Парадокс

Обикновено имам навика да пиша дълги въведения в онези случаи, когато съм решил да споделям поетичните си напъни (но не всеки път). Причината да го правя е свързана с времето, по което съм ги писал; тъй като по-голямата част от всичките ми стихотворения са повече от показателни за младостта ми и придружаващата я тежка липса на житейски опит, често ми се случва при препрочитането им да ги смятам за наивни.
С прозата аз почти изцяло се отказах от идеята да пиша поезия. Въпреки това преди две години ми се удаде интересна възможност да отида на лов за едри рими, като дори разполагах с евентуален начин да разпространя резултата във видеоформат. Възможността се отложи във времето дотолкова, че в един момент стана повече от очевидно, че няма да се получи, но какво да се прави. Няма да седна да плача, я!
Това се случи преди достатъчно време, за да забравя за написаното, докато не го открих по-рано тази седмица, дълбоко забутано в поредица от папки и насред купища файлове. След като го прочетох, аз успях да си припомня тогавашното ми недоволство от разни там бездарни хора, докоснали се до къс слава единствено заради готовността си да се излагат на показ пред другите в желанието си някой най-накрая да им обърне внимание, сякаш известността ги прави важни и значими. Същото недоволство беше стигнало до болезнено раздули се пропорции и в това си състояние се беше превърнало в повода за написването на поемата, която е поместена по-долу.
Другата причина да се върна към поезията бяха собствените ми егоистични подбуди. Не мисля, че желанието на творците да получат признание за уменията си е тайна за когото и да е. Колкото и да обичаме това, което правим, все пак изпитваме нужда да го споделим с другите и да задоволим потребността си от одобрение чрез техните похвали. Струва ми се обаче, че това е много по-добре обяснено в поемата, затова преминавам направо към нея:

ПАРАДОКС

Животът ти на този днешен свят
превърнал се е просто в занимание
и чакаш ти във всеки чат познат
да ти обърнат някакво внимание.
Поглеждаш телефона, но уви –
не виждаш ти пропуснато повикване.
И ето, чудиш се сега дали
с такава скука може да се свиква. Не.

Написваш статус, при това добър.
Творение! И не на друг, а собствено.
За дъжд от лайкове държиш чадър
и чакаш със съзнание изострено
момента, в който ще те навалят,
но той, моментът, няма го ма никакъв.
И могат лесно да те повалят
онези мисли: „Браво бе, умник такъв!

Нали се имаш за забавен, а?
Нали и други същото са казвали?“
Стои шегата ти забравена
и тези, дето уж са ти показвали,
че с хумор нявга си ги впечатлил,
ни лайкват, нито шеърват твоите думи. Не,
напразно този смях си подарил.
Защо пък да им трябва остроумие?

Написваш проза, но не я четат.
Или пък стих, но всички пишат стихове.
Записваш песен, но не я въртят.
Мълчанието сякаш казва „Тихо, ве!“
Рисуваш, снимаш, все така твориш.
Кой гледа фотографа и художника?
И струна дръпваш, удряш по клавиш…
Ще кликнат, но не ще оставят отклика.

И тази творческа у теб искра,
от слабост към изкуството поддържана,
каквото и изкуство да е, тя
изгаря рязко в пепел невъздържана,
която духната от вятъра
полита и намъква се в очите ти.
Тогава виждаш ти театъра,
където разиграват се мечтите ти.

Но щом известността желаеш ти,
знай: има кратък път за некадърници.
Не хора, а млекопитаещи
едва наричат неговите пътници.
Онези, дето без суров талант
в умения чрез труд да са превърнали,
се мислят за полиран диамант,
а просто правилата са обърнали.

Защото за да си известен днес
ти трябва да покажеш колко базов си,
как клатиш задник гол без интерес,
как викове надаваш от багажници,
как дрехите ти може би са swag,
как в клипче с глупав циганин ебаваш се,
изобщо как се правиш на глупак
и как за гледанията излагаш се,

че видеото – то ще те спаси.
Така лицето ти обезсмъртява се
и Интернет ще те провъзгласи
за всичко, де що там провъзгласява се,
така че снимай! Забрави талант,
че само тъпанари нямат спиране.
И после неумишлен комедиант
те правят в „Господари на ефира“! Бре!

Видя ли колко простичко било?
Как всичко нареди се в края най-добре?
Сега остава ти единствено едно
да сториш, за да получаваш лайкове.
Във Facebook страница си направи,
a може две – офишъл и за фенове!
Там пускай новите си простотии
и гледай как прииждат още членове…

Прости ми, че говоря ти така,
но моля, не мисли, че лицемерен съм.
Не съм написал тези си слова,
защото вярвам в този преднамерен сън,
от другите изкуство назован.
Макар искри да влагам, не са нужни те;
не се нуждая от самия блян,
а само от вниманието на чуждите.

И моля те, не ме вини. Недей.
Недей вини и всички други като мен,
че без свидетел всичките идеи,
създадени от нас, изгарят в черна тлен.
Страстта е нужна до средата, да,
и ние своите дела обичаме,
но друг да ги похвали е това,
в което своите тела обличаме,

защото се разголваме пред теб.
Разголваме се с всяка дума казана
и с всяка рима, строфа и куплет,
и с пръст боя по четката намазана,
и с щракване фотографическо,
с игра и танц, в които вплитаме сърце,
с това усилие физическо
да сътвориш със собствените си ръце.

Разголваме се. Затова боли,
когато друг обира незаслужено
внимание с претенции – мераклии
за „коври“ с поведение изкуствено,
които пък на свой ред търсят шанс
да си намерят чичко с Бентли и пари.
И парадокс е този дисонанс:
как още светят, без искрата да гори.

Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Поетично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: