Надежда

Обикновено гледам да обмислям нещата, които пиша по време на самия процес, но този път не планирам такова нещо. Този път възнамерявам да се пусна без гребла по течението на така наречения „поток на съзнанието“ и не, нямам предвид концепцията на Уилям Джеймс за съвкупността от всички осъзнавани в момента мисли, а литературното значение, според което просто трансформирам съдържанието на мисловния си процес в писмен вид.
Трябва да призная обаче, че няма да се посветя изцяло на идеята. Като за начало, докато изписвах всичко, което тепърва предстои, не използвах пунктуация и не спазвах правописа, за да не губя време в това да се връщам към предишната дума или изречение за редакция. Освен това не използвах абзаци, в резултат на което в края на малкия ми експеримент суровият текст изглеждаше неподреден и безразборен, което всъщност беше основната ми цел. Така успях да получа една горе-долу акуратна репрезентация на съдържанието на главата в един отрязък от време, който сам представляваше част от по-дълъг период на самовглъбено изучаване на това как се чувствам спрямо самия себе си.
Отговорът е: не особено добре. За мое щастие обаче все още нищо не е препречило пътя на неизбежното ми измъкване от собствените ми негативни мисли.
В крайна сметка написаното беше внимателно прегледано и щателно редактирано, за да заприлича повече на литературен опит, отколкото на страници от дневника на прясно заловен сериен убиец, защото всички знаем, че това са последните хора на света, които имат време да се стараят с граматиката при хроникирането на подвизите си. Това не означава обаче, че съм се постарал да премахна всяка една излишна подробност, за да оставя единствено основната си идея. Излишните подробности, за добро или за лошо, са част от начина, по който разсъждавам и не би било правдоподобно да ги премахвам.
Мисля, че ще е най-добре да спра дотук с обясненията си и просто да покажа какво съм написал:
Не съм щастлив.
Не по принцип; отскоро е така. Няма причина за това. Наистина няма – здрав съм, имам покрив над главата си, електричество, парно, топла вода и Интернет, водя някакво подобие на социален живот, което към момента ми е напълно достатъчно, защото съм в сесия и изобщо не се нуждая от много поводи за разсейване. Това не ме успокоява обаче, защото излиза, че ако няма външна причина да не съм щастлив в момента, значи има вътрешна такава, а вече нямам нерви да се справям сам с досадните си кофти настроения. Да, настроения. В множествено число – и като брой, и като разновидности.
Опротивяли са ми тоновете съвети за това как промяната идва отвътре или как всеки сам кове щастието си и купища такива простотии, от които не мога да избягам онлайн, колкото и да се опитвам. Не функционирам така и толкова. Ако имам някакъв проблем с начина, по който се възприемам, този проблем бива сортиран в папка „Спам“, защото понастоящем най-вероятно се занимавам с нещо далеч по-сериозно, реално съществуващо и изискващо вниманието ми. Напоследък обаче съм забелязал, че се хващам все по-често за една конкретна мисъл по този въпрос и тя със сигурност започва да ме притеснява. Не ме притеснява достатъчно, че да търся помощ от други хора в разрешаването на вътрешните ми конфликти, но не е и нещо, което да подмина лесно.
Мисля, че нещо не е съвсем наред с мозъка ми.
Това не е едно от онези хипохондрични излияния, резултат от прекалено малко знания по темата или произлязло от часове повърхностно самоанализиране, нито е нещастен опит да привлека внимание върху себе си, понеже имам много предишни опити да привлека внимание върху себе си и всички до един са много, ама много по-нещастни. Просто не мога да намеря друго обяснение за това защо няма причина да не съм щастлив и въпреки това не съм. Не мога да кажа, че съм депресиран, но определено има място за тълкуване на подобни наклонности. По тази причина обикновено мога да се справя с повечето ежедневни гадости, но последните няколко седмици не е така. Възможно е да се дължи на комбинация от факта, че прекарвам по-голямата част от деня си сам, гореспоменатата предстояща сесия и предходния сравнително дълъг период от време, в който бях заобиколен от хора, които ме карат да се чувствам ценен и обичан напук на собственото ми мнение по въпроса, а това отново ми напомня за куцащото ми самочувствие и ето така се затваря омагьосаният кръг на привидно неподредените ми мисли.
Парадоксалното е, че аз не искам да се чувствам така, но едновременно с това разбирам защо ми е толкова удобно в тази позиция. Усещането ми е познато, а с повечето познати неща се свиква ужасно лесно при нови и нови повторения, а ако това не е пример за пристрастяване, не знам какво е. Точно това е думата в случая, свикнал съм. Знам, че мога да направя нещо по въпроса, но все си търся оправдания или поводи да отложа разрешаването на този проблем, а не искам да отлагам и вече ми е писнало да водя този спор в главата си, защото няма резултати до момента.
И тук идваш ти. Ти упорито отказваш да се връзваш на тъпите ми гадни настроения и ме караш да говоря за тях, да ти обяснявам как се чувствам и по този начин да изкарвам думите от главата си, да им придавам тежест, за да мога да ги усетя като нещо реално и да работя с тях, все едно са право пред мен. И не мисля, че някога бих могъл да ти благодаря достатъчно, но ти обещавам, че ще се опитвам дотогава, докато ми позволяваш да го правя, защото заслужаваш да ти показвам, че всъщност взимам казаното от теб под внимание. Заради теб се научих да се вглеждам в себе си без безкрайните критики, които обикновено отправям по свой адрес, да съм по-обективен в преценката за стойността си като човешко същество и да разграничавам истинските си проблеми от въобразените такива, за да мога да полагам насочени усилия към усъвършенстването си. Колкото и нещастен да се чувствам в даден момент, само мисълта за теб ми е достатъчна, за да се взема в ръце и да разпръсна облаците от негативност, които са се събрали над главата ми. Макар понякога да се нуждая от известен престой в тези си мисли, тъй като допълнителното напрежение ми помага в някои ситуации, в които ми се налага да мисля в движение и да взимам светкавични решения, вече съм се научил да разпознавам по-точно кога съм престъпил границата, след която е необходимо да се върна назад към нещо по-позитивно. Затова затварям очи за малко и си припомням най-обикновеното нещо на света, което мога да споделя с теб – няколкото минути, в които лежим един до друг преди заспиване, без да ни е нужно да казваме нито дума; просто се вслушвам в дишането ти и това ми стига да се успокоя и да заспя с мисълта, че на сутринта ще си първият човек, когото ще видя. От месеци насам няма друг начин, който е способен да ме накара да се почувствам по-сигурен в способността си да се справя с всичко пред мен. И всичко това, всички тези опити да не бъда толкова… толкова себе си, дължа на това, че искам да бъда достоен за теб, което звучи ужасно глупаво и лигаво, когато го кажа на глас или когато го видя написано черно на бяло, но наистина не мога да го опиша по друг начин.
А след като най-накрая написах това, всъщност се чувствам много по-добре. Отново съм спокоен, отново мога да разгледам нещата, които ме очакват, без да се тревожа, отново мога да видя, че има все някаква надежда, която да ме крепи по пътя към никога неприключващото ми израстване. Предполагам, че съм имал нужда точно от това, но едва сега го разбирам. Няма лошо; приемам, че е трябвало да стане така и не ми трябва друго обяснение, поне не днес. И вече ще разполагам с мислите си подредени на едно място, за да мога да се връщам към тях в бъдещи мигове на отчаяние и да си напомням, че има как да ги превъзмогна. Струва ми се, че не бих могъл да искам повече, за да бъда щастлив.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: