Дневници

Използван източник: Крр’лак, Аак. Следвоенните монументи. Война и мир: Вечно сменящите се екзистенциални парадигми на доминиращите видове. Галактика Прайм Хъб, земна дата 2766.07.01. Посетен на земна дата 2766.07.15.

МУЗЕЯТ НА ГАЛАКТИЧЕСКИТЕ ВОЙНИ ОТКРИТ ЗА 50-ТАТА ГОДИШНИНА ОТ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СРАЖЕНИЯТА

Днес планетата Земя отбелязва половин век от края на разтърсилите целия Млечен път конфликти между десетки цивилизации. Продължилите над четиристотин години Галактически войни са били водени в името на завземането на богати на ресурси планети и разширяването на космически колонии. Днес те са все още пресен спомен за моралното падение на страните, взели участие в тях, но също така служат като ясен контраст на мира, осъществен в последния възможен миг.
За да бъде съхранен този период от историята на Млечния път като предупреждение и като урок за бъдещите поколения, преди няколко Стандартни цикъла беше взето решението да се изгради Музеят на Галактическите войни. Амбициозният проект се състои от седем сгради и е построен на небомбардираната половина на планетата Марс – мястото, където преди петдесет години беше подписана Звездната Декларация за мир между разумните видове.
След броени часове посетители от всякакви възрасти и населени системи ще преминат през вратите на музея, за да видят множеството експонати от Войните, довели до новата ера на Мира в Спиралата. Сред крилата на музея се намират холоминиатюри, възпроизвеждащи по-голямата част от стратегически важните сражения, различните оръжия, кораби и униформи на участниците във Войните, пропагандни материали в няколко формата, разсекретени досиета и документи, произведения на изкуството, създадени през военния период, както и много други примери за сложността и нивата на конфликтите, тяхното влияние върху развитието на науката и технологиите, промените в цивилизациите и изключителните изменения в социополитически план, засегнали галактиката.
Един от най-осапиеняващите (официално разширено понятие за всички разумни видове, смислов еквивалент на „очовечаващ“, б. ред.) участниците в сраженията експонати е Стената на хрониките. Опасваща целия музей, в полираната ѝ мраморна повърхност са издълбани над седемстотин милиарда уникални кода, всеки от които, сканиран със стандартен квантофон, показва откъс от войнишко писмо или бележка в корабен дневник. Земляните имат подходящ израз: „цял живот не би стигнал“, за да се прочетат всички. Действително при скорост на четене едно писмо в една тяхна секунда, на хората биха им били нужни над двадесет хиляди години. Разделена на седем сектора – по един за всяка от сградите, на свой ред представляващи всеки от масовите съюзи на Войните, – Стената на хрониките е удивителен и дълбоко въздействащ пример за мащабите на Галактическите войни.
Роден от пепелта на Марс сравнително неотдавна, днешният период на мир е бил блян за смелите същества, дали живота си в името на битките за власт и ресурси. Следните откъси от дневниците на седем различни индивида, публикувани за първи път след края на конфликтите, заедно предлагат мрачен, сив и безнадежден, но също така оптимистичен и изпълнен с вяра в способността на разума да преодолее примитивните пориви очерк на сапиентното същество:

ГРГ910КРВ804, Клоновоин от Земята (Режимът), преди битката за Ганимед:

Понякога се събуждам от съноцикъла преди зададеното време. Не се случва повече от две минути преди това. Още не съм казал на екипа по поддръжката. Открих, че в тези две минути се съдържат малкото… единствените ми мигове на размисли. На индивидуалност. На човечество.
Човечество. Каква абсурдна дума, когато идва от клонинг. Да, повтаряно ни е, че сме най-добрите бойни единици, които са в състояние да се изправят срещу враговете на Съглашението, но на каква цена? През целия си живот клоновоините не познават друго, освен сраженията. Водим една битка и ако оцелеем, спим на смени до следващата. През времето, в което не воюваме, ние усъвършенстваме уменията си за убиване в холозалите или лекуваме уж трудните си за нараняване тела. Дори развлеченията ни са контролирани в рамките на допустими норми, изчислени от безлични учени на лишени от емоции машини.
Без тайния ми дневник имам чувството, че след неизбежната ми смърт няма какво друго да остане. Само серийният номер, който ми напомня, че съм точно това, което ми е повтаряно. Бойна единица. Не човек, а оръжие. В откъслечните сънища, които се появяват в главата ми през съноциклите, аз копнея за име, но никога не го получавам.
Ако имах име, нямаше да е по-различно от това, което е сега. Но в моя живот назаем то би било едно от малкото неща, които не се налага да извоювам за някой друг.

Граак Рий‘корек, старши пилот на бойна фрегата от Оррок (Пактът), след обсадата на Сириус:

Спечелихме цяло слънце.
След всичките усилия на флотилията си, Пактът се сдоби с енергийния източник, от който така отчаяно се нуждаеше. Соларните станции на Сириус принадлежат на нашите кораби. Аз и още десетина пилоти бяхме отличени за така наречените „особени заслуги“ по време на обсадата.
В името на Оррок…
Моите особени заслуги се състоят единствено в това, че артилерийските снаряди от защитната линия на станциите не раздробиха фрегатата ми на изстиващи в космоса метални късове, както направиха с толкова много мои бойни другари. В това, че бордовият компютър разполагаше с достатъчно време, за да планира маневрите за избягване. Само защото се намирах в най-задната част на формацията.
Получих Отличителна гривна за храброст първа степен, задето бях извадил късмет.
Не подценявам стореното от мен в разгара на битката. Когато оръжейните ни системи дадоха накъсо, аз бях онзи, който едновременно координира екипа на механиците и мобилизира стрелковата част на фрегатата. Под моето ръководство успешно защитихме периметъра при окупирането на първата соларна станция и я превзехме с минимален брой жертви, след което се сдобихме с кодовете за достъп на цялата мрежа от станции. Но че съм оцелял там, където другите загинаха пред очите ми, това не го заслужавам. Не бива да ми се приписва сляп късмет.
Сега е редно да отпразнуваме важната победа срещу Обединението и да почетем Отпечатъците на загиналите. По-късно ще имам достатъчно време за самосъжаление.

Нро Джунасо, мехапехотинец от Рашкан (Алиансът), за Клането при Унек:

Дезинфекцирам пипалата си отново и отново, но не мога да се почувствам чиста. Не мога. Не знам как след случилото се вчера. Инфокристалите, които получихме веднага след Клането (точно така го наричат – Клането; дори не се опитват да преиначат станалото на Унек), казват, че сме завоювали важен стратегически спътник в главната система на Коалицията. Това ще донесе огромно преимущество за силите на Алианса, а вече спечели всякакви суперлативи по адрес на мехапехотинците.
Наричат ни герои на Алианса. Нямах представа, че избиването на цял град невинни те квалифицира за позицията.
Нахлухме в Унек със задачата да изолираме основните административни звена, после да евакуираме цивилните и да взривим сградите с контролирани заряди. Ясни директиви от до. Наброявахме над двеста и петдесет единици със специално въоръжение за контрол на тълпи – упойващ газ, втвърдяваща се пяна, инфразвукови излъчватели. Нищо летално.
Никой не трябваше да умира.
Евакуацията протече без проблем; цивилните бяха разпределени в десет безопасни зони. Административните звена рухнаха с хирургическа прецизност при задействането на експлозивите. Но след изпълняването на основните директиви всеки един мехапехотинец получи съобщението за бунтовете в евакуационните зони. Цивилните се били докопали до оръжия ли, не знам какво…
Екзоскелетът ми превключи на режим „Рояк“: управлявани от команден компютър на борда на главния ни боен кораб, мехапехотинците се отправиха към зоните и започнаха да избиват всичко живо. Виждах повече от ясно, че стреляме по невъоръжени възрастни и… и деца…
Не мога да измия това от себе си.

Рзззт Тззтррр, разузнавач от отряд Хайвси от Шераок (Федерацията), тяло открито на Зенгод:

Сам.
Сам съм.
Боли толкова много. Неописуемо много. Липсата на Връзката с другите. От липсата боли. Всички са мъртви. Всички.
Един Хайвс се излюпва. Още от началото усеща Връзката. Връзката с другите около него. Хайвсът расте. Открива света чрез телепатично индуцирани стимули. Трябва само да е близо до друг Хайвс. Колкото повече Хайвси, толкова по-бърза и по-добра е Връзката.
Сега съм сам. Всички други около мен са мъртви.
Бяхме атакувани от кораби на Коалицията. Субсветлинни торпеда в двигателните отсеци и аварийното захранване. Повечето от нас загинаха на мига. Моят кораб оцеля за кратко. Зададохме спешен курс за аварийно кацане към най-близката планета. Трябваше да се прегрупираме. Да оцелеем.
Провалихме се един по един. Да бяхме загинали заедно. Сега съм само аз. Аз съм сам.
Никой Хайвс не е истински сам. Благодарение на Връзката оставаме заедно. Мислим заедно. Чувстваме заедно. Бием се заедно.
Да бяхме загинали заедно…
Не искам да съм сам. Не е достатъчно да съм войник на Федерацията. Без Връзката аз съм като ограбен от сетива. Ограбен от перспектива. Ограбен от смисъл. Нямам смисъл. Един Хайвс не бива да изпитва тези чувства.
Оставям този запис като предупреждение за бъдещите поколения. Ценете Връзката. Не позволявайте да ви бъде отнета. Бойната разрушава всяка връзка. Никоя обаче не е по-силна от нашата. Без нея сме нищо.
Простете ми.

Хаяр Вонст, отговорник по сигурността от Нти (Съглашението), служил в лагерите:

Казват, че на обикновения редник не му е позволено да мисли. Мисленето е по частта на командването, а ако изпълняваш команди, от теб се очаква да спазваш заповедите на онези, които вече са измислили какво е най-подходящото действие. Мислещият редник е заплаха за другите, защото да мислиш е да разсъждаваш, да разсъждаваш е да се колебаеш, да се колебаеш е да се забавиш, а да се забавиш е да дадеш преднина на врага да осъществи фаталния си удар преди твоя собствен такъв срещу него.
Официално се предполага, че пазя военопленници от Режима. Неофициално съм почти задължен да тормозя горките копелета при всяка добра възможност за това. Не го правя. Не е справедливо. Един от Клоновоините ми разказа преди няколко седмици, че на Земята съществуват правила, според които изтезаването на военопленници е престъпление. Не ми беше хрумвало подобно нещо преди. За нас тези хора са просто разменна монета, ако поискаме да направим сделка с Режима в бъдеще. Ако те ни бяха заловили, тогава по силата на законите им щяха да ни третират с уважение.
Трудно ми е да си го представя. Когато си отгледан за война и малко други неща, няма как да си представиш живота си по-различен от битки и преговори. А вече установих, че си нямам и бегла представа за военните действия и честта, свързана с победата. Затова ще направя всичко възможно да се отнасям с Клоновоините така, както предполагам биха се отнесли те към мен.
Войните трябва да се водят по сапиентен начин…

Номатек Мес Ка, специални войскови части от Нома (Обединението), през протестите на Шо:

Децата ни гледат с най-малко страх в очите. Не разбират мащабите на Войните и не могат да осъзнаят тежестта на ситуацията. Виждат оръжията в ръцете ни и бързо се крият зад родителите си, но после подават глава и продължават да ни гледат. Откъде могат да знаят, че самите небеса над тях се бият отпреди раждането на всеки настоящ жител на тази планета?
Мирните протести траят вече пет местни соларни цикъла. Предположението, че тълпите ще се изтощят, излязоха неправилни. Напротив, решителността на шоанците нараства уверено. Създали полукръг около вдълбаната в грубите скали на планината Шоит сграда на местното управление, те са насядали на земята и си разказват истории, пеят песни, танцуват и играят. Най-вече децата. Струва ми се странно подходящо да използват толкова детински начини, за да ни демонстрират своята култура и обичаи. Показват ни, че са същества с история, също като нас. Че можем да живеем в мир.
До вчера не можех да повярвам в това. Мир между всички нас? Невъзможно. Но когато онова шоанче се отдели от тълпата и напук на виковете на родителите си се приближи до мен с протегната длан с шест къси пръстчета, нещо в мен се развълнува. Пропагандата със сигурност е намерила начин да завърти в своя полза записа на войника, оставил своето оръжие, за да прегърне малкото дете и да го върне безмълвно на родителите му, заемайки обратно поста си след това, сякаш нищо не се е случило. Но нещо определено се случи. Кой знае, може би има начин да съществуваме в мир, ако погледнем отново през детските очи.

Тноитан Раосх, генерал от Лирпеом (Коалицията), относно първите мирни преговори:

След последните сражения на няколко фронта с Федерацията и Пакта, започнахме да планираме нова стратегия. Най-редките ни пререкания в исторически план са били онези с Обединението и Съглашението. Новата стратегия представляваше, най-просто казано, създаването на междусъюзническа сила. Три от седемте съюза срещу всеки от останалите беше доста привлекателна концепция.
Разбира се, в ретроспекция е повече от очевидно това, че другите съюзи също биха обмисляли подобен вариант. Когато изпратихме инфопакета на избраните от нас съюзи, те вече са били започнали собствени предпреговори с останалите. Не след дълго Режимът обяви на всеослушание тези паралелни планове. Ако трябва да дам причина за постъпката им, смятам, че атаките срещу Марс са ги довели до абсолютно отчаяние. На Лирпеом си имаме добра поговорка за такива случаи. Казваме, че въгрилът е най-непредсказуем, когато няма накъде да избяга.
Накрая се стигна до логичното заключение: можехме да продължим да разместваме фигурите по координатите на бойната сфера или да се опитаме да разширим идеите си за помиряване така, че да включат всички съюзи. Елементарна истина в природата е, че няма вид, който предпочита продължителната борба. След като не бяхме постигнали победа в самото начало, помирението и съвместното съществуване се оказаха по-предпочитаните варианти в сравнение с поредния рунд от Галактическите войни.
Разбира се, че беше нужно доста време, докато успеем да организираме преговорите. Но след тази първа среща като потенциални съюзници, а не като врагове, мисля, че имаме възможността да постигнем нещо много по-голямо от това да сеем смърт и разруха из Млечния път.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Разказ, Sci-Fi

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: