Четиристишия

Не мисля, че някога съм бил по-развълнуван от нещо, което съм споделял тук. Тази вечер ще си позволя да наруша едно от малкото правила, които някога съм си поставял в този блог, за да представя на всеки проявяващ интерес любител на съвременната българска поезия може би най-ценното бижу в короната на римувания хумор. Става дума, разбира се, за изключителната стихосбирка „Трагикомична регресия“ на Руси Крамнев.
Крамнев, както фамилията му подсказва, е с руски произход, но този детайл е най-малко необичайният в дългата поредица от причудливи житейски бързеи, съставляващи биографията му. Роден през 1971-ва година, самият той твърди, че не е сигурен къде точно са се намирали родителите му – Василий Крамнев и Ангелина Герасимова, пътуващи циркови артисти, – когато им се е наложило да се отклонят спешно от пътя си, за да може майка му да го роди с доста мъки ден и половина по-късно в Айтос. От малък проявява интерес към клоунадата и въобще към маскарада; малкото негови снимки, които са достигнали до нас от това време, показват още нетръгналия на училище Руси с огромен за детското му лице черен бутафорен мустак и едва видимата под него широка усмивка несъмнено е продукт на любовта към тази изкуствена туфа лицево окосмяване, позволила му за миг да стане голям човек.
Още като първолаче Руси Крамнев демонстрира изключителни творчески наклонности в изобразителното изкуство; по ирония на съдбата краснописът му е безпощадно критикуван от началната му учителка. Бащата на Крамнев насърчава детето си да мисли за всяка буква като за отделна картина. Пречупено през призмата на любимия предмет в училище, писането скоро не представлява проблеми за бъдещия поет, който едновременно с това напредва впечатляващо бързо в уменията си да чете. Майка му е тази, която забелязва разгорелия се в него потенциал и тя навреме решава да го подклади с книга след книга. В резултат на това месеци преди Руси да навърши деветата си година, той вече е започнал първите си смели крачки в художествената литература с кратки разкази.
Голямата любов на Руси Крамнев идва в живота му през 1987-ма година под формата на дебел и подвързан с кожа том европейска поезия, подарък за рождения му ден. Практически незаконното притежание открехва иззад тежките си корици света на римата. По негови думи той е прекарвал седмици в прелистването на книгата, стараейки се да попие красотата на всяка поема, всяка строфа, всеки стих. Вдъхновен от изкуството на поезията, Крамнев взима участие в първия си литературен конкурс – „Златен Еделвайс“. Там той печели трето място с поемата си „Музиката на глухарчетата“, една от най-известните му творби, макар и недооценена в своето време. След „Златен Еделвайс“ Крамнев поставя началото на активното си присъствие в други конкурси и скоро след това отбелязва множество успехи и прекрасни отзиви за творчеството си, включително призовите места в прочутите наши състезания „Маслинова клонка“, „Венци от думи“ и „От писалка до лист“. В статия за айтоския общински вестник „Народен приятел“ от 1989-та година поетът разказва (иззад фалшивия си мустак, който продължава да е неотлъчна част от всяка негова фотография) за навика си да пише само рано сутрин в компанията на чаша горещо кафе. По този начин, твърди той, първо на хартията изниква черновата на съня, а след това, ободрен от кафето и свършената работа, вече може да започне да редактира и разширява написаното. Младежът сам не подозира колко скромно постижение е статията за него на фона на предстоящите години, в които ще му се отдаде почит в много други родни и чуждестранни публикации.
Първата си стихосбирка Руси Крамнев публикува през 1990-та година под заглавието „На всеки с посвещение“. Зад искреното благодарствено обръщение още на корицата се намират осемдесет страници, изпълнени с живот, дали красив, дали суров, дали обикновен. Именно тук се помещават две от най-обичаните стихотворения на поета – споменът му за първата раздяла „Чернобелите сълзи“ и погледът към бъдещето на един свят без граници „Останали са ни само звездите“.
Крамнев пътува често през 90-те години на миналия век. Сред предпочитаните от него дестинации първоначално се нареждат по-големите френски и немски градове, където той се докосва до елита на поетическото общество. Преживяването обаче не му се отразява добре и като че ли в знак на протест той се отделя от представените нему кръгове на писатели и поети. През 1992-ра година издава тематичната втора част на „На всеки с посвещение“ – „Послеписите на един непознат“. Едноименната поема, с която завършва стихосбирката, печели наградата на италианското издателство „Форца скрита“ (в превод „писмена сила“) за особени постижения в областта на следсоциалистическата художествена литература. Хвалебствията от българските читатели са по-силни, но и критиците са по-безпощадни в своите анализи на засегнатите теми. Въпреки това Крамнев се радва на все повече внимание от европейската литературна общност; междувременно се жени за първата си съпруга. Следва няколкомесечен брак, характеризиран със зрелищни скандали. Разводът категорично се отразява на поета, който решава временно да напусне родината, за да потърси себе си. Живее две години в малко рибарско селце в Испания, където написва по-голямата част от следващата си стихосбирка „Безмълвните викащи“; издава я след завръщането си в България през 1996-та година. Одата му „Следата на Зевса“, която поставя въпроса за отишлото си божество и последвалия ефект от отсъствието му върху живота на простосмъртните, несъмнено се отличава с много по-дълбок и трагичен патос от ранните му произведения, а в преплетения сред останалите стихове тематичен цикъл „Даймономахия“ поетът обрисува с непреклонна твърдост гибелта на изтощения дух в битката за телесното оцеляване на съвременния човек. Паралелите с древногръцката митология определено служат като допълнение към епическия тон на „Безмълвните викащи“.
Този път критиците мълчат. Руси Крамнев е намерил нов глас, по-завладяващ от когато и да е било. През 1998-ма година той се жени за млада учителка от родния си град и двамата с нея заживяват далече от вниманието на обществото. Пет години по-късно при смесени отзиви излиза единственият сборник с проза на Крамнев „Изпочупен“. Макар и да не е приет толкова добре, колкото стихосбирките му, малотиражният сборник съдържа повестта „Балтон“ – една брилянтна адаптация на Гоголовия „Шинел“ към тогавашната българска реалност, повлияна от възхода на партията на Симеон Сакскобургготски. Десетките преводи на „Изпочупен“ са приети много по-топло, а преведеният на руски „Балтон“ печели 27-мия годишен приз за най-добър драматичен разказ на чуждестранен автор, връчен на Крамнев през 2004-та година от Клуба на московските белетристи.
През следващите години от Руси Крамнев няма и помен. Обществената страна на живота му е загадка за повечето хора, най-вече след публичното достояние на развода му навремето. В едно от малкото интервюта с него (извършено по телефон през май 2011-та година) Крамнев навлиза за няколко минути в шепа подробности. Заедно със своя син например се занимава с ветроходство и мореплаване. Все още пише рано сутрин, но много по-рядко, защото не изпитва нужда да го прави; всичките му досегашни трудове са преведени на над тридесет езика и това ежемесечно му носи повече приходи, отколкото са му необходими да издържа семейството си. Разказва за най-горното чекмедже на бюрото си от парен бук, в което спят неиздадените му стихове и сънуват мастилените си сънища.
В края на февруари 2016-та година името на Руси Крамнев се връща в новостите покрай света на съвременната поезия, когато продава на търг тези неиздадени произведения. Новият им собственик е частен колекционер, пожелал засега да остане анонимен, тъй като плановете за творчеството на айтоския поет са в тайна, известна само на Крамнев и на купувача. На 7-ми март излиза стихосбирката „Трагикомична регресия“. В нея биват погромно осмени днешните превалентни поетически тенденции като елиптичните изречения, високопарните метафори и белия стих. Служещ си ексклузивно с така наречените от него в предговора на стихосбирката „инфантилни четиристишия“, Руси Крамнев сатиризира и пародира безмилостно съвременните български поети и Калин Терзийски.
Само за броени дни „Трагикомична регресия“ се превръща в най-широко обсъжданата тема в литературните среди. Критиците са във възторг от хумора на автора, а според слуховете стихосбирката е предложена за престижната награда „Сребърен ямб“. По-долу е представена една нищожна част от Крамневите четиристишия (над двеста на брой), всяко едно от които е последвано от кратък анализ:

Фрактури

Хората, които падат
от мотоциклети,
често пъти получават
ох… ммм… отоци клети.

Решен да породи размисъл чрез литота, Крамнев повдига въпроса за мотоциклетистите, търсещи силни усещания чрез високата скорост, представяйки възможността за своевременно пътнотранспортно произшествие. Темата е почти обидно битова, но детински представената поука е обезоръжаващо чаровна и в действителност разкрива с полунамигване сериозното си предупреждение. В биографичен план Крамнев черпи вдъхновение от собствената си (лека, за щастие) злополука с мотор, при която се отървава само с пукната лакътна кост и понатъртено достойнство. Следващата предложена тук „регресия“ е много по-социално заредена:

НЕротика

Аз съм миризлива гад.
Падам си по порнографски
филмчета и съм богат!
Може да съм пор, но графски!

Една от постоянно присъстващите критики в творчеството на Крамнев е непоносимостта му към привилегироваността на заможните хора, взели за даденост своя висок социален статус и решили да го използват като Архимедов лост, с помощта на който да повдигат самите себе си над закона и общоприетите норми. В „НЕротика“ той умело смесва псевдоаристократичната превземка с предизвикващата погнуса лична и духовна хигиена на белязания от свръхлибидото си съвременен мъж. Алюзията към император Нерон (на лат. Nero) в заглавието придава още по-голяма сила на заложеното в творбата послание. Крамнев говори и по по-мащабни теми:

Обръщане

В събота гря слънце гадно,
а неделята – тя ледена!
Втори ред четѝ обратно:
„!анедел ят – атяледен а“

Без капка съмнение провокиран от климатичните своеволия в последните години, в това си четиристишие авторът умело използва палиндрома, за да подчертае все по-нарастващата опасност от глобалното затопляне. Вместо обикновена игра на думи заглавието съответства на резките промените във времето, наподобяващи внезапна и необяснима размяна на сезоните. Струва си да се отбележи, че Руси Крамнев неколкократно е помагал за набирането на средства за финансиране на научните дейности, извършвани на територията на изследователската база „Свети Климент Охридски“ на о-в Ливингстън. Нека сега се върнем на взаимоотношенията:

Вярност

Той сълзи горчиви бърше;
тя му викаше „възлюбен“,
но за него всичко свърши,
щом намери я въз Любен.

Във „Вярност“ поетът е безкомпромисен в осъждането си на промискуитета, полазил днешната младеж като венерическа болест в резултат на същия този промискуитет. Макар да представя същата тема в „Мачовщина“, където половете са разменени, за да докаже колко са еднакви жените и мъжете в това отношение, огорчеността от нарушената емоционална връзка е малко по-отчетливо изразена в тази самостоятелна строфа. Крамнев преобразява нещо така семпло като играта на думи в основен похват на своите рими, за да създаде контраст между уж лекия тон на произведенията и хапещата сатира. Пример за това е последното четиристишие:

Титла

Тъй се фръцка, тъй се суче;
както гледам, иска приз.
Приз от Генчо ще получи,
както гледа – Мис Каприз.

Рядко засягана гледна точка, която поетът не се страхува да предложи на читателите си. Модерната жена търси признание за своите постижения във все така патрирхалното общество, но продължава да среща трудности заради жената на отминалите години, чието мислене от ранна възраст е оформяно към това да сервилничи на силния пол и да се задоволява с типични характеризации като майка/домакиня в най-добрия случай и сексуален обект в най-лошия. Не се говори често с такава болезнена откровеност по въпрос, който с горчива леснина може да бъде интерпретиран като женомразие и точно в това се крие силата на Крамневата сатира.
Руси Крамнев умира в съня си на 31-ви март 2016-та година от емфизема, предизвикана от вроден белодробен дефект. Погребението му ще се състои тази събота в Айтос – родният му град по случайност, а сега и лобното му място отново по една жестока прищявка на съдбата. За него се изказват ласкаво много наши поети и писатели, наричащи го „светило на българската поетична мисъл“, „майстор на стихосложенията“ и „изключително потаен, но и изключително топъл човек“; само неговият дългогодишен приятел Недялко Йорданов е прекалено смазан от загубата, за да каже каквото и да е преди да произнесе прощалното слово утре. Сякаш неговото триумфално завръщане на литературната сцена е имало за цел да сложи финалната точка на последния стих от собствената му житейска поема. Една поема, която неизменно подражава със своя горчивосладък привкус на цялостното му творчество. За мен е чест да съм живял по едно и също време с такъв неоспорим талант на българската литература. Днес скърбя, утре – също, а и вероятно доста след това, но държейки копието си на „Трагикомична регресия“ близо до мен, докато пиша тези думи, определено ми дава сили да продължа напред.
Не тъгувайте обаче за Руси Крамнев. Неговата смърт едва ли означава нещо за вас, най-вече защото той никога не се е раждал, следователно никога не е умирал. Може би тази година съм се изсилил малко повече с първоаприлската си шега, но бързам да ви уверя, че ми е било неописуемо приятно да създам живота на цял един човек, много по-успешен от мен в своето поприще, след което да се посмея за сметка на реални назовани и неназовани творци, които дори не познавам и които са много по-успешни от мен в своето поприще. Единствено Недялко Йорданов няма нищо общо с целта ми; ако случайно прочете това (в което се съмнявам, та аз съм точно никой, за какво му е да ме чете), желая да му се извиня и да му кажа, че обожавам „Страшни смешки, смешни страшки“ – както романа, така и телевизионната адаптация, която си спомням смътно, но иначе се сещам, че Михаил Билалов ми се струваше прекалено слаб, за да изпълнява ролята на заека Стоянчо, а Владимир Пенев беше един от тримата глигани и… О, да му се не види, „Под прикритие“ става много по-интересен така!
Преди да съм забравил, понеже понякога (и по-често) така става, трябва да благодаря за първоначалната си идея на Марин Крусев, чиято книга „Ясна мъгла“ вдъхнови по-сатиричните елементи на „Четиристишия“. Като съм тръгнал с благодарностите, съвсем редно е да отдам заслуженото на баща ми, без тършуването из чиито вещи нямаше да открия книгата преди и аз не помня вече колко време. За да не се сърди, благодаря и на майка ми, заради чието списание „Домашен журнал“ навремето съм се научил да чета, за да мога някой ден да прочета „Ясна мъгла“. Така и двете родителски тела ще са доволни.
А ако ти, читателю, решиш, че ти е допаднала скромната ми шега, благодаря и на теб за това, че ще я споделиш с приятели и познати. Ако не го направиш… ами кофти за мен, не мога да сторя нищо по въпроса. Разчитам обаче на това, че усилията ми ще бъдат оценени и добре възнаградени с едно споделяне (заговорническо намигване).
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Комично, Поетично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: