Нездравословно (18+)

Мразя Я!
Боже, толкова много Я мразя. Имам чувството, че винаги е било така. Не помня времето преди да Я срещна за първи път и да Я намразя. Малко като Тъмните векове в паметта ми е; сигурно някакви монаси са го описали, но се е изгубило през годините и сега имам само тази ненавист към… към Нея.
Мразя Я, чисто и просто. И никога не съм бил по-откровен за нещо в живота си.
Направете ми една услуга. Замислете се добре за онзи човек. Прекрасно знаете за кого говоря. Всеки си има поне един човек, когото абсолютно ненавижда, не ми пука колко добри ще се изкарате пред другите. Всеки от нас почти незабавно трябва да се е сетил за онова скапано копеле или за онази тъпа пача, който или която е способен или способна да изкара и най-мирния светец от кожата му. И аз имам точно такъв дразнещ индивид от женски пол да ме вбесява само със съществуването си.
Дори няма да споменавам името Ѝ. Сякаш самата комбинация от гласни и съгласни е създадена специално с целта да ми влиза под кожата и да ме яде отвътре. И само за да не изговарям Нейното име, всяко местоимение, свързано с Нея, навсякъде из това признание е написано с главна буква. За да се знае, че Тя е виновна за нещастното състояние, в което се намирам в този момент. Само Нея обвинявам и никоя друга. Намразих Я още когато Я видях, още когато срещнах Нейния поглед, още когато чух Нейния глас.
Но сексът с Нея е превъзходен. Колкото Я мразя, толкова обожавам да Я имам. И никога не съм бил по-откровен за нещо в живота си. Знам, че се повтарям. Имат много важна роля тези повторения, но това ще си проличи по-нататък.
Няма значение как и кога сме се запознали. Това, което има значение, всъщност най-голямото значение тук, е колко яростно сме се противопоставяли един на друг. Вечно имах чувството, че се забавлява с това да ми прави сечено за всичко. Затова изпитвах такова огромна наслада, когато надделявах в безбройните ни спорове. Тя не понасяше да губи, особено от мен, а аз не Ѝ отстъпвах в желанието за победа. Накрая единият винаги страдаше и изгаряше от яд вътрешно, а другият се перчеше заслужено пред всички наоколо. Винаги трябваше да бъде демонстративно и да има публика.
Не помня как останахме сами онази вечер. Как сме се отделили от нашите познати и как сме стигнали до поредното си състезание по надвикване. Помня, че и двамата се гледахме на кръв. Не помня кой целуна другия пръв. Помня, че Тя тръгна да разкопчава колана ми в същия миг, в който бръкнах под тениската Ѝ и опипах стегнатите Ѝ гърди. Не помня кога сме успяли да разкараме всички дрехи от телата си. Помня неестествено точно кога проникнах бавно, но силно в Нея.
А това си спомням, защото никога преди не бях изпитвал нещо подобно. Сякаш беше направена за мен. Беше се стегнала равномерно по цялата ми дължина, все едно са Я отляли по модел. С всеки мощен тласък дълбоко в Нея исках да Ѝ покажа, че не става за друго. Че никога няма да бъде нещо повече за мен от грубия секс. Но Тя изобщо не се интересуваше. Извиваше се диво под тялото ми, обхваната от същата страстна омраза като моята. Защото аз Я мразя точно така – страстно. Объркващо е, знам. Объркващо е колко тънка може да се окаже тази граница, колко лесно изчезва от погледа веднъж щом бъде премината. Още една причина да Я мразя. Защото Тя ме обърква. Но и за това ще стане дума по-късно.
Никой от нас не проговори на другия след това. Облякохме се безмълвно и отново се върнахме при другите. Онази вечер щеше, трябваше да бъде единственият ни такъв сблъсък, нищо повече от внезапен и похотлив пристъп на слабост или пък еднократна грешка в системата, разменила местата на презрението и привличането.
Но не познахме. Седмица по-късно отидох при Нея, за да Ѝ кажа, че случилото се никога няма да се повтори. Но се повтори още в коридора. Потрети се върху дебелия килим в хола. После беше ред на банята, където така и не успяхме да отмием тази гадна страст от себе си. Накрая приключихме в спалнята. Тя ме предизвикваше неспирно през цялото време и то не само с блестящото си от пот тяло. Отправяше към мен всякакви обидни нарицателни, удряше ме, проклинаше ме. Правеше това, за да бъда още по-груб с Нея и аз ѝ отвръщах подобаващо. Драскотините по кожата, учестеното дишане и тежките, неудържими стонове ни караха да приличаме на животни, забравили разликата между чифтосването и борбата за надмощие.
Точно борба си беше. Ако беше танц, все някой от нас щеше да води. Как обаче бихме могли да се откажем от съревнованието? Та нали именно то прави секса толкова хубав? Аз и Тя гледаме единствено собственото си удоволствие, но и така се получава нещо разтърсващо.
Още ми е напълно непонятно как се стигна до това да превърнем тези наши срещи в нещо редовно. Всяка седмица аз Ѝ изпращам свободните си часове, за да може Тя да избере кога да се видим за поредния рунд. Понякога наистина се чувствам така, както след спаринг с професионален боксьор. Тя не може да стои мирно под или върху мен, затова не спира да ме пришпорва. А колкото до обръщенията, там сме без проблеми. Аз съм нещастник, изрод, напоследък дори насилник, а Тя е кучка, лицемерка, мръсница и каквото още ми дойде наум. Всичко, което някога сме си казвали, намира място по време на спаринга.
Аз Я мразя. Тя мрази мен. И двамата обожаваме да се чукаме, впрегнали омразата си един към друг. Ако на някого му е изглеждало, че се хваля или гордея с това, тогава нищо не е разбрал. Аз страдам. Страдам всеки път, когато Тя си тръгне; страдам всеки път, когато аз се отправя към дома си; страдам всеки път, когато знам, че ще се видим. Защото не е честно да изпитвам такава наслада с жена, която мразя.
Мислите ли, че не знам колко прецакано звучи това? Че не ми е пределно ясно що за нездравословно съществуване водя? Каквото и да се случи между мен и Нея, никога няма да стигнем до нещо повече от тези отношения. Това няма да прерасне във връзка, няма да ни направи по-добри един към друг, няма да ни накара да се заобичаме. Аз ще Я мразя винаги, а ако Тя беше тук сега, щеше да добави, че ще мрази мен още по-дълго. Но сексът, о, сексът ще е великолепен всеки път. И всеки път ще ми припомня, някъде отвъд свръхстимулираните примитивни части на мозъка ми, че няма да стигна до това удоволствие с жена, която обичам. Не бих могъл; и как бих, когато знам, че не ме бива за друго, освен да искам?
Защото това, което правя с Нея сега, е точно да получавам нещото, което искам, а аз искам само удоволствието. Толкова е лесно да си го набавя и после да се върна назад към омразата. Омразата е лесна. Трудоемка е, защото изисква да ѝ посветиш много, но е лесна. Когато човек мрази, той никога не се приема за слаб. Всеки, който някога през живота си е мразил друг човек, неминуемо има една и съща фантазия. Подробностите са различни, да, но в тази фантазия винаги унищожаваме, унижаваме, смачкваме другия и заставаме пред него победоносни. А това чувство, макар и въобразено, е опияняващо. Да обичаш, както се оказва, е парадокс. Само чрез разкриването на слабостта си можеш да допуснеш някого до себе си, а за това е нужна ужасно много сила.
Аз не притежавам такава сила. Аз искам лесното. Искам да Я унищожа, искам да Я унизя, искам да Я смачкам, искам да Я победя, искам…
Искам да можех да Я обичам. Но не мога. Мога само да Я мразя и да я обладавам. Дори в целувките ни няма следа от привличане, по-голямо и по-различно от телесното. Нито един зачатък на любов или грижа един за друг. Само една консумирана през секса омраза с вкус на чаша евтин скоч с изгасена в питието цигара.
Кажете ми после, че това не е нездравословно. Аз знам, че е така. Ама да си знаеш какъв ти е проблемът и да не предприемаш нищо, за да го решиш, за мен е десетки пъти по-лошо, отколкото да не знаеш, че имаш проблем.
И какво сега? Аз съм болен, така излиза. Болен. А болестта ми е резултат от това, че съм пристрастен към Нея. Не се изненадвам от сравнението с наркотик; изненадвам се, че ми е отнело толкова време да стигна до него. Тя трови живота ми, но удоволствието ми от Нея е толкова неизмеримо, че не знам дали вече не е късно да спирам употребата. Нали уж само от алкохолната абстиненция се умираше…
Мразя Я, искам Я, имам Я, страдам, обвинявам Я и пак отначало. И не разбирам как съм стигнал дотук. Повтарям обиколката на порочния кръг и тъкмо да си помисля, че съм намерил изхода, забелязвам стартовата линия. Как да не се обърка човек после? Хем знам какво трябва да сторя, хем не знам дали трябва да го сторя.
Цялото това объркване ме кара да се повтарям. Може би вече звуча като някакъв крайно разсеян треторазряден клонинг на Буковски. Няма как да знам със сигурност; никога не съм чел Буковски. Така или иначе, струва ми се, че е време да млъкна. А преди това ще си позволя да дам съвет на когото би го намерил за полезен. Недейте да си похабявате здравето – най-малко психичното здраве – заради едното удоволствие. Много е плосък този съвет, знам. Ама го знам сега, а не когато е трябвало.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Еротично, За Кутията, Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: