Ромео и Жулиета (18+)

Той се беше писал Ромео, защото адски много се кефеше на „Алфа Ромео“, а и не си харесваше истинското име. Смяташе го за ебати селското и му се дразнеше, нали все пак беше роден в Гълъбово, можеха да му изберат нещо малко по-космополитно. Беше си сложил емблемата на любимите автомобили за профилна снимка в Snapchat, понеже беше преценил, че така ще е по-мистериозен. Решен беше да си пази лицето и плочките за онези смели момичета, които или биха дръзнали да му пишат, или биха отвърнали на неговата инициатива да ги заговори.
Тя пък наистина се казваше Жулиета. Със или без изкуствените нокти, фалшивия тен, рисуваните вежди, боядисаната коса с екстеншъните, сутиена с подплънки, корсета и евтините имитации на маркови дрехи, името ѝ си беше едно и също. Като деветдесет процента от жените, наречени Жулиета, тя също си падаше по хардкор ретро поп-фолк и в момента си беше запълнила тричасовия плейлист с песни на Сашо Роман, Румяна и Радо Шишарката. Когато видя, че ѝ пише някакъв Ромео, завъртя очи и въздъхна. Не ѝ се случваше за първи път. После обаче прочете съобщението:

но стой каква е тая светлина
която от дисплея ми изгрява?
той изток е, а жулиета слънце!
изгрей бе слънце и надвий луната
която и без туй е побледняла
защот си по-натокана от нея! 😉

Това я изненада много приятно. Повечето предишни Ромеовци само я задяваха с разни глупости от рода на „въъъ, нали знаеш ся ко мой да стане“ и подобни недоносени опити за сваляне. Този обаче беше различен и затова му прати селфи, на което се беше усмихнала срамежливо. След като го намаца с десетина филтъра, разбира се.
Ромео ѝ отвърна с характерната за него снимка, когато му връзваха: поразроши си косата и се усмихна по-кривичко, за да изглежда хем отворен към нея, хем все едно има нещо потайно в него. Батко му преди години му беше обяснявал, че путките си падат по такива мъже и сега думите му щяха да бъдат подложени на проверка.
Размениха си още някоя и друга снимка, пък на Жулиета ѝ стана любопитно дали името на новия ѝ ухажор действително е Ромео. Попита го, но той се опита да отклони темата. Затова му написа следното:

какво е едно име ся? туй дето
му викаш роза ше мирише сладко
под всяко друго име… точно тъй
ромео и без името ромео
ше пази сичките си съвършенства
които не от името му идват 🙂

Ромео се попритесни малко, но после си призна, че всъщност се казва Панайот и обясни защо се е писал така в Snapchat. Жулиета му отговори, че го разбира и че няма от какво да се срамува, като му изпрати намигащо селфи с тренирана леко понацупена устичка, почти дъкфейс, ама не съвсем, така ставаше много по-секси; той пък ѝ отвърна с почти същата физиономия като предната, ама на нея ѝ харесваше, затова не възрази и попита как така е попаднал на профила ѝ. И Ромео, намерил възможността да подтикне разговора към това да си снима оная работа и да получи нещо подобно в замяна, бързо ѝ написа това:

сърцето, тласнало ме да го търся.
то ме накара, аз очи му дадох
не съм моряк, ма ако беше ти
на бряг далечен зад безброй морета
пак бих насочил своето ПЛАТНО
към стока толко яка като теб!!! 😉

Сега няма как да не са ѝ се понамокрили гащичките, мислеше си наш Панайот, ъм, така де, Ромео. Не мислеше, че му се беше получила добре зарибявката, защото нямаше много общо между платната и пенисите, но затова го беше написал с главни букви. Ако тая не беше тъпа, със сигурност щеше да вдене. С малко късмет и Ромео щеше да вдене след това.
Жулиета не закъсня да му пише обратно:

ся ако ти си мислиш, миличко,
че супер лесно си ме завоювал
ше почна да са глезя, да та мъча
и ше ти казвам не и не… но само
за да те карам да ме зарибяваш
а иначе за нищо на светът! ❤

Опааа! Ромео вече знаеше, че играе сериозно. Побърза да си включи лаптопа и си пусна някакво порно, колкото да се надърви наполовина, после си свали боксерките и внимателно подреди всичките си атрибути в кадъра, преди да се снима и да изпрати на Жулиета това, което можеше да ѝ предложи. След малко получи снимка от нея и вече му стана изцяло, тъй като видя, че се е усмихнала едно такова палаво, а и си беше подала езичето между зъбките, ох, майкооо…
Писаха си още няколко минути, когато Жулиета реши да си поиграе с търпението на Ромео и му съобщи, че ще си ляга, понеже утре била първа смяна на училище. Ромео обмисли ситуацията и си каза, че е време да рискува:

ше ме отпратиш тъй незаплатен? 😉

Не се отказва обаче, зарадва се Жулиета, ама се направи на ударена:

каква заплата искаш ти от мен? 😀

Тая ми се прави на ударена, помисли си Ромео и го подкара по същество:

на цици снимка в отговор на мойта 😉

Нагъл или не, на Жулиета ѝ хареса откровеността му. Пък и хич не му беше лоша пишката. От нея да мине, снима се с вдигната блузка пред огледалото, изряза лицето си от снимката, че да не си го види отново във Facebook страницата на Мотикаря, сложи си няколко кубика с едно приложение на телефона и прати резултата на Ромео.
Наш Ромео беше напълно убеден, че ще намаже.
Разменяха си снимки и слова още половин час и най-после Жулиета пожела лека нощ на Ромео, като му описа какво ще направи, ако някога му падне:

да знаеш как разтърсвала аз бих
с вика си мойта стая до която
спи майка ми… и тя ше са развика
докато нейния цигарен глас
пресипне като моя от неспирно
повтаряне на името ромео!!!1! ❤ ❤ ❤

Ромео бая се изкефи на това. Ама че мръсница, да събуди майка си с оргазмените си викове! Като за последно, да види мацката, че и той може да се раздава, написа това:

очите ми най-лакомо съзряват
на юга ти вълнистата държава
езикът, цяла нощ вилнял в устата
като пиявица натам са мята
за да засмуче мощно твоя кът
преди там да намеря своя път 😉 😉 😉

Ехеее, въздъхна Жулиета доволно. Вярно, Ромео явно не си падаше по бръснати, но щеше да свикне. Вече си беше наумила да се срещне с него. Оставаше ѝ единствено да разбере къде живее той, колко близо е това, колко ще ѝ струва превозът дотам, как да се облече, какво бельо да си купи и как да не разберат родителите ѝ.
Ромео пък вече си беше свалил тениската на „Манчестър Юнайтед“ и се гледаше в огледалото. Можеше да поналее още малко в ръце, но и така имаше стабилна бицара, пък и най-важното беше, че плочките му бяха много яки. Представи си как Жулиета го облизва по тях по пътя за свирка от благодарност, че я е лизал, и пак се надърви. Само да ми падне, почти се закани той. Отсега му беше ясно, че ще я скъса.
А на много километри от тях двамата, в един гроб, в една църква, в Стратфорд на Ейвън, графство Уоруикшър, Англия, покойният от четиристотин години насам Уилям Шекспир се въртеше бясно като Тасманийския дявол (отново).
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Еротично, За Кутията, Комично, Поетично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: