Трудно

Този понеделник беше така нареченият Международен ден на думата „Благодаря“.
И аз не го бях чувал, признавам си. Това обаче не ми попречи да се замисля и да напиша нещо, за да изкажа признателността си на една шепа хора в живота ми, без които едва ли щях да съм жив днес, камо ли да бъда благодарен за нещо.
Следното откровение е най-малкото, което мога да направя за тях.

***

Благодаря.
Много ми е лесно да напиша тази дума. Четири срички, девет букви, пет съгласни, три гласни и каквото там звукосъчетание се води „я“. Знам я на няколко езика, защото… ами защо да не я знам на няколко езика? Нали може да се наложи да благодаря на някой чужденец за нещо? И на тези няколко езика мога да я напиша.
Защо тогава ми е толкова трудно да я кажа, по дяволите?
Да, разбирам отлично, че е имало, има и ще има хора, на които съответно съм бил, съм и ще бъда благодарен за какво ли не. Запознат съм с концепцията за благодарност. Наясно съм, че когато аз върша нещо за някого и ми бъде благодарено, това е в реда на нещата, както и че при смяна на местата се очаква аз да благодаря. Но напук на всичко това, в случай, че ми се наложи да го направя, все още си гълтам езика толкова дълбоко, че мога да си оближа стомаха. Не мога да обясня защо е така, без да изпадна в поредица от психологически размишления, а последния път, когато си позволих подобен монолог, четирима души бяха хоспитализирани с изМаряния трета степен. Един от тях още не си е починал от мен.
Затова ще се възползвам от възможността да благодаря в писмен вид, тъй като не ми е проблем да се справя с някакви си там девет букви, когато не ги изговарям. Тогава си имам ядове само с „р“, но пък са ми казвали, че е сладко, че ми е чар, че не се забелязва много и все такива лъжи, на които съм се научил да вярвам.
И така, в една полубезразборна смесица от хронологичен и малко по-произволен ред, благодаря на следните хора, които, надявам се, няма да се разсърдят прекалено, задето ми е толкова трудно да го направя лице в лице понякога:
Благодаря на майка ми, задето е изтърпяла деветмесечния ми кастинг за футболен играч на закрито. От опит знам колко е неприятно да те изритат в корема, но изобщо не мога да си представя какво е да те ритат продължително, че и отвътре. Не знам как ме е изтърпяла, но е успяла и дори да не беше сторила абсолютно нищо за мен след това (което е страшно далече от истината), тя си е заслужила благодарностите. Ще съм ѝ още по-благодарен, ако спре да се тревожи толкова излишно за мен, но това е битка, която няма начин да спечеля скоро. Не съм вдигнал нужното ниво.
Благодаря на баща ми за светкавичното поемане на щафетата след раждането ми и му се извинявам за дългите безсънни нощи, в които жестоко съм подлагал на изпитание търпението му и певческите му умения. Можел е във всеки един момент да отиде да си купи цигари и да си търси неговата марка цели двадесет години, но при него е натежало повече метафоричното значение на това, че съм му по-скъп, отколкото буквалното. Не е никак евтина работа да се гледа такова неблагодарно бебе. А пък и освен това ме е обичал или нещо такова. Надявам се да ми се върне тъпкано.
Сега искам да благодаря и на двамата ми родители за това, че разбират чувството ми за хумор (колкото и несъгласни да са с него на моменти). Те знаят, че сами си носят вината за него и макар да съм тотално убеден, че всеки ден се разкайват горчиво, понеже са ме отприщили срещу света, навярно си дават сметка, че не го правя със зла умисъл. Някой ден може би ще спра да се опитвам да им доказвам, че заслужавам доверието им, стига да разбера, че отдавна съм го спечелил. Какво да се прави, някои неща не се научават лесно. Мога да им благодаря за повече неща догодина.
Благодаря на бабите и дядовците ми, понеже без тях двама глупави млади нямаше да се родят, за да се срещнат и взаимно да си съсипят животите с мен. Благодарен съм на баба ми и дядо ми по бащина линия, които вече не са сред живите, задето никога не са ми се карали; благодаря на баба ми и дядо ми по майчина линия, които изобщо не знаят, че си хабя времето за учене с писане, но които пак биха намерили някакъв повод за гордост в това. Благодаря им за повече, отколкото мога да изброя и се надявам, че не съм ги разочаровал с нищо сериозно, противно на старанията ми.
Благодаря на брат ми, че изчака три години, четири месеца и единадесет дни, през които окончателно да установя, че никак не е забавно да съм сам в този живот. Заради неговия съвет започнах да пиша преди три години и половина и оттогава не съм спрял. Затова му благодаря и за тази възможност, без която любимите ми хора щяха да ме мислят за безчувствен темерут, но сега ще видят, че съм само темерут. Има твърде много неща, за които да му благодаря и няма да ми стигне времето, за да го направя, но предполагам, че ще се видим достатъчно скоро, за да му се реванширам.
Благодаря на всички останали мои роднини, които не съм споменал досега, задето и до днес неумолимо отказват да ме приемат за черната овца. Не мисля, че съм им давал поводи да го направят, но ако не ги спомена тук и сега, като нищо биха могли да си намерят. Убеден съм, че никой от тях не ме ненавижда активно, просто така си спестявам евентуалното стартиране на подобна традиция, а това е нещо, за което прекалено малко хора си дават сметка, че е напълно възможно. Както и да е, бъдещето ще покаже дали съм бил прав в опасенията си. Да излезем от семейния кръг.
Благодаря на приятелите ми в София, които са едни от най-големите мазохисти на света, след като продължават да ме траят в свое присъствие. Без тяхното желание да им надувам главите с безполезна информация днес щяха да бъдат много по-щастливи, ала уви, те просто не са такива хора. В действителност съм им благодарен, че не избягаха от мен още в началото – една грешка, която с годините несъмнено ги е карала понякога да се запитват дали си струва да ме познават и заради която не спирам да ги убеждавам, че си струва. Защото всъщност аз имам нужда от тях и ги ценя.
Благодаря на приятелите ми в Бургас, защото вторият ми живот си стои вкъщи и би било адски скучно да нямам с кого да споделя по-разпуснатите мигове от него. И да се виждаме по-рядко, отколкото ми се иска, пак знам, че когато се случи, все ще има за какво да си говорим и на какво да се смеем. Само трябва да внимавам и да не скарвам софийската група с бургаската, защото няма да мога да взема страна и ще се наложи да ги РомеоИЖулиет-на, за да се сдобрят веднъж завинаги. В този случай разстоянието е мой съюзник. Хайде сега да засегнем малко по-личната част от живота ми.
Благодаря на всички момичета, към които навремето съм проявил интерес, нищо че е бил едностранен в много по-голямата си част. В предното изречение няма и грам сарказъм, заклевам се. Първо, аз не разполагам със сарказъм в малки разфасовки (търгувам ексклузивно на едро), и второ, това, че не са ми обърнали внимание в крайна сметка ме е научило да правя така, че следващите да ми обърнат. По онова време категорично съм бил кръгъл идиот, що се е отнасяло до особеностите на нежния пол, а и днес не съм завишил особено познанията си, но важното е, че се опитвам.
Благодаря съответно и на всички момичета, които навремето са проявили интерес към мен, след като аз съм проявил интерес към тях. Вие представлявате едноцифрен процент от общия брой, но под това аз разбирам, че ще помня много по-лесно какво сте означавали за мен в онези мигове, които сме прекарали заедно. Съжалявам за всичко, за което вече не съм съжалил, и искрено се надявам, че сте щастливи, където и да сте. Това може и да е прозвучало изтъркано, но аз стоя зад думите си, защото вие сте ме научили (пряко или не) да давам от себе си и колко е хубаво това.
Благодаря на последното момиче, което прояви интерес към мен и продължава да го проявява, защото е достатъчно инатлива, че да не отделя много време да мисли защо точно ме обича, нищо че по нейни думи си задава този въпрос доста често на моменти. Брат ми може да ми е дал началния тласък в писането, но тя е тази, която леко и внимателно разгоря азбучните ми кихавици до литературната треска, чиито симптоми не са утихнали и аз вече не знам колко време. Ако може да се мисли, че има такова нещо като муза, тогава тя е моята и не знам как да ѝ се отплатя подобаващо.
Остава да благодаря на всички, които намират времето и желанието да посещават блога ми; за двете години от неговото начало насам той не е спрял да варира от „един такъв скромен и непретенциозен“ до „ЗРЕЛИЩЕН МОНУМЕНТ НА НЕСКРОМНОСТТА МИ“. Това непостоянство е съвсем умишлено, също като моето собствено, но вие явно сте от хората, които не възразяват много срещу такива своеволия, за което ви благодаря още веднъж. Е, хайде, от мен да мине; благодаря ви и трети път. Аз ще продължавам да пиша още дълго, а щом вече сте се наканили, продължавайте да четете.
Най-накрая желая да благодаря на „Пощенска кутия за приказки“, и то не защото искам да се подмажа. Аз и да искам, едва ли ще ми се получава всеки път (точно като този път). Не, благодарен съм им за това, че ми беше дадена възможност да видя резултати от положените усилия. Трудно е да пиша понякога, както ми е трудно да изказвам благодарност. Въпреки това не желая да се давам на липсата на идеи. Затова сядам всеки ден пред лаптопа си и пиша, докато не ми се избистри главата. А когато пиша за Кутията, аз го правя за свое удоволствие. Да ме изберат е бонус.
Мисля, че това е всичко засега. Знам, че има доста хора, които съм пропуснал. Знам и кои са тези хора. Тях обаче съм си ги запазил за следващата година, че за тази ми дойдоха много благодарности изведнъж. Не мога да се обърна към тях конкретно, но нищо не не ми пречи да го направя накуп, защото и те са заслужили признанието си. И така, за финал остава да им кажа трудното, което не съм успял да им кажа до този миг:
Благодаря.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в За Кутията, Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: