Криза

Утре навършвам двадесет и пет години. По едно стечение на обстоятелствата в момента съм в Берлин и поради приготовленията от началото на седмицата до заминаването ми нямах много време да напиша това. Така че този път, за разлика от предишните две години, няма да се впускам в излишно много размисли по повода…
О, не. О, не. Ставаш на двадесет и пет.
Ха! Хахаха! Недейте да… ъм… не обръщайте внимание на…
Какво ще правиш сега? А какво си направил досега?
Уф… Уважаеми читатели, запознайте се с вътрешния ми монолог, който съвсем случайно е най-тревожното същество на тази планета.
Сега ще си по-близо до тридесет, отколкото до двадесет.
Това ли ти е притеснението? Сериозно? Отлично знаеш, че няма да живееш… тоест, че няма да живеем вечно. И двамата го знаем отлично. Да, това почти сигурно означава, че ще станем на тридесет, после на четиридесет и така нататък. Нито можем да спрем времето, нито да паузираме живота, така че няма смисъл да ми натякваш за неизбежни неща.
Е, да, ама никога няма да имаш плочки.
Пак се започна…
Сигурно би изглеждал много яко с плочки.
Какво, с моя широк таз ли?
Не вреди да се стегнеш малко. Може и да поотложим границата с една-две години.
Първо, чувствам се добре в тялото си. Второ, дори и да реша да подобря формата си, не смятам, че се нуждая от плочки. Какъвто съм си смотан, най-вероятно ще стана един от онези мъже, които не изпълняват упражненията супер правилно и си докарват я херния, я еректилна дисфункция. Трето, в момента си ме харесват и така.
Може да те харесват повече с плочки.
Не се съмнявам, но наистина не ме интересува. Тя си знае с кого се е забъркала и вече ме е виждала как ям. Реалистично погледнато, едва ли се надява на плочки.
Да, но…
Или запей друга песен, или ще започна да чета „Здрач“.
Блъфираш.
Ще е като убийство-самоубийство. Да, аз няма да се измъкна с всичкия си, но и ти няма да ме дразниш повече.
Прекалено е. Не вярвам да го…
„Никога не съм мислила как ще умра. Въпреки че през последните няколко месеца…“
Господи, не! Стига толкова, моля те!
Аз не блъфирам. Би трябвало да го знаеш.
Ти си един болен човек.
А ти си най-очевидният ми симптом.
Поне тези наши разговори няма да продължат дълго. Ще станем по-отговорни и ще се наложи да мислим за по-сериозни неща.
Това пък изобщо не означава, че няма да се занимаваме с глупости. Да, евентуално ще се превърнем в относително добре функциониращ индивид със социално приемливо поведение сред себеподобните си, но все още ще можем да се забавляваме.
Мислиш ли?
Ами да. Кой друг ще разделя номерата на билетчетата си на прости множители, ако не ние? Кой друг ще се надъхва да ходи по-бързо, преструвайки се, че следи вървящите пред него хора? Кой друг ще попива излишни количества информация за измислени герои?
Много хора?
Дори това за билетчетата ли?
Може би не, но другите две предложения не са чак толкова уникални.
Трябва ли да си такъв Марвин? Наистина питам, няма реторика тук.
Предполагам, че е от влиянието на средата, но не е изключено да има и елемент на наследственост.
Ъм…
Какво?
Не съм сигурен как да се включа след подобно изказване.
Нищо, аз имам доста да си редя.
Опитай нещо по-позитивно обаче. Нека предотвратим тази криза.
Ох…
Това не звучи като опит за нещо по-позитивно.
Чакай малко, ще го измисля.
Де да можех да ти повярвам.
Възможно е през следващите години да се спогаждаме повече.
Всъщност си прав. Това е наистина вероятно. С течение на времето и при по-подходящи условия би било в реда на нещата да се напаснем по-оптимално един към друг. Виж как още се обръщаме едим към друг на „ти“.
Точно това, между другото, е полезно. Така се навиваме по-бързо за разни работи.
Добре, лош пример. Обаче ако успеем да ограничим твоя песимизъм и го използваме, за да балансираме моята досадна склонност да планирам всичко за всичко, а след това намалим интензивността…
Звучиш като решение на технически проблем на борда на „Ентърпрайз“.
Хехе. Така е.
Хехе.
Но да, мисля, че разбираш накъде бия.
Знам идеално накъде биеш. Аз съм ти, ти си аз и така нататък.
Тогава се успокой малко. Ставаме на двадесет и пет! Разбирам, че имаме още много за постигане в този живот, но също така имаме и немалко шансове да го направим. Ще ни отнеме време, ще трябва да положим сума ти усилия, със сигурност ще трябва да тестваме границите на различни възможности и правила, но стига да си изиграем картите правилно, накрая може и да стане нещо кадърно от нас.
А и няма да сме сами, нали така?
Естествено, че няма да сме сами! Имаме приятели; истински приятели, които ги е грижа за нас. Имаме си семейството, имаме си любовта, имаме си достатъчно, за да знаем, че няма да паднем прекалено отвисоко и че ще има някой, който да ни помогне да се изправим.
Ей, по-полека. Ще вземеш да ме убедиш, че има някакъв смисъл от оптимизма.
Знаеш ли какво ще е добре да направим сега?
Какво?
Да се наспим. Нека се наспим тази вечер, за да се събудим отпочинали утре, да долетим обратно до София и да си отбележим повода скромно и спокойно, но с настроение.
Съгласен съм.
А така! А през юли, когато вече няма да сме толкова натоварени с какво ли не, можем да се видим с любимите си хора и да се позабавляваме една идея по-безотговорно.
Но не прекалено, нали? Не искам пак да повръщаме.
Божичко, веднъж да ми се случи подобно нещо и ти просто отказваш да го забравиш.
Крещяхме на приятелите ни.
И съм се извинил за това десетки пъти!
Пак си беше гадно…
Няма да се забавляваме прекалено безотговорно, обещавам.
Добре, щом обещаваш, аз също нямам проблем с това.
Супер. Да си лягаме тогава. А на вас, уважаеми читатели, искам да се извиня. Не ми беше целта да се разкривам повече от необходимото тази вечер, но обстоятелствата го наложиха и ситуацията, макар и навреме овладяна, в крайна сметка съсипа намеренията ми за краткост. Е, какво да се прави. Диалогът, който се получи сега, може би ще ви се стори по-забавен. Желая ви една малко по-ранна от обичайното за мен лека нощ и ще се срещнем отново следващата седмица.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: