Звеждумезден

Наскоро реших да изгледам наново двете трилогии „Междузвездни войни“ с идеята да си опресня спомените, преди да се присъединя към целия останал свят и да отида да видя как Силата се пробужда десет години след покъртителното разочарование, наречено „Епизод III – Отмъщението на ситите“. Не знам как го направих, но успях да ги събера плътно в рамките на един ден. За тези, които се интересуват от подробности, това се равнява на цели тринадесет часа и единадесет минути непрекъснато „Междузвездни войни“.
Предприех тази действително отчаяна маневра поради опасно реалната възможност да не мога да отида на седмия филм (впоследствие тази опасност беше избегната). Организмът ми се нуждаеше от силна доза класическа научна фантастика и в момент на слабост си позволих да изконсумирам шестте филма, само че не ги бях гледал отдавна и ми дойдоха в повече. Колко в повече? Нека разберем.
Това е последният ми разказ за 2015-та година – един разказ за изключително тежкия умопомрачителен ефект, който ми оказаха „Междузвездни войни“ в рамките на няколко часа.

***

Последната холограма от архива с историческите видеодокументи приключи и аз изгасих проектора. Разтрих очи и се огледах с прозявка. Малката каюта на кораба беше тъмна и по-прашна от студентско общежитие на Татуин. Пътувах с остарял YT-1300, пред който близнакът му „Хилядолетният сокол“ беше повече като „Двуседмичната чайка“. Но пък по-добре това, отколкото Войната на клонираните, нали така? Само се шегувам, разбира се, че то абсолютно всичко е по-добра алтернатива от Войната на клонираните.
Корабът акостира в геостационарна орбита около планетата Хот. За моя безопасност щях да сляза със совалка до покритата със сняг и лед повърхност. Миг преди да тръгна бях повикан от пилота. Оказа се, че съм забравил комуникатора и бластера си в каютата. Без комуникатор щях да се оправя все някак, но бластерът ми е много скъп. Принадлежал е на дядо ми, който е бил известен из цялата бивша Империя с бързината и точността на изстрелите си. В сравнение с него дори легендарният Хан Соло би стрелял втори. Благодарих на пилота и влязох в совалката, след което заслизах бавно към Хот.
В ретроспекция пилотът избледнява бавно от спомените ми и на негово място като че ли по-логично се появява моят съквартирант, който всъщност ми напомня да си взема телефона и приготвения бележник, а не комуникатора и бластера. Вместо в совалка се качвам в асансьор, каютата ми е стаята ми в общежитието и така нататък. Не се шегувам, хора; шестте филма яко ми бяха разбъркали мозъка. Да видим какво става по-нататък.
Щом совалката кацна, аз излязох и се озовах в единия край на Студения Ски Град. Знаех, че би било по-удобно да се приземя до срещуположния край, защото така щях да стигна по-бързо до отдавна изоставената бунтовническа база, където отивах, за да намеря много важен информационен пакет. Но ако някой ме беше проследил, това нямаше да е никак разумен ход от моя страна. Разчитах на ниските температури и гъстата снежна виелица да скрият топлинния ми отпечатък.
Хубаво си разчитах аз, ама в реалния свят нямах парно вече седмица и на тоя студ навън ми измръзнаха еуоките. Обратно в киноиндуцираната ми халюцинация обаче успях да открия старо нискотехнологично превозно средство и с него се придвижих до базата. От скоростта определено имаше какво да се желае, а миризмата му ме караше стократно да предпочета неблагоуханните вътрешности на цяло стадо тонтони, но поне в него беше по-топло от вятъра на открито. Автобусите са си точно такива дори без имагинерните ситуации.
Не бях преценил добре риска от измръзване и сега имаше вероятност да ме причакват в базата заради собственото ми невнимание. Слязох под земята и след като се промъкнах през вратите, запристъпвах бавно из пустия дълъг коридор. В лявата ръка държах комуникатора си, а в дясната стисках бластера. Не можех да си позволя други рискове. Стартирах сканиращото устройство на колана си и потърсих най-близкия до мен генератор. Намерих го и отворих контролния му панел.
Комуникаторът ми издаде сигнал за повикване. Активирах го и пред очите ми се появи холографско копие на красива млада жена в умален ръст.
Къде си? – попита ме тя.
– Вече съм в базата, търся информационния пакет – отговорих. – Тъкмо възстановявам захранването. Малко късно е да питам, но връзката защитена ли е от подслушване?
Какво?!
Успях да доловя изненадата в гласа ѝ. Долових и нещо друго някъде около мен, когато задействах генератора и светлините се включиха. Пред мен се съживи екранът на терминал за управление. Свързах сканиращото си устройство към него и зачаках.
– Трябва да вървя, принцесо – казах аз и тъкмо смятах да изключа комуникатора, когато добавих: – Май интересната част ще трябва да започне без Вас.
Ти „принцеса“ ли ме… – тръгна да казва тя, но този път прекратих разговора и започнах да се озъртам наоколо. Сканиращото устройство не беше успяло да засече пакета. Имах лошо предчувствие за това.
Бавно засилващ се тътен идваше от недрата на ледената планета право към мен и не изгарях желание да разбера какво го причинява. Нямаше следа от информационния пакет и вероятността да съм попаднал в капан ми се струваше все по-голяма. А с внезапната поява на група ловци на глави капанът стана съвсем очевиден. Извадих бластера си и стрелях по тях, търсейки прикритие от техните изстрели. За мой късмет бях успял да ги изплаша и след като се уверих, че между мен и тях има предостатъчно разстояние, което да ползвам като преднина, с всички сили се затичах към изхода на базата.
В следващия миг установих произхода на тътена. Отдавна заспал и забравен от времето бунтовнически екс-уинг очевидно се беше пробудил заедно със съживеното от мен захранване и сега стартовата му установка го придвижваше от хангара на базата до мястото за излитане. Ударих му един лудешки бяг към изтребителя и минута по-късно вече бях в пилотската кабина, където гледах контролното табло като гунган в опит да разбера как да излетя. Отчаяно ударих всичките бутони с широко разтворени длани.
Новопридобитият ми екс-уинг се подчини на тази абсурдна логика. Здраво раздрусване ми подсказа, че двигателят се е задействал. Поех управлението, опитах се да си спомня как съм пилотирал стария си крайцер и се надявах принципът да е същият.
В името на Йода, прав оказах се! Петнадесеттонният екс-уинг увисна лек като перце във въздуха и се изстреля напред, като остави ловците на глави, Студения Ски Град и планетата Хот на стотици километри зад себе си. Започнах полета си малко неуверено, но впоследствие успях да се нагодя към управлението и даже зададох курс към Набу.
Когато най-после пристигнах, направих няколко опита да се свържа с принцесата, но комуникаторът ми нямаше сигнал. За щастие знаех точно къде да я намеря. Бяхме се уговорили да се срещнем пред Двореца на Тура Кул. Запътих се натам, благодарен за по-доброто време. Нямах желание да се връщам скоро на Хот.
Познах я още преди да стигна до нея. Не бих сбъркал изящната ѝ фигура, изкусителният ѝ поглед и абсурдно натруфената ѝ рокля, която все пак ѝ стоеше добре. Приближих се бавно до принцесата и се усмихнах.
– Здравейте, Ваше Височество – казах с най-самоуверения си глас.
– Здравей – отвърна принцесата. – Защо ме наричаш… ужас, какво ти има?!
– Не знам за какво говорите, принцесо – почувствах се объркан, макар и за кратко.
– Изглеждаш ужасно и погледът ти е отнесен… Къде се намираме в момента?
– Какво?
– Къде се намираме в момента? – повтори тя, щраквайки с пръсти пред очите ми.
– Как така къде, на Набу!
– О, не… не, сериозно, какво си направил?
– Прегледах историческите видеодокументи, както се разбрахме – отговорих. – После…
– Гледал си „Междузвездни войни“, нали? – прекъсна ме принцесата.
– Аз…
– Защо си толкова задъхан и изпотен? – прекъсна ме тя отново и докосна челото ми. – Ама ти имаш температура! Защо имаш температура?!
– На Хот е студено… – заобяснявах аз, но бях прекъснат за трети път.
– Идваш с мен веднага, хайде. Ще се приберем у нас и ще видя какво мога да ти дам, за да свалим тази температура. Ял ли си нещо?
Помислих малко, а през това време се върнахме до моя екс-уинг, който приличаше една идея повече на метрото, отколкото на изтребител.
– Спомням си, че на борда на кораба се превозваше стока от Корусант и изпих няколко малки контейнера с нещо на име Червен Бик…
Гледал си „Междузвездни войни“ и си пил само Red Bull?!
– Никак не оценявам тона Ви, принцесо – тръгнах да се противя, но тя умело се възползва от ненавременния ми припадък и спечели спора.
Няколко часа по-късно се събудих на дивана на приятелката ми, завит с два юргана и с компрес на челото. В рамките на последвалия разпит установих две неща: първо, тя е страшно креативна по отношение на заплахите, и второ, не съм наранил никого освен себе си по време на кратката ми невменяемост. Например, престрелката в базата не е била нещо повече от това да извадя бележника си и да се развикам „ПИУ ПИУ ПИУ“, макар и да не се съмнявам, че съм поизплашил пътниците в метрото, които съм сбъркал с ловци на глави. Информационния пакет си го бях измислил, навярно заради състоящия се по същото време Панаир на книгата, на който отивах. Останалото е било плод на греховния съюз между действителността и свръхразвитото ми въображение.
Ако може да се извлече нещо от тази история, то е да не комбинирате маратон на Сагата заедно с висока температура и промишлено количество енергийни напитки. Изобщо не си струва бълнуването за „Междузвездни войни“ или, както чух по-късно на записа на телефона ми, за „звеждумездни овни“. Ако има друг извод, той е следният: започнете да ми подарявате билети за кино по разни поводи, за да не стигам до подобни състояния и във ваше присъствие. Ясно е, че няма да си науча урока в скоро време.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Епично, За Кутията, Комично, Разказ, Sci-Fi

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: