Реклами

Годината е 20?6-та (да се чете „две хиляди незнамдесет и шеста“). Земята все още не е пренаселена, защото в много по-голямата си част хората най-накрая са се научили да използват максималния потенциал на компактните домове. Енергията идва от недрата на планетата и от подводните течения. Глобална армия микророботи се носи из въздуха и преработва вредните емисии, запазвайки атмосферата чиста.
Крепко, както казваме през 20?6-та.
Защо точно „крепко“ ли? Ами защото рекламите продължават да доминират живота ни и са станали още по-запомнящи се с годините. Практически невъзможно е човек да си избие от главата слоганите на най-популярните в последните месеци продукти. Започнахме да казваме „крепко“ почти веднага след като чухме тази дума от устата на Зап – мълниевидният талисман на Шока Кола, позната още като първата енергийна напитка, захранваща изкуствените органи. Не е задължително да имаш синтосърце, за да ползваш най-новото попълнение в жаргона.
Рекламите винаги са вървели ръка за ръка с подобни културни тенденции. Навремето, десетилетия преди пълния крах на тютюнопроизводителите, кампанията на цигарите Уинстън всъщност е довела до призната от речниците промяна в английската граматика. Колкото и да не ни се иска да го признаем, тази симбиотична връзка между маркетинга и всекидневието е невъзможна за нарушаване. Това лесно изглежда като нещо лошо; хубавото е обаче, че все пак сме постигнали някакво негласно споразумение с рекламодателите.
В днешно време е трудно да се задържи достатъчно дълго вниманието на хората върху нещо странично, за да бъде предизвикан интересът им. Но рекламите никога не са спирали да спонсорират развлекателната индустрия и през 20?6-та година това е ясно повече от всякога. За тази цел големите рекламодатели са разработили алгоритъм, с който да определят честотата на рекламите, полагащи се на отделния индивид според потреблението му на развлекателни програми и дейности. Казано по-просто, колкото повече се забавляваш, гледайки невровизия, толкова повече реклами ти се полагат.
Някои хора наричат това неосъзната диктатура. Пак е за предпочитане пред това хората да страдат под действителна диктатура. Горките жители на Корейската народно-демократична република едва миналата година гледаха първия сезон на „Игра на тронове“. Имат късмет, че още нямат Интернет масово, иначе досега да са ги заляли със спойлери за финала.
Финалът, между другото, ми се стори малко странен, но когато изчетох всичките романи наново, нещата си дойдоха на мястото. Не е никак зле за толкова стара поредица.
Както и да е, невровизорът ми сигнализира, че е време да погледам малко реклами, ако искам да си хвана новия сериал навреме. Внукът на Леонардо ди Каприо е блестящ в ролята на Леонардо ди Каприо в биографичната минипоредица за живота му и не ми се пропуска нито секунда от тазвечершния епизод. Невровизорът вече е заредил рекламите ми и трябва да им обърна внимание.
Така. Ууу, излязла е новата партида извънземни домашни любимци! Не ме интересува, че не са истински извънземни, тези хибриди са страхотни. Кой не би искал кървавочервен вълк с шест крака или биолуминисцентен летящ гущер? Ами Херкулесовите светулки? Кой изобщо би подозирал, че насекоми с размера на бебешко краче биха били сладки? Тези същества са толкова мирни и прекрасни; пет от тях спокойно осветяват стая нощем и си летят бавно напред-назад, без да се страхуват от хората. Ей, едно кадърно нещо да излезе от манипулирането на гени…
Ох, не трябваше да си го помислям толкова силно. Интуитивният маркетингов алгоритъм засече това и сега гледам рекламата на „Ген-Играчи“ – телевизионното състезание, в което победителят печели престижно работно място в голяма компания за производство на генно модифицирани продукти. Гледал съм само три сезона от тази глупост. Първия го спечели една жена, която беше създала гигантски всеяден бактериофаг във формата на подвижна слуз, която си пълзи в предвидими ходове по подове, стени и тавани, за да яде микробите по тях. Вторият сезон доведе до Херкулесовите светулки, които – още веднъж да си кажа, макар да няма лимит колко често мога да го правя – са супер. Третият сезон беше страшно скучен, защото никой не се интересува от медицинското приложение на водните мечки. Оттам нататък само чувам, че всяка година печелят все по-скучни проекти.
Следващата реклама е за най-новия модел подкожен смартфон на Самкия. Ъпдейтите вече се случват изцяло в човешкото тяло, така че не можеш да изтеглиш нищо, без преди това да си посетил оторизиран търговски представител на марката, за да получиш новия хардуер. Там инжектират физиологичен разтвор с нанокомпоненти в очите, ушите, дланите, ларинкса и устната кухина, после те наблюдават на скенер, докато не ти кажат, че нанокомпонентите са успешно интегрирани с предишните. Готиното е, че не усещаш нищо, защото за инжекциите се работи със специален пистолет, който дори не пробива кожата, а вкарва всичко през клетките. Намалена опасност от инфекции, няма кръв, абе всичко е крепко. Според спецификациите на новата Самкия моделът разполага с най-правдоподобните проекции на добавена реалност и видеозаснемащ капацитет, приличащ досущ на видяното от собствената гледна точка. Аз обаче съм най-впечатлен от подобрената батерия, която вече може да се зарежда с Шока Кола. Май ще си помисля сериозно дали да не се бръкна за ъпгрейда.
Ха, май имам само още една реклама за гледане. Да видим каква е.
А, да, наскоро излезе модна линия ретрофутуристични дрехи и хората луднаха по нея. Преди няколко десетилетия филмът „Завръщане в бъдещето“ направил хумористичен опит да предскаже как биха изглеждали дрехите през 2015-та година. Е, само преди няколко месеца пък пазарът беше залят от самозавързващи се кецове и регулиращи размерите си якета, заедно с още куп други артикули, чийто дизайн напомня видяното в старите кинопродукции. Тогава си купих автоматичен колан, който не просто се закопчава сам, ами и изчислява какви размери са най-оптимални за здравословното ми състояние, за да може да ми сигнализира, ако взема да отслабна или да надебелея. За момента съм в прилична форма и съм доволен от активностите във всекидневието ми. Това обаче не ми пречи да хвърлям погледи към самозавързващите се кецове. Както е тръгнало, ще се наложи да избирам между тях и смартфона.
И така, рекламите ми изтекоха и е време за „Отличеният“. Ама че заглавие са му лепнали на сериала ми за ди Каприо, а? Сякаш без него хората не биха имали представа, че именно той е носителят на най-много награди Оскар преди окончателно да отменят церемонията още през 2024-та година заради Втория Ренесанс на телевизията. Тихо сега, че епизодът започва!
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Sci-Fi

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: