Развитие

Датата е осми май. Точният час е без значение, важното е, че минава десет вечерта. Пак пътувам с влак, но това не е някоя от обичайните ми железопътни интроспекции. Интересно е как толкова години съм редовен нощен пасажер, а едва за първи път имам възможността да напиша нещо в движение. Не смятам да я пропускам. Най-вече заради това, че една мисъл ми тежи на главата от месеци и най-накрая съм подходящо уединен, за да задълбая в нея.
Ще бъда честен пред себе си (случва се сравнително рядко, ще е хубаво да направя нещо по въпроса) и ще си призная черно на бяло, че от много време насам не изпитвам прекалено неудобство от пътуването между родния си град и столицата. Преди се изтощавах от друсането на вагоните по релсите, което и днес влияе на неспособността ми да заспя, макар и в по-малка степен. Физическата умора вече не ми прави особено впечатление и се възстановявам лесно. Изтощавам се обаче в един друг аспект. Мисля, че го знам отдавна. Лошото е, че това явно не ми е попречило да го разбера със закъснение.
В началото на следването ми Бургас и София бяха двата ми различни свята. Единият свят беше родната ми планета, която познавам и към която принадлежа; другият беше извънземна цивилизация, открита съвсем наскоро, неизвестна, но предлагаща възможности, липсващи на моята планета. Поделях живота си неравно между двата свята, а предимството имаше новият. Това, разбира се, не ме спираше да ги оценявам сходно, нищо че имаше качествени разлики. Напоследък обаче забелязвам промени в двата ми свята. Не знам каква реакция би трябвало да предизвикват тези промени в мен, но съм убеден, че моята не е най-адекватната.
Излиза вярна онази приказка, че никой не ти казва кога ставаш възрастен. Една сутрин се събуждаш и в главата ти се появяват всякакви мисли за днешните задължения, за неотложните задачи, за бъдещите планове, зависещи от толкова много независещи от теб подробности. И не ти минава през ума колко различни са тези мисли от онези преди година или две, или пет, или повече. Тогава без съмнение си се събуждал със съвсем друга нагласа към непосредствените събития в живота ти, само дето промените, довели до настоящите различия, не се усещат никак лесно и те играят кофти номера на разсъдъка ти. Така разбираш, че нещо се е променило едва post factum (можех да го напиша на кирилица, ама така ми изглежда по-внушително).
Растеш, променяш се, развиваш се. Осъзнаваш това твърде късно. Не ти е ясно как точно се е случило, знаеш само, че нормите и задълженията са други и не можеш да се върнеш назад към по-ниското стъпало, където ти е било така удобно с години.
Развитието в основата си е промяна; то е необходимо, за да оцелеем. Това ми е известно, не съм тръгнал да споря с него. Но докато повечето промени са най-малкото поносими, има някои, чието закъсняло установяване удря като парен чук в стомаха. Не виждаш как твоите два свята започват да се въртят един около друг в орбиталния танц на неизбежния сблъсък. Вместо това научаваш за него по пръснатите във всички посоки отломки. Изведнъж се оказва, че няма разлика между световете, че всеки един от тях означава едно и също за теб, че обикновеното пътуване между тях сега е сънят под упойка между периодите на възстановяване. Не те боли от пътуването, а от това, което оставяш зад себе си.
Този път наистина го усещам така. Сякаш са извадили нещо важно от мен. Нещо, което ми е нужно, за да живея пълноценно.
Надявам се това усещане да е временно. Надявам се, че наскоро настъпилите промени в живота ми няма да ми изиграят кофти номер и че ще ги превърна успешно в ново статукво. Но дотогава ще си бъде цяло предизвикателство да жонглирам с приоритетите си. Хайде, толкова за писането не ме е страх; мога да пускам колкото си искам списъци от статусите си. Никой не ми дава зор за разкази. Както обаче ще ми се смесят лекции с работа и пътуване през юни, ще имам страшен късмет, ако не започна да си говоря сам още повече от обикновено.
Предполагам, че и това е фактор в притесненията ми в момента. Постепенно започвам да поемем все повече отговорности и малко се плаша от мисълта, че вече не би трябвало да се озъртам за други възрастни наоколо. Трябва да си вляза най-накрая в тази социална роля и да спра да се оплаквам излишно. Не знам защо съм си въобразявал, че едва ли не ще се наложи да премина през някакъв специален ритуал, след успешното издържане на чиито изпитания ще ми дадат официален символ на ВЪЗРАСТЕН.
Всичко това има общо с моите два свята, понеже е размило почти всички граници между тях. Изключение, разбира се, са пространствените такива; колкото и да ми се иска, не мога да слея градовете в едно и да имам под ръка всичко, от което се нуждая. Сигурен съм (не съвсем, но достатъчно), че след известно време няма да се тревожа толкова много за излиянията си от тази вечер. Докато стигна до този миг обаче… ами ето още една житейска ситуация, в която би бил страшно полезен бутонът за превъртане напред. Но тъй като наличието на такъв бутон би обезсмислило развитието ми, а и това на всеки човек, нямам избор. Ще се науча да приемам и тази истина.
Вагонът продължава да се клатушка, но за щастие музиката в слушалките надвива шума. Единствената светлина в тъмното купе идва от екрана на лаптопа. Скоро и тя ще угасне, защото нямам сили да пиша повече. А и смятам, че засега съм си изкарал навън всичко, което не съм споделил за отскорошните си размисли. Не ми остава друго освен да приключа откровението, да изгася лаптопа и да го прибера в раницата, за да се загледам в привидното нищо отвъд моя прозорец.
Мисля, че в момента ми е нужно точно това.
Спокойствието на нищото.
Само за тази нощ.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: