Момент

Вдишвам.
Тъмно е. Не беше така в началото; когато дойдох, слънцето вече слизаше някъде далече от прозореца ти и беше продължило, докато в стаята не остана и помен от светлината му. Лежа и се опитвам да попреча на пулса си да се върне към нормалното си темпо, за да запомня този миг като много повече време.
Защото след няколко минути ще си тръгна и това ще бъде краят.
Опитвам се да съхраня всичко до последната подробност. Усещам дъха ти по ръката си и по някаква причина това ме успокоява. Пръстите ти са преплетени в моите и ми е приятно, но по-скоро заради самия жест, а не заради друго. Кожата ти е гореща, може би само по-малко от моята, но разликата е едва доловима. Косата ми е мокра и запепнала за челото. Все още не ме е подразнила дотолкова, че да я отметна. Изморените ни голи тела са притиснати едно в друго и като че ли не искат да се разделят.
Но трябва. И двамата знаехме, че всичко ще приключи в един момент. Просто моментът най-накрая съвпада с очакванията ни.
Продължавам да се питам как се случи това. Как така сме успяли да гравитираме един около друг, макар и за толкова кратко, след което да се върнем към собствените си орбити. Как така сме се озовали на подходящото място в подходящото време, още повече, че изобщо не се смятах за подходящия човек. При това не без основание; ние с теб сме прекалено различни, за да могат отношенията ни да бъдат повече от това, което са. Което след няколко минути ще са били. Колко странно е да мисля за миналото в бъдеще време. Но да, ние с теб не си приличаме много. Може би това е причината да се получи нещо толкова кратко и все пак силно. Може би не. Признавам си, че не съм подготвен по темата.
Ще излъжа, ако кажа, че в този момент не изпитвам нищо към теб, но ще излъжа и ако го нарека любов. Каквито и чувства да лежат там някъде под повърхността, нито едно от тях не се доближава до нея. В самото начало се разбрахме, че няма да я допускаме. Имаме физическото привличане и като че ли това е достатъчно; имали сме по някой и друг разговор, но не мога да знам дали те са ти били приятни, колкото на мен. Не вярвам, че изпитваме нещо повече един към друг, нито сега, нито когато и да е било. Подозирам, че и двамата сме стигнали независимо до решението да не рискуваме с по-сериозни отношения дълго преди да се съгласим на тази уговорка окончателно. Нищо не ми пречи да изпитвам благодарност обаче. Защото не мога да не ти благодаря за това, което направи за мен в този кратък срок.
Няма да се обръщам към клишетата. Няма да говоря за себе си като за купчина пръснати парчета и за това как с твоя помощ вече мога да започна да ги залепям обратно по местата им в желанието отново да стана цял човек. Няма да приемам малкото време, прекарано с теб, като нещо повече от двама души, решили заедно да се насладят на удобна възможност за липса на ангажиране. Няма да ти благодаря за нищо подобно. Ще ти благодаря единствено за това, че ми припомни колко е хубаво да не се самосъжалявам постоянно и да търся вина само в себе си и никъде другаде. Защото, вярваш или не, без онези прекарани без чужди погледи вечери аз сигурно нямаше да посрещна края на този момент с такова спокойствие. Остават само части от секундата, докато поетата преди миг глътка въздух напусне дробовете ми и спрелите стрелки на часовника в ума ми затиктакат наново. Толкова ми стига. Спирам да мисля и просто усещам кожата ти. Пръстите ти. Дъха ти.
Издишам.
Ти казваш нещо. Аз отговарям. Редуваме се така още известно време. Едва ли ще мога да си спомня следващия ден за какво говорим сега. Сигурно още на следващия ден казаното ще бъде забравено, ако не изцяло, то повечето от най-важното. Не разтълкувай това погрешно. Приятно е да говорим, наистина. Просто няма значение какво ще бъде изречено след момента, който преживях току-що.
Ставам и се обличам; докато правя това, продължаваме да изпълваме въздуха с думи, за да не се налага да търпим тишината. Изпращаш ме. Чувам как вратата се затваря и знам, че ще чуя звука от щракването на ключа за последен път. Не съжалявам, че е така. Всичко трябваше да приключи и тази вечер се оказа добра възможност. А трябваше да приключи, за да можем да се върнем обратно към търсенето на нещо истинско. Поотделно бихме постигнали по-голям успех, отколкото заедно. Нищо и никой не може да ме разубеди в това.
Нарочно ще забравя всичко излишно. Излишни неща винаги има. След това неумишлено ще забравя всичко останало. Ще стане от само себе си с течение на времето. Но никой няма да ми вземе онзи момент между набелязаните за тази цел вдишване и издишване. Именно в него се събират нещата, които са ми нужни. Нещата, които няма как да забравя. Нещата, които ще ми напомнят, че е възможно да се измъкна от въобразеното дъно към личната си представа за нормално състояние. Благодаря ти още веднъж за този момент.
Ще бъде някак егоистично да искам от теб да ме помниш по същия начин, нито повече, нито по-малко. Мога само да се надявам, че е така. Иска ми се да вярвам, че сме си показали взаимно колко сме способни да преодоляваме съмненията в себе си. И ако един такъв момент с мен е останал при теб, надявам се, че не се различава особено от моя. Както вече казах, мога само да се надявам, че е така. Дори да не е обаче, аз ще продължавам да се надявам на друго. Ще се надявам, че пътят ти те е отвел до щастието ти, както моят ме е отвел до моето.
А сега, ако ме извиниш, трябва да се връщам обратно към своето време. Позволих си да спра стрелките само още веднъж, за да мога да ти кажа всички тези неща. Едва ли ще успея да повторя това, но едва ли би имало нужда. Един момент е достатъчен. Това е този момент.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: