Така

Това е моят блог (голяма изненада, няма що).
Този блог си има страница във Facebook. Така ми е по-лесно да си пробутвам разказите на хората, които биха се интересували от тях. Не е супер често посещавана тази страница, но и аз не разполагам с възможността да платя за каквото и да е време, че да излиза на още повече хора. Кофти или не, това е реалността.
Преди няколко месеца започнах да спамя по-старите си разкази всяка седмица – един в понеделник, един в сряда, нов в петък. Идеята беше да вдигна малко посещаемостта в блога. Горе-долу ми се получава. Като за безплатен блог с неспонсорирани публикации във Facebook, положението никак не е зле. Само че наскоро бях попитан защо използвам страницата си, за да промотирам и нечии чужди произведения, когато би трябвало да фокусирам усилията си в това да привличам внимание към блога. Е, след като дадох да се разбере още с първото изречение, че това е моят блог, а оттам би следвало да ясно как мога да правя каквото си поискам в него, считам, че отговорът е очевиден.
Така.
Да, ей така. Защото мога.
Уточнявам, че за съответното промотиране ме попита авторът на ето тези произведения, като ми беше заявено от нея в прав текст, че не си струва и че страницата на блога във Facebook трябва да си е само за блога. Разбирам съображенията ѝ (но не и тази част, че не си струва – не виждам що за човек би подминал „Сълзите на Моргорот“), но след като съм прочел нещо и то ми е харесало дотолкова, че да го споделя, при това в мястото, предназначено за афиширането на собствените ми неща, значи съм преценил, че така искам. Не би трябвало да има значение дали аз съм го писал.
Не си правя илюзии, че ще подпомогна авторите по някакъв осезаем за тях начин, защото (напомням) страницата не е супер често посещавана. Просто си мисля, че си заслужава да им се обърне внимание, защото на мен ми харесва да чета написаното от тях. Двамата се подвизават в жанровата литература; макар да предпочитам научната фантастика, това съвсем не означава, че пренебрегвам напълно фентъзито и хоръра. Историята, както и тукашния индекс, ако човек прекара повечко време из него, ще покаже, че съм си играл и с единия, и с другия жанр.
Тъй като явно не се чувствам достатъчно способен в тях, не ми е проблем да споделям произведенията на хора, които притежават необходимите умения да създадат респективните си светове и да ги населят със страхотни персонажи – нещо, за което тая съмнения в личните си писания. След като говорих достатъчно за Моргорот във Facebook, с което се сещам, че можете да посетите и харесате страничката на блога, мога само да припомня на заинтересованите, че става дума за епично фентъзи, написано от епичен човек, който до последно се бори със зъби и нокти да не го лепвам тук, ама не е познал. Мистерия, магия и много повече очакват онези от вас, осмелили се да последват Неса, Ран и Майкъл на тяхното тепърва случващо се приключение.
Ще ми пресъхне устата и ще ми окапят пръстите, ако тръгна да изреждам суперлативи за историята в развитие, затова просто апелирам към всеки, прочел тези думи, да даде шанс на интригуващата идея да продължи с малко подкрепа за автора, защото искам да видя какво ще се случи по-нататък и не желая ентусиазмът ѝ да се изпари.
Докато за Моргорот можете да четете на български, изборът ми на хорър е на английски. Великолепна и ужасяваща поредица от разкази, навяващи на създадения от Лъвкрафт фолклор за Старите богове, „The Absence of Knowledge“ на Роджър Бригс е изпълнена със смразяващи кръвта моменти, телесни изтезания и масова лудост, заплашваща да заличи цялото човечество като подготовка за пристигането на зло, старо като Вселената. Поредицата е качвана на части в Wattpad (платформа, с която не бих възразил да експериментирам някой ден); всеки разказ е разделен на няколко откъса, за да е по-лесно да се проследи историята. Точно там можете да отидете, ако пожелаете да прочетете „The Absence of Knowledge“ възможно най-скоро след ъплоуда. Иначе Бригс също като мен има блог. В него той качва сглобените и вече редактирани разкази. Отнема му малко повече време в сравнение с Wattpad, но какво да се прави.
Носят се някакви слухове, че Роджър Бригс тайно е псевдоним на един от любимите ми автори, за чиито книги ще поговоря по-обширно някой ден (но не сега). Не отричам правотата на слуховете, но не я и потвърждавам. Само отбелязвам приликите в стила на писане, няколко характерни и за двамата автори думи и фрази, морбидното чувство за хумор, външния им вид, факта, че човекът вече си призна за псевдонима и така нататък. Все такива някакви подозрения, по всяка вероятност напълно безпочвени.
Нека бъда ясен като бял ден: тези две превъзходни истории не ви струват нищо, за да ги прочетете, освен време. Аз не съжалявам за времето, което съм прекарал в тяхното четене, а в някой случаи и препрочитане. Дълбоко се съмнявам, че като ги споделя тук, ще станат страшно популярни за сметка на собствената ми известност, най-вече защото ако има нещо, с което съм известен, то е, че…
Хубаво де, не съм известен. Ето защо няма начин да прецакам собствените си амбиции за постигането на минимално признание за труда ми от литературната общност след достатъчно на брой години. Не мога да пиша рецензии, не че не съм опитвал; обикновено съм относително полярен в оценката си на книги. Щом съм стигнал до споделянето на тези две истории в блога си, значи съм намерил в тях нещо, което да си струва да го сторя.
Така. Мисля, че толкова хвалби за любимите ми автори стигат. Оставям по още един линк към „Сълзите на Моргорот“ и „The Absence of Knowledge“ на изпроводяк, пък вие се чувствайте поканени да видите накъде ще ви отведат. И не се свенете на свой ред да ги споделите!
За октомври – това беше. Първоначално имах като идея да се позанасям с Хелоуин, но тази година страшната история, с която съм планирал да ви създам неудобство, ще почака още една седмица. Постарал съм се обаче да си я бива. Обещавам, че чакането ще се отплати.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: