Защитен

Четвъртък, 12-ти ноември 2015-та година

Този път ще ми се размине!
Под този път имам предвид днешния ден. Ненавиждам петъците между дванадесетия и четиринадесетия ден на месеца! Толкова лош късмет ме връхлита, че дори не смея да изрека на глас самата дата. Едва мога да понасям буквите П, Е, Т, Ъ и К до цифрите 1 и 3 на календара. Цял живот ме преследват и поне два пъти годишно се опитват да ми видят сметката. Този път обаче съм защитен!
Имал съм много злощастни петъци през живота си и не ме е срам да си призная, че съм суеверен. То може ли да съм другояче при всичките ми наптрупани през годините посещения в болницата? Всяка друга комбинация от дата в месеца и ден от седмицата е била обикновена и рядко знаменателна, но тази активно се опитва да ме убие! Защо иначе само на нея съм чупил кости на пет места по себе си, падал съм по стълби, удрял съм си главата при подхлъзване и ме е удрял ток? Хайде, подобни травми могат и да се преживеят, както очевидно доказвам – още не контактувам от отвъдното. Ами емоционалните щети, които са ми били причинявани? Тях за нищо ли не ги броим? Три гаджета съм хващал да ми изневеряват, два пъти са ме уволнявали заради прехвърлена от шефовете върху мен вина, поне десетина пъти се е развалял лаптопа ми по средата на хубав филм, а веднъж бях обстрелян със средни пръсти от цял автобус деца! Не мога да проумея защо все така се случва!
Всеки такъв петък. Не и този. Подготвил съм се.
Вчера забих пирон над леглото си и окачих на него ловец на сънища. При това истински, направен от индианец от племето Оджибуей, а не някакво си хипарско менте. Така нищо няма да попречи на добрите ми сънища и ще се заредя с положителна енергия още през нощта. Щях да окача подкова, но не ми се рискуваше да падне върху лицето  ми. А и подковата си я сложих в чантата. Може и да ми тежи малко повече, но е по-добре да се подсигуря с колкото мога по-разнообразни защити.
Ето защо прекарах миналата половин година в търсене на четирилистни детелини. Имам седемдесет и осем, което е още по-добре за мен, тъй като седмицата е на късмет в повечето християнски държави, а осмицата – в Китай, така че съм се покрил доста плътно. Набавил съм си заешко краче, което намирам за ужасно гнусно, но какво да се прави. Целия ден ще хапвам само риба, понеже се смята за талисман на много места, а не виждам нищо лошо в идеята да погълна три порции късмет в битката си срещу вселенската омраза, изсипваща се върху мен на тази дата. Дори се разрових в Интернет за други талисмани и сега съм си приготвил тениска с бял слон, взел съм си стикери с калинки и дори имам плакат с албатрос, макар че не съм моряк и никога през живота си дори не съм стъпвал на кораб.
Смейте ми се колкото искате, аз си знам как ме наболява ключицата като захладнее. Не ми пука за подигравките, действително не ми върви и искам да се предпазя от още разходки до болницата. Затова въоръжаването с талисмани не е единственото нещо, което направих.
Постарах се да премахна всичко, което може да ми донесе лош късмет.
Прибрал съм всички огледала вкъщи. Даже се избръснах вчера. Скрил съм всичко, което изписва четири или девет, затегнал съм си солниците, особено една, дето много лесно успява да се отвинти, а чадърът ми е завързан в гардероба, за да не се отвори от само себе си. Ще се оглеждам за черна котка навсякъде, когато съм навън, за стълби също. Каквото и да е, ако има вероятност да ми навреди, ще бягам от него като опарен. Най-вече защото вече съм се парил наистина; направих грешката да се опитам да готвя преди няколко години и не бях погледнал календара. То аз съм си виновен де, никой не ме е карал да си варя макарони.
Накратко казано, понеже вече взех да си губя мисълта, постарал съм се да си набавя куп защити срещу евентуална беда утре. Обмислил съм всяка възможност, имам резервен план за всяко потенциално усложнение, огледал съм положението от всеки ъгъл. Казвам ви, този път ще ми се размине. Гарантирам, че ще ми се размине, няма друг начин. Да си изям шапката, ако не се окажа прав!

Петък, 13-ти ноември, 2015-та година

Защо бе?!
Не, сериозно питам, защо?! Защо всеки път ще стане нещо такова, майка му стара?!
Добре, ще… ще се опитам да се успокоя, просто не обещавам, че ще мога. Трудно е да се вземе човек в ръце, когато е получил практически неоспоримо доказателство, че Вселената го иска мъртъв, но преди това трябва да страда, защото иначе няма да е забавно.
Така…
Тази сутрин се събудих и веднага се почувствах прекрасно и съвсем отпочинал. Ловецът на сънища си беше свършил работата – не бях сънувал нищо лошо, страшно или тревожно. И тъкмо се прозягах (така казвам, когато се протягам и прозявам едновременно) с мисълта, че ще преживея деня без произшествия, когато един случаен слънчев лъч огря лицето ми и доста ме изненада.
Защото прозорецът ми е с такова изложение, че в стаята ми почва да пече едва по обяд.
А че беше обяд видях, като си погледнах телефона.
Защо бе?!
Изхвърчах от леглото и влетях в банята като торнадо, като с едната ръка си измих зъбите, а с другата се опитах и в крайна сметка не успях да се среша. Някъде между наливането с кафе на вратата и позвъняването на такси в асансьора се сетих, че съм си забравил чантата и се качих обратно, за да я взема. Хванах я и в следващия миг дръжката ѝ се скъса, а тя се стовари върху крака ми с подковата напред. Ето как се озовах в болницата, където за пореден път изтърпях шегите по случай датата, понеже не ми стига унижението, и пропуснах половин ден работа. Ако има нещо положително в цялата тази катастрофа, то е, че не съм успял да си счупя нищо.
Прибрах се ядосан. Съблякох се и метнах тениската си в пералнята, което имаше за цел да покаже колко съм гневен, но сигурно е изглеждало смешно отстрани. Действително спрях и се замислих за това, от което се ядосах още повече и свалих постера с албатроса, след което го скъсах. И се порязах. На ръбчето на постера.
ЗАЩО БЕ?!
Отказах се от това да беснея и седнах да вечерям. Не с шапката си, това е само израз, по дяволите. Дори нямам шапка. Както и да е, ако сте познали предварително, че ще забравя да взема друга солница и съм посегнал към лесно отвинтващата се, а разсипаната сол е попаднала на порязания ми пръст, браво! Печелите среден пръст от мен, ама ще го почакате да оздравее, че точно него одрасках.
Сега смятам да си легна, да се завия и да се приспя с някой филм. Не желая да прекарам и една секунда повече буден днес. А пък до следващия петък 13-ти има цели шест месеца. Все ще съм успял да си намеря някой бункер, в който да съм достатъчно защитен. Ама като си знам късмета, като нищо ще взема да се задуша в него…
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: