво.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: