Адаптация

Леко отклонение, за да не взема да си спъна мисълта по-нататък: всъщност щеше да е много по-яко да говоря за филма с Никълъс Кейдж, ама няма. Просто не ми хрумна по-добро заглавие от това. Можеше и за едноименния албум на Васил Найденов да говоря. Абе много неща можеше, ама няма. Става въпрос за една моя лична адаптация и ще е добре да пристъпя към предисторията, за да станат нещата малко по-ясни.
В единадесети клас написах първия си скеч. Би трябвало да го наричам „единствения“, но все още ми се иска да вярвам, че ще дойде ден, в който ще го последват и други. Важното е, че го написах. Още по-важно е това, че не беше кой знае колко гениален, но в ретроспекция съм доволен от тогавашните си умения. Има си прилична структура, половината шеги са спасяеми и като едно от най-първите неща, които съм писал, не мога да не тая мъничко сантименталност към него.
Сантименталност! Блех! Отровата на безкомпромисния редактор!
Да, определено прекалявам с излияния като тези, но действително не е никак редно да лишавам това съдържание от известно преправяне, понеже ми е донякъде скъпо на сърцето. И да, спомних си сравнително подробно по какъв повод бях написал скеча, докато обмислях как да подходя към освежаването му.
Беше ми отправено леко предизвикателство от учителката ми по литература. Самата тя изобщо не го беше имала предвид като предизвикателство, просто аз бях още по-състезателно настроен тогава, отколкото ми се случва да бъда днес. Идеята ѝ беше – леле, какво тематично съвпадение се получава сега – да адаптирам едно от изучаваните за матурата произведения в по-кратък вид и да го изпълним няколко ученици от класа. В характерен за мен недообмислен опит да бъда оригинален, аз бързо взех решение да представя хипотетична ситуация, в която един крайно неморален филмов продуцент трансформира сценария на млад и изключително наивен автор в поредната клиширана сребърноекранна диария. В ролята си на Продуцента се доближих максимално близо до това да изиграя злодей; това, за мое най-голямо съжаление, никога не ми се удаде в ограничения период от време, в който бях част от театралната трупа на гимназията. Тази история обаче ще я оставя за друг път.
Като за група не особено заинтересовани гимназисти, представянето ни съвсем не беше зле. Бях отредил останалите четири роли на хора, за които бях сравнително сигурен, че ще се справят с комедийния тайминг, а те взеха, че надминаха очакванията ми. Пръст в това имаше и предварителното разпращане на сценария, за да се запознаят с него, което изглежда напълно логично и едва ли си заслужава да се спомене, но трябва да се отчете факта, че до последния момент не бях сигурен дали съм доволен от финалния вариант на скеча. Днес определено си мисля, че идеята е солидна, но изпълнението може да е много по-добро. Мислех си това още преди няколко седмици, когато изведнъж си казах, че няма смисъл да се мотая по въпроса и се захванах с адаптацията на едноактовата си хумористична пиеска в разказ за този блог.
Сюжетът не е труден за проследяване и затова смея да трърдя, че комедията ми отпреди няколко години все още е достъпна и лесна за разбиране (с други думи, не като сегашните ми произведения). Романът „Под игото“ на Иван Вазов е преработен в сценарий за екранизация, нищо че вече има два филма; тях ги дели четвърт век, значи е крайно време за следващ опит. Темата е още по-актуална днес, отколкото през 2009-та година, защото тогава още не бяхме наясно с нарастващата потребност на Холивуд да прави римейкове на всички филми, заснети някога. Междувременно излиза, че съм написал адаптация на скеч, който сам е хлабава мета-адаптация на роман и в който има адаптиран по този роман сценарий. Май слязохме на твърде дълбоко ниво и не знам дали ще успеем да се събудим. А пък за да затвърдя многостранната интерпретация на първоначалното си произведение, ще разкрия заглавието му, което щеше да е само работно, но не успях да измисля друго в срок. Нарекох го „Под игото на шоубизнеса“ и понеже е толкова тънко завоалирано, колкото слон в пеноар, когато приключих с разказа, аз промених заглавието на „Шоубизнес“, за да не ми изглежда по-претенциозно от нужното.
Процесът се оказа труден, но не там, където предполагах, че ще ми създаде ядове. Най-напред смятах, че форматът ще ме затрудни, но ми беше супер лесно да пренапиша скеча в повествование. Трудното беше да запазя възможно най-много от съдържанието. Отървах се от не една или две шеги, които отчаяно се нуждаеха от прекалено специфичен контекст, за да ги разбере потенциалният читател. Въпреки това положих усилия да съхраня духа на скеча и за три или четири вечери солидна работа успях да завърша адаптацията си.
Беше ми изключително забавно да разширя запазеното съдържание с ново. Постарах се да придам малко повече измерение на всеки един герой, но не твърде много, защото ако ги бях направил по-реалистични от конкретното ниво, което търсех, щеше да се загуби привкусът на карикатурата в образите. Героите ми, също като мен понякога, се държат безотговорно и са ужасни хора до един, обаче точно от негативните им качества произлиза хуморът, който ми се видя още преди седем години за най-удачен.
Милостиви Ганеша, вярно са минали седем години от написването на скеча. Изведнъж се почувствах много стар. Нищо, ще ми мине.
Адаптацията ме научи на това да съм търпелив с миналите си версии, които са писали по-различно от мен. Виждах грешките си ясно и отчетливо, а след някоя и друга година като нищо ще мисля по подобен начин за сегашния себе си. И въпреки това съм доволен от това ново и интересно преживяване. Да адаптирам кратка пиеса в разказ не се разминаваше много с това да редактирам старите си неща, просто редакцията беше на по-дълбоко равнище. Имам си и друга пиеса, която, ако не реша някой ден да преправя по начина, по който исках да изглежда още в гимназията, като нищо бих могъл да преобразувам в художествена проза. Това също е история за друг път; в някоя друга публикация след неизвестен брой месеци може и да ми се развърже езикът относно „Без лед“ и тогава вече ще има да ми се смеят хората.
Няма да дърдоря повече тази вечер. Обикновено тук е моментът да предложа нещото, което съм написал, но ще се въздържа. Исках само да разкажа за адаптацията си, за да има все някакво ниво на запознатост с нея. Признавам си, че още си пазя капчица сантименталност по отношение на скеча и в желанието ми да споделя малко повече детайли по произхода му със сигурност съм се поизсилил. А пък и при разказ от над три хиляди думи досегашните хиляда само щяха да добавят излишно към него.
Така че се отбийте тук следващия петък, за да видите резултата от тази адаптация. Кой знае, може пък да се е получила интересно, нали така?
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: