Изтичане

Не мога да го обясня, но нещо се случва с мен. Цели отрязъци от спомените ми липсват и това не ми харесва, никак не ми харесва. Всеки ден откривам, че забравям все повече от това, което би следвало да ми се случва, а никой около мен не забелязва това и имам чувството, че полудявам. Губят ми се…
Губят ми се… ох, не помня…

Дни.

Седмици.

Месеци?

Странно е.

Не помня колко…

Колко време съм изгубил.

Би трябвало да ме тревожи.

И ме тревожи.

Но не прекалено.

Нещо ми се върти…

Върти ми се в главата.

Не мога да спя.

Мога само да го мисля, но…

Не знам какво е.

Като фонов шум.

Знам, че е там, но не знам какво е.

Защо не знам?

Защо не мога да се сетя?

Спя все по-малко.

Когато спя, не сънувам.

Преди сънувал ли съм изобщо?

И в това не съм убеден.

Само един сън…

Имаше нещо течно.

Течно и черно.

Сипеше се по мен в съня ми.

Студено.

Задушаващо.

Живо.

Страхувах се от него.

Още ме е страх.

Затова не съм спал толкова дълго.

Затова ли беше?

Не мога да си спомня…

Опитвам се, но не става.

Не се получава нищо.

Свързано е с отрязъците.

Сигурен съм.

Лежа в леглото си и не спирам да се въртя. Разни неспокойни мисли се състезават една с друга на зиг-заг през невроните на вечно недоспалия ми мозък, а горещината ме побърква. Намирам доста ирония в това, защото все се надявах да стане по-топло, за да разкарам тежката завивка, която рано сутрин ме задушаваше, притискаше ме към стария ми, но удобен матрак, почти шепнеше приспивни слова и ме прегръщаше с обещания, че ще сънувам отново, но не го правех. И тогава, и сега е едно и също. Затворя ли очи, не виждам нищо.
Не сънуваш нищо.
Само кипящата и едва различима повърхност на чернилката. Ако можех да се пресегна, сигурно щях да топна върха на пръста си в нея. Всъщност ако можех да се пресегна, сигурно бих свил ръце зад гърба си, за да не докосвам катраненото езеро пред себе си.
Жегата е непоносима.
Ставам и намирам слепешком пътя си към банята. Светлината от лампата ме пробожда през стиснатите клепачи, докато завъртам крана за студената вода. Измивам лицето си, за да се освежа, после мокря длани и разтривам с тях тялото си. Хладните капки се изпаряват почти веднага, но на мен ще ми е по-спокойно дълго след като съм си легнал. Достатъчно дълго, за да заспя, надявам се.
Всяка нощ се надяваш.
Завъртам крана обратно, но водата не спира да тече. Затягам го докрай с двете си ръце, но нищо не се случва. Кристалната течност започва да тъмнее, внезапно се засилва и мивката прелива. Чернилката се пръска по пода и залива босите ми крака, студена като лед и в същото време изгаряща при допира с кожата ми. Почти изтръгвам дръжката на вратата, излизайки от банята. Озовавам се в дълъг коридор.
Вече си бил тук.
Чувам плисък зад гърба си и се затичвам с всички сили. Не е нужно да извръщам глава назад, за да се уверя, че вълната ме преследва, набира скорост, нараства в размерите си, става по-оглушителна с всеки изминат метър. Бягам толкова бързо, че не усещам стъпките си; знам само, че трябва да надбягам тази опасност. Трябва да стигна до края на коридора.
Трябва.
Защо трябва?
Не питай, а бягай.
Кой си ти?
Бягай!
Вълната се плъзга по стените около мен. Прилича на огромна щипка, готова всеки миг да стисне жертвата си и да я скърши, да я превърне в пихтия. Но вместо да се затвори с трясък около мен, черната течност пълзи почти наравно с мен. Внезапно спира и се изтегля назад, но продължавам да тичам, защото вече виждам вратата в края на коридора. Вратата, зад която ще се спася. Посягам към дръжката още преди да съм стигнал до нея, но тя…
Тя се разтапя пред очите ми.
Заковавам се пред локвата, в която се е превърнала дръжката на вратата, а останалата част от нея бързо следва примера ѝ. Осъзнавам, че вече не чувам нищо зад себе си. Обръщам се като в сън – бавно, безпаметно, странно готов да посрещна каквото и да е, а там, на мястото на вълната, сега има стена от пода до тавана. Направена е от почернялата вода. Дали наистина е вода? Изглежда толкова по-тежка и по-плътна. Нещо… нещо в нея като че ли ме кани…

заставам|маватсаз
пред|дерп
стената|атанетс
и
се|ес
вглеждам|маджелгв
там|мат
е
моето|отеом
отражение|еинежарто
но|он
нещо|ощен
в
него|оген
не|ен
е
правилно|онливарп
сякаш|шакяс
едновременно|оннемервонде
се|ес
виждам|маджив
огледален|неладелго
и
отстрани|инартсто
като|отак
странна|аннартс
смесица|ацисемс
от|то
истина|анитси
и
лъжа|ажъл
или|или
по-точно|ончот-оп
лъжа|ажъл
и
истина|анитси
искам|макси
да|ад
докосна|ансокод
образа|азарбо
но|он
се|ес
боя|яоб
че|еч
той|йот
ще|ещ
се|ес
уплаши|ишалпу
от|то
мен|нем
по-силно|онлис-оп
отколкото|отоклокто
аз|за
от|то
него|оген
въпреки|икерпъв
това|авот
посягам|магясоп
изведнъж|жъндевзи
ръцете|етецър
му|ум
се|ес
стрелват|тавлертс
и
улавят|тявалу
моите|етиом
той|йот
ме|ем
дърпа|апръд
към|мък
черната|атанреч
стена|анетс
и
аз|за
потъвам|мавътоп
в
нея|яен

Те изтичат.
Липсващите ми сънища, загинали и погребани в сухата пръст на необятните полета отвъд всичко, което съзнавам и разбирам… техните останки са се превърнали в нефт и по неизвестна за мен причина сега изригват във всички посоки. Заливат всичко около себе си, мъртви, но все така опасни, както биха били най-жестоките кошмари, а може би дори повече.
Не мога да спра това изтичане, не мога да разбера и защо вече не сънувам. Нося се в тази течност, без да вуждам или чувам, но мога да усетя колко е гореща.
Не сънуваш нищо. Жегата е непоносима. Всяка нощ се надяваш. Вече си бил тук.
Бил ли съм?
Всяка нощ.
Да… всяка нощ. Едно и също. Бягам от изтичането по привидно безкрайния коридор, за да се озова приклещен между две стени, преди едната да ме погълне. И тогава… тогава ли са? Тогава ли започват периодите, които не мога да си спомня? Тези все по-дълги, крадящи от моя живот отрязъци от време, в които нямам ни най-малка представа какво правя?
Вече си бил тук.
Това вече го каза. Не, чакай, кой си ти?
Не ме разбра. Вече си бил тук. Не само на това място, но и с тези мисли. Всяка нощ ти стигаш до този момент и всичко се връща на мястото си след…
След какво? След какво?!
Не те чувам!
Там ли си?!
Отговори ми!

А чернотата наоколо избледнява…

Всяка нощ сънувам един и същи кошмар. Горкият изморен човек, опитващ се единствено да заспи, преди да бъде преследван от непрогледно тъмната вълна на собствените си сънища и уловен от тях. Но аз не съм този човек.
Аз съм вълната. Не бягам по коридора, а се плискам по пода и стените му. Не се гледам в отражението, защото аз съм отражението. А той…
Какво съм му направил, не мога да знам. Когато единият спи, другият е буден. И понякога се питам дали наистина той е моят сън, или аз съм неговият. Може би тази мисъл е абсурдна, но не е много лесно да си представи човек що за състояние трябва да е това, в което същата тази мисъл започва да изглежда вероятна, колкото и малка да е вероятността. Съществуването ни е взаимноизключващо се и въпреки това ние разполагаме с този малък времеви прозорец между моето събуждане и неговото…
Неговото какво? Заспиване?
Удавяне?
Не знам.
Каквото и да е, само тогава мога да разговарям с него. Не че има особена полза от това. Досега не съм намерил правилните думи, с които да се обърна към него, а той не помни нищо от предишната вечер. Разбирам, че това е ясното доказателство в подкрепа на идеята, че той е сънят. Просто не мога да не му завиждам. Той не помни нищо от случилото се.
Аз трябва да го изживявам всяка нощ.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: