Тарантиновщини

Лъчите на утринното слънце едва бяха проникнали през леките завеси в стаята на Кирил Атанасов, но той вече беше приключил всекидневното си разсънване с хилядата лицеви опори и прочитането на цял роман от корица до корица без прекъсване, което показваше не само, че е кораво копеле, но и че има по-софистицирана страна, която все пак не му пречи да е кораво копеле.
Тъкмо слагаше „Наследникът на Калкута“ обратно на отрупаната с тежки книги лавица, когато някой почука кратко, но настойчиво на входната врата. Кирил се почеса небрежно по семейните бижута, след което погледна красавицата, спяща в леглото му. Тя можеше да се окаже лек проблем, помисли си той, но веднага си спомни за гневното съвкупление през цялата нощ и прецени, че бившата девойка и настояща жена би била твърде изтощена, за да се събуди преди обяд. Ново почукване, още по-кратко, но много по-настойчиво. Едрият мъж подмина с изненадващо лека стъпка масичката с пистолета, окачената на стената катана, опряната на вратата бухалка и още поне седем фалически предмета, докато стигне до входната врата. Отключи бавно и спокойно.
Срещу него, подпрян на касата, с догаряща цигара в едната ръка и зле превързана рана от куршум в другата, стоеше мъж, истински двойник на Самюел Л. Джаксън, ако Самюел Л. Джаксън беше нисък, дебел и бял. Самуил (съвсем инцидентно истинското му име) хвърли фаса на пода и го угаси с крак, обясни, че са го пратили при Кирил и се самопокани в дома му. Самият Кирил го прие мълчаливо, сякаш подобно нещо му се беше случвало многократно. Гостът се отби през тоалетната, изпика се демонстративно шумно, като че ли пропусна да си измие ръцете и се насочи към кухнята. Там запали нова цигара и изчака домакина да дойде, за да разкаже какво се беше случило.
Предния следобед Самуил бил взел колата си – обичния му и пазен като очите му Мерцедес Чочоне, или Чочо на галено – от сервиза. Хубаво се бил полюбувал на чисто новата черна матова боя и с почти еротично задоволство бил подкарал автомобила на лежерна обиколка из града, за да могат и останалите да му се порадват. Наближавайки време за вечеря, Самуил бил спрял до някакъв ресторант, понеже не му се искало да се прибира вкъщи. Още не бил излязъл от Чочо, когато видял как от ресторанта с лудешки бяг се измъкнали мъж и жена, мъкнещи чанта. Само секунда по-късно стъклените врати на заведението се отворили отново и двамата бегълци били последвани от трима късо подстригани здравеняци с подозрителни издутини под черните си сака.
Докато разправяше вчерашната случка, Самуил посегна към сложеното на масата димящо и тъмно като погледа на дългогодишен пияница кафе. С едно ловко движение Кирил издърпа напитката от хватката му, обясни, че никой не пипа любимата му чаша, след което наля нова и я подаде на госта си. Междувременно затърси бинтове и спирт.
Самуил поднови разказа си. Единият от здравеняците се бил насочил към него и той инстинктивно се върнал в колата, но онзи бил много бърз и се натресъл на предната седалка до него. Извадил пистолет и ръгнал дулото в ребрата на Самуил, като му казал да тръгне след мъжа и жената. Самуил очевидно нямал избор; дал газ и със свистене на гумите подкарал Чочо по тясната уличка, докато другият се оглеждал откъде да минат и продължавал да тика оръжието в ребрата му.
На вратата се почука отново. Кирил наля второ кафе на кървящия си гост, метна в скута му шише с антисептик, пакет марли и ролка бинт, после отиде да отвори. По пътя се отби в спалнята си. Момичето от миналата вечер спеше непробудно, но сега лежеше по гръб. Приличаше на ангел. Кирил се загледа с едва доловима, но искрена усмивка в малките ѝ стегнати гърди, повдигащи се с всяко нейно вдишване и чувствено описани изпод тънкия чаршаф. Поредно почукване на вратата.
В коридора пред апартамента чакаха на вид недоспали и изнервени мъж и жена. Мъжът беше цял близнак на Брус Уилис, ако Брус Уилис беше мургав, поусмихнат и с коса. Жената беше красива. Като нищо можеше да мине за Ума Търман, стига човек да беше леко недоскив и я гледаше по-отдалече в тъмно и задимено заведение. Борис и Наума (съвсем инцидентно истинските им имена) кимнаха на Кирил, който отговори на свой ред с кимване и с жест ги насочи към кухнята. Наума се отби през банята, за да си измие краката. Тя обичаше да ходи боса; в началото на хората не им правеше особено впечатление, но щом забележеха тази подробност, все за това говореха. Кирил имаше слабост към малки и нежни ходила, но винаги се държеше на разстояние от тази жена.
Самуил не се изненада, когато видя Борис и Наума да влизат в кухнята при него и след като Кирил се присъедини към тях, новодошлите гости се съгласиха да продължат историята на заетия с превързването на простреляната си ръка човек.
Два дни по-рано мъжът и жената се били срещнали като на забавен каданс в клуб, държан от съпруга на Наума (Кирил отдавна беше подозирал това за нея – необичайно е да се намери собственик на клуб, чиято съпруга да не му изневерява). Борис разказа как красавицата била приковала вниманието му още преди да е направил крачка към бара. Отишъл незабавно при нея и цяла вечер танцували на фона на популярна музика от 60-те години на миналия век. По едно време били осъзнали, че никой друг освен тях не бил останал на дансинга. Тогава дошли бодигардовете, които охранявали Наума.
Жената обясни на Кирил, че съпругът ѝ никога не я бил обичал, но едновременно с това яростно отказвал да ѝ даде развод, особено след като децата им били пораснали и се изнесли. Кучият син обичал да се фука с властта си над нея и редовно бил изчаквал да ѝ се натресе някой мъж, за да може да насъска горилите си след него и да му изкара акъла. Този път обаче бил решил да се изгаври още повече и възложил на Борис задача да прибере определена сума пари от някакъв негов длъжник, вместо да го плаши с бой.
Борис пое историята оттам. Каза, че бил отишъл на дадения му адрес и почукал на отбелязаната врата. Отворил му най-едрият мъж, когото някога бил виждал. Мускул до пращящ мускул, врат с дебелината на бедро и изпъкнали като градински маркучи вени по огромните му ръце. Той веднага бил грабнал Борис и го завлякъл в апартамента си, където започнал да налага ребрата му с юмруци, големи колкото буркани с кисело зеле. По някакво чудо Борис бил успял да се измъкне в един момент и след като се съвзел от изненадата, нападнал мъжа. Бил доста по-бърз от него и след няколко минути игра на гоненица едрият тип се задъхал. Борис внезапно се проврял между много по-бавните му замахвания и забил коляно в лицето му, а онзи паднал на пода и главата му се строшила с мокро хрущене при силния удар в твърдия паркет. Уплашен, Борис все пак съумял да пребърка джобовете му и да претърси старателно жилището. Открил купчина кутии от обувки, които до една били пълни с пари. По груби сметки сумата в тях била няколко десетки хиляди. Борис взел голяма чанта от гардероба, събрал парите вътре и избягал.
Наума извади кутия скъпи цигари и след като си услужи със запалката на Самуил, подхвана историята, минавайки на предната вечер. Борис бил пристигнал в ресторанта на съпруга ѝ (естествено, че ресторантът ще е негов, отбеляза си Кирил) и поискал да се види с него по работа. Щом влязъл в офиса в задната част на заведението, метнал чанта с пари в брой на бюрото, а онзи пребледнял като чаршаф в реклама на прах за пране. Откъде би могъл Борис да подозира, каза жената между две дръпвания от цигарата си, че мъжът, който уж бил дължал пари на съпруга ѝ, всъщност бил негов подчинен, чиято задача била да натупа поредния ѝ потенциален любовник. Борис се включи в разказа и описа накратко как бил хванал главата на богаташчето и я запознал интимно с бюрото между тях двамата, след което взел парите, грабнал ръката на Наума и хукнали да бягат от бодигардовете, които били чули шума в офиса.
Привършил закърпването на раната си и допил третото си кафе, Самуил се върна към своята роля във вчерашната изрязана сцена от „Криминале“. Когато здравенякът до него забелязал накъде били тръгнали двамата бегълци, наврял пистолета още по-грубо в ребрата на шофьора и креснал да ги последва. Самуил с неохота бил завъртял волана и се насочил към мъжа и жената, преследвани от другите две горили в черни сака. Най-вероятно щял да бъде още по-страшно загазил в момента, ако грамадата до него не бил нарекъл колата му скапана каруца и попитал дали не може да върви по-бързо. Решен да отмъсти за накърнената чест на Чочо, Самуил врязал триста осемдесетте и една конски сили на автомобила си право в двамата бодигради, веднага след което набил спирачки и се сборичкал с третия за пистолета му. Успял да отнесе един изстрел в рамото, но после бил изтръгнал оръжието от дебелите пръсти на кучия син и изпразнил целия пълнител в корема и гърдите му. Отключил вратата на колата, за да изблъска тялото на улицата, и подкарал към Борис и Наума, които били спрели да бягат и се чудели какво се случва.
Останалото вече беше ясно на Кирил. Тримата се били договорили помежду си да се скрият някъде за през нощта, а на сутринта да отидат при някакъв познат на Наума, който страшно го бивало да фалшифицира лични документи. В действителност нямаше по-добър в това от Кирил Атанасов, престъпният еквивалент на програмата за защита на свидетелите. Кирил сметна цената за три пълни комплекта и те останаха доволни. За каната кафе и изпразнената си аптечка каза, че няма да ги таксува. Разговорът премина, неизвестно как, в дискусия за победителя в битка между кораба „Ентърпрайз“ от „Стар Трек“ и звезден унищожител от „Междузвездни войни“. Спорът им беше интересен и запомнящ се; ако някой друг беше присъствал в онази малка кухня, сега щеше да ръси цитати от него наляво и надясно.
Тримата му гости в крайна сметка си тръгнаха и Кирил излезе на терасата, където изпи изстиналия остатък от кафето си. Прибра се, когато чу шуртящата вода в банята. Няколко минути по-късно пред него се появи момичето от предната вечер, загърната в хавлията му, която я караше да изглежда още по-дребна. Тя му се усмихна; той отвърна на усмивката ѝ и се загледа в красивите ѝ форми, капките вода по кожата ѝ и малките ѝ, впечатляващо нежни ходила. Реши да развали постигнатото от душа и я понесе на ръце обратно към леглото. Тъкмо щеше да я измори достатъчно, че да отиде после в кухнята, за да заличи присъствието на онези тримата в апартамента му. Не обърнаха внимание на звънящия ѝ от пода телефон. Ако бяха го направили, снимката на Наума на дисплея и написаното „МАМА“ отдолу без съмнение щяха да изненадат Кирил.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в За Кутията, Комично, Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: