Аплодисменти

Дайте отсега да се разберем: знам, че няма да получа никакви аплодисменти за това. Не е чак толкова важно, че до този момент съм написал двеста четиридесет и девет публикации и че съм решил двеста и петдесетата да ознаменува това своеобразно постижение. Известно ми е колко малко значение има такова събитие в световен мащаб.
Стига скромности сега. Време е да се самохваля!
Ами така де, след като явно няма кой друг да го направи, аз сам ще свърша тази работа. В случай, че на някого не му се присъства на близо хиляда думи вербална мастурбация, нека се чувства свободен да се отдръпне бавно назад от монитора (или екрана на таблета/телефона), после да се завие презглава в най-близкото легло и да се опита да не ми обръща внимание. Не би трябвало да е особено трудно. Аз на свой ред ще си представя една хубава голяма публика, съставена почти изцяло от мен. Твърде егоцентрично ли звучи? Разбира се! Точно това е целта на днешното занятие!
Не само целта, сега като се замисля. Също и причината, защото без да положа нужните усилия да съм малко по-фокусиран върху собствените си интереси, нямаше да се поздравявам за нищо днес. Какво ми влиза в интересите да пиша ли? Искам да съм по-добър в това, всичко друго е бонус. Станал ли съм по-добър? Ъм… предполагам? Поне за себе си съм разбрал къде и какво мога да усъвършенствам и малко по малко си работя по пропуските. За резултатите едва ли бих могъл да говоря, тази задача се пада на читателите.
А пък точно читателите са причината сам да си отправям аплодисментите сега.
Вижте, не искам да излезе, че се оплаквам. Това е последното, което искам да правя. Но си е факт, че с времето посещаемостта в блога пада. Гледам си статистиките подробно в края на всеки месец и не съм особено доволен от видяното. Пределно ясно ми е, че съм поредният блогър с претенции в океан от себеподобни, обаче все си мисля, че за толкова време (ако не си смятам двумесечните почивки през лятото от миналите две години, излиза, че съм писал цели две години тук) би трябвало да съм натрупал някаква минимална фен база. Само дето не съм и има моменти, в които не мога да не се почувствам обезкуражен. Имам си и логична причина да се чувствам така.
Писането е процес, които се нуждае от доброволно изолиране. Човек се отделя от всяко нещо, което би могло да го разсейва, ограничава взаимоотношенията си с хора, за да разполага с повече време, лишава се от различни занимания в свободното си време и така нататък. Стига се дотам, че писането изяжда ресурси, които преди са били предвидени за съвсем друго нещо. Изолирането и самовглъбяването са голям риск за един автор, защото когато произведението му е завършено, в повечето случаи той или тя съвсем естествено ще желае да го сподели. Така оправдаваме отсъствието си от живота на хората, които ни интересуват. Погледни, аз не можах да ти обръщам много внимание тези дни, но имах причина за това. Прочети и ще разбереш.
А те не четат. И не е правилно да си мисля тези неща, знам го, но…
Излиза, че не си е заслужавало да пиша. Отделил съм необходимото време, отделяйки се от любимите си хора и дейности, от някои по-леки отговорности, с които да мога след това да си наваксам. В момента на завършването съм доволен от написаното, колкото и да е вероятно да се върна към него по някое време и да редактирам допълнително. Това не е толкова важно сега. Важното е, че всъщност имам някакви очаквания спрямо написаното. Интересно ми е да разбера как биха се почувствали хората, когато го прочетат, ако изобщо почувстват нещо де. Но както вече казах, те не четат. Случва се все по-рядко. А ако четат, не го споделят. Това също е важно, макар че не ми се иска да го признавам.
Наясно съм, че не мога да изисквам нищо от читателите. Нито имам правото, нито имам желанието да го сторя. И въпреки това не е приятно усещането да излееш усилия в нещо и да останеш сравнително доволен от получилото се, а след това да го дадеш на малкия свят около себе си и да виждаш как другите го подминават. Няма да обвинявам социалните мрежи, но пък не мога и да отрека очевидната връзка между тяхната необходимост, за да разпространявам съдържанието на блога, и проявяваната липса на интерес у потребителите, които са свикнали да скролват надолу и да не гледат по-голямата част от статусите и споделените линкове. Точно това липсва – ангажираност. Не мога да ангажирам вниманието на повече хора, защото не мога да ангажирам вниманието на тези, за които мога да кажа, че вече ме следят. А това, откровено казано, ми е непонятно. Към днешна дата – 29.04.2016 – страницата на блога ми във Facebook е харесана от сто петдесет и шест (цифром – 156) души. От началото на тази година не съм успял да събера толкова прегледа на блога за един месец, без значение, че публикувам нещо ново всяка седмица. Когато разглеждам тези числа отблизо и достатъчно дълго време, не мога да не отчета една доста гадничка истина.
Просто не съм достатъчно интересен. Или най-малкото не се представям по достатъчно интересен начин, не е нужно да изпадам в крайности.
Всъщност ми е нужно точно това, просто не по въпроса за това дали съм интересен или не. Имам твърде високо и най-вероятно неосновано самочувствие по отношение на писането си (поне го разбирам; първата стъпка е да се признае проблемът) и смятам, че с малко повече външно внимание бих го доказал. Ето защо взех решение оттук насетне да спамвам разкази и прочие повече от веднъж седмично в страницата. И не само там; ще се прежаля и ще ползвам личния си профил. Щом няма как да спечеля чуждо внимание без тежка форма на навлизане в ежедневието, ще го направя с постепенно и упорито претоварване.
Сега вече мога да се самоаплодирам!
Благодаря ти, Аз, за всичко през цялото време от началото до днес и до по-нататък във времето. Вярвам, че ще разпознаеш искреността зад това едновременно претрупано и широко обобщение. Продължавай да си все така уникален на границата на преувеличение и опасност за благополучието на хората около теб, но все пак си знай мярката.
А сега, ако ме извините, ще се оттегля към приготвеното в моя чест парти. Не мога да ви кажа какво ще включва, но след като първите букви от априлските публикации изписват думата „чашка“, сигурно ще добиете някаква представа.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: