Пресконференция

Една най-обикновена всекидневна в един най-обикновен дом. Това съвсем лесно би могъл да бъде Вашият дом. Седите срещу включения телевизор и слушате със затаен дъх мелодията, която оповестява началото на новините. Млада водеща с тъмна коса, безупречна дикция и елегантно сако, придаващо ѝ професионален вид и едновременно с това подчертаващ стройната ѝ фигура, се обръща към Вас:
– Добър вечер, уважаеми зрители. Прекъсваме редовната програма за тази вечер с нова извънредна емисия новини от последните няколко минути. Само преди две денонощия цялата страна изпадна в шок от невероятната поредица от действия на бургазлията Атанас Киров, който, след мащабно издирване и продължително преследване на територията на столицата, беше успешно заловен вчера от органите на реда. В момента очакваме пряко включване на наш кореспондент от Съдебната палата, където на специална пресконференция и под строга охрана Киров ще направи изявление относно нерационалното си поведение през изминалите седемесет и два часа. Напомняме на нашите зрители, че понастоящем не са изяснени всички детайли около случилото се. Преди да преминем към излъчването от Съдебната палата, ето част от историята досега…
Пред очите Ви се изрежда върволица от няколкосекундни отрязъци от заснети с телефони клипчета, редувани с най-интересните архивни кадри от новините на гледания от Вас телевизионен канал. Макар да не е прекалено ясно какво точно виждате, нещо вътре във Вас Ви кара да изпитвате отвращение и ненавист към пълната липса на логика и ограничения в буйстването на показвания млад мъж. Представена е снимка на лицето му, която сякаш няма нищо общо с изкривената маска на неподправена ярост и силен страх, която е запълвала по-голямата част от екрана досега.
Сега пускат коментарите на известни политици по случилото се. Дразните се на това и тропате нервно с крак по пода в чакане на началото на пресконференцията. Бойко Борисов се появява и казва нещо, защото от години насам е практически невъзможно да има новини, ако Бойко Борисов не се появи и не каже нещо. В списъка със задължителните критерии за гледането на новини неговото присъствие е на трето място след това да имате телевизор и да нямате проблеми с електричеството.
Монтажът приключва и след кратък анонс виждате кадри от Съдебната палата. Млад репортер, който очаква да чуе гласа на водещата, за да започне да говори, само си стои на едно място и чака, а на Вас Ви става малко неудобно от тишината, получила се от забавянето във връзката. Лицето му внезапно се оживява и го чувате да казва:
– Добър вечер на живо от мястото, където след няколко минути ще се проведе една безпрецедентна пресконференция. Както вече е известно на нашите зрители, с името на Атанас Киров са свързани множество озадачаващи инциденти, нарушили обществения ред в София миналата седмица. Тази вечер той ще разкрие подробностите около стореното от него пред камерите на десетки телевизии, както наши, така и чуждестранни, и ние сме тук тази вечер, за да поставим пред него въпросите, чиито отговори очаква цяла България. Ако погледнете зад мен, ще видите подиума, от който преди малко съобщиха на всички събрали се репортери за скорошното пристигане на най-обсъждания в телевизионното пространство човек. Всъщност сега забелязвам, че… мисля, че… да, той е. Както зрителите виждат на екраните си, Киров идва насам…
Млад и спокойно изглеждащ мъж с белезници на ръцете се приближава бавно до подиума и застава зад микрофоните. От двете му страни има по двама полицаи. Това е Атанас Киров – съвсем същият като от кадрите в монтажа преди няколко минути. Той се усмихва и помахва с ръка, но я сваля веднага, когато забелязва, че единият от полицаите се кани да насочи пистолета си към него, вероятно сбъркал жеста с нещо опасно за хората наоколо. Събралата се пред Съдебната палата тълпа репортери внезапно притихва за миг, който отминава сравнително бързо, а след него всички се скупчват още по-близо до поставената пред подиума ограничителна лента. Киров внимателно посяга към предния джоб на ризата си и изважда отвътре сгънат лист хартия. При разгъването му се вижда, че има нещо ситно изписано по едната му страна. Киров внимателно разстила хартията пред себе си, после прочиства гърлото си и започва да говори:
– Не ме бива никак по встъпленията, затова ще започна само с „добър вечер“. Разбирам, че имате ужасно много въпроси, свързани с нещата, които съм извършил. Наясно съм с това, че мотивите и действията ми представляват мистерия за страничните наблюдатели. Тази вечер аз ще се постарая да отговарям възможно най-конкретно, най-коректно и, доколкото ефирното време го позволява, най-изчерпателно на предстоящите запитвания от страна на медийните представители, които са тук сега. Но преди това бих желал да поговоря за някои от сторените от мен през изминалите няколко дни неща. Неща, които съм намерил за важни за обсъждане и които, надявам се, ще хвърлят малко светлина върху тези събития и върху мен като личност. За тази цел съм си съставил кратък списък, след изчитането на който журналистите вече могат да задават уточняващи въпроси.
– На първо място бих желал да адресирам най-разисквания въпрос от залавянето ми насам. Отговорът е следният: да, хипопотамите имат телесно окосмяване. Известно е, че те са бозайници, а оттам напълно естествено следва, че и те са космати, макар и относително малко. Избрах да избръсна хипопотама в Софийската зоологическа градина именно заради това; вече гладката му кожа се оказа още по-гладка, след като само за някакъв си половин час приключих с бръсненето. За щастие животното беше напълно доволно от количеството портокали, с които залъгах неговото внимание, в резултат на което нямах проблеми даже с рехавите му мустаци. Също така искам да бъде пределно ясно, че не съм използвал пяна за бръснене, защото знам, че не бива. Козметичната индустрия има достатъчно лоша репутация с тестването на продукти върху животни и не се нуждае от моята помощ в това отношение. Направих безвредна смес с подходяща консистенция от изцяло натурални съставки, чиято рецепта намерих в Интернет, но това не е важна подробност, така че ще продължа нататък по списъка си.
– Пожарът в НДК вече беше започнал, когато се озовах там, така че медиите изобщо не са прави в твърдението си, че съм се опитвал да замажа положението с опитите си да го потуша. Крясъците ми от рода на „един път да си ми необходим, Посейдоне, а теб да те няма, мизерен кучи сине“ са извадени от контекст, не че при наличието на такъв щеше да е по-ясно за какво говоря. Смятам, че задължително си струва да се отбележи как в края на краищата не съм аз причинителят на пожара, а съм предотвратил разгарянето му и по-сериозните възможни щети, които можеха да сполетят Двореца на културата. Мисля, че от тази гледна точка няма значение дали съм се измъкнал оттам с дрехи или без. Малко непредвиден нудизъм не може да е по-голямо и по-фрапиращо събитие от една безстрашна и героична постъпка като възспирането на десетки пламъци, заплашили да превърнат в черна пепел най-големият конгресен център в Югоизточна Европа. Убеден съм, че доста хора не знаят този детайл, между другото. Дотук по темата за НДК.
– Хич не очаквах, че публичното представяне на новия ми шестминутен моноспектакъл „Смъртта на една кариера“ ще предизвика реакциите, които доведоха до това временно да си присвоя автобус в опит да избягам от публиката си. С тъга в сърцето днес знам, че българският зрител все още не е узрял за експериментални пиеси, за които не подозира, че са пиеси и които се разиграват директно пред очите му. Моля да ме разберете, скъпи хора от неразбралата ме публика: това, на което станахте свидетели вчера, беше изкуство, а не действителен разговор по телефона, в който ме уволняват. Аз просто се опитах да ви покажа диапазона на човешките емоции, компресиран във възможно най-краткия срок. Не съм искал по никакъв начин да ви разстроя или ядосам със своите писъци, сълзи и поредица от върли псувни, които като нищо биха накарали моряк да се изчерви до ушите, а да демонстрирам колко лесен е преходът от шок към тъга и гняв в рамките на броени минути. Съжалявам единствено за това, че наблизо имаше детска площадка и искрено съчувствам на онези родители, които е трябвало да обяснят на децата си, че не трябва да използват чутите от мен думи във третото действие „Гняв“ на моноспектаткъла ми.
– По повод откраднатия автобус искам първо да се извиня на шофьора, чието име така и не разбрах, понеже го издърпах прекалено бързо от мястото му и го изхвърлих навън. Поне успях да го направя по такъв начин, че да не се натърти сериозно при падането върху тротоара. Извинявам се и на пътниците за внезапната промяна в тяхното всекидневие. Не се извинявам обаче на онази леличка, която ми се скара. Първо, госпожо, която и да сте, не е обидно човек да е студент, така че за в бъдеще се въздържайте от това да използвате тази дума като синоним на, не знам… негодяй, да кажем, или някаква друга обида, която е била актуална преди края на социализма. Второ, твърде общото наименование „провинцията“ е крайно изтъркано през 2016-та година; ако си мислите, че има някаква привилегия в това къде точно в България сте родена, това е толкова далече от истината, колкото Делян Пеевски е далече от това да свали размера на талията си под трицифрено число. Трето и последно, с какъв акъл тръгвате да се разправяте с човек, който неволно е откраднал превозно средство на градския транспорт и заедно с това е отвлякъл има-няма петдесет души? Не моето поведение, а Вашето, госпожо, беше непристойно за годините Ви и заради Вас не спрях да оставя горките пътници на някоя спирка, преди да се опитам да избягам до летището.
– Това са най-важните неща, които исках да разясня преди началото на въпросите от пресата. Вярвам, че вече съм запълнил по-голямата част от празнините в информацията, която несъмнено е достигнала до хората под формата на изкривени от преповтаряне в Интернет пространството слухове или на купища извънредни новини от мястото на събитието. За всичко останало може да се попита сега от представителите на медиите, а аз, както вече казах, ще се опитам да отговоря задоволително на всичко.
Спирате телевизора си няколко секунди след като сте били залети от виковете на една тълпа журналисти. Решавате, че вече няма смисъл да следите историята; въпросите винаги излизат повече от получените отговори. Чудите се накъде отива този проклет свят, ако хора като Атанас Киров могат да се разхождат свободно по улиците; как могат хората да спят спокойно, ако има още такива като него; дали пък няма да е по-добре за обществото, за цялото човечество, ако всеки Атанас Киров по света не бъде перманентно прокуден от цивилизацията.
С право се чудите. И тук няма да получите отговори лесно. Само нови въпроси.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в За Кутията, Комично, Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: