Отдих

Скучно ми е. Изморен съм и ми е скучно.
Не правя нищо по-различно от обикновено и май там е проблемът. Днес, например, за пореден път щях да заспя по време на докладите за добива на марсиански метали. Да, знам, че повечето хора ще заспят при тези условия, но повечето хора не работят за третата най-развита миньорска компания в Системата. Освен това водя едни и същи разговори вече месеци, нямам почти никакъв личен живот и дори не мога да си намеря кадърна игра в свободното време.
То да беше само до игрите, ами от сума ти време не съм попадал на свестни филми или книги. Споменах ли липсата на личен живот? А, да… ами не, никакво развитие няма. От месеци. Скучно ми е и толкова.
Как е възможно това? Живея през най-вълнуващата епоха от човешкото съществуване. През XVII век няма част от Слънчевата система, която да не сме изследвали. Преди цели двеста години сме били изненадани от първия контакт с извънземна цивилизация, а днес спокойно си пишем с други видове по Spacebook. Страшно удобна работа е комуникацията на космически разстояния, когато е по-бърза от светлината. Като си помисля, че е имало време, когато това е било само теоретична физика, почва да ме боли главата! Което не е добре, понеже в последно време наистина ме боли главата. От напрежението, от еднообразието, от недоспиването, абе от всичко.
Струва ми се, че се нуждая от малко отдих. Не сега, в края на месеца имам да представям отчет, но след това като нищо мога да си взема една или две седмици от натрупаните дни за задължителен отпуск… Ужас, наистина имам натрупани дни! От колко време не съм почивал?! Я да си видя работната статистика. Къде съм го задянал тоя инфобадж…
Две стандартни години? Че на Земята това са почти три години бе! И сега като споменах Земята, със сигурност не съм стъпвал там поне от пет стандартни години. Не че ми е залипсвала или нещо такова; роден съм на Марс, родителите ми са родом от Марс и още живеят тук… На Земята съм бил преди много време и то само заради колежа. Вярно, че там могат да се видят много повече извънземни, отколкото на Марс, но това е напълно разбираемо. Земята, макар и със своите недостатъци, е родното място на човешкия вид и просто няма начин друга планета да изпълнява функцията на център за интергалактическите посланици. Изобщо не е нужно да има посолства на всяка колонизирана планета, когато главната планета е контролен орган за собствените си колонии.
Накратко казано, ако нещо на Марс вземе да се прецака ама много яко, Земята го отнася пред Събранието на Сапиентите. По тази причина хората от колониите често са недолюбвани от земляните. За тях и аз съм извънземен, нищо че семейството ми е напуснало Земята преди по-малко от десет поколения.
Сега ми стана още по-кофти. Не стига, че ми е скучно, ами и да ми е тегаво.
Не, това беше. Писна ми. Писна ми бе! Взимам си отпуск в края на месеца, събирам си багажа и изчезвам нанякъде поне за седмица. Дори няма какво да отлагам: и без това не правя нищо в момента, дай да видим къде мога да отида.
Така, да си включа холовизора… добре. Нека да се настаня по-удобно, че като нищо ще се заседя по-дълго. Остава само да си пусна ДР-имплантите и да си намеря тъпата клавиатура. За протокола: да, ползвам клавиатура и си пускам имплантите ръчно с подкожните бутони при слепоочията си, също като дядка! Знам, че не е популярно на повечето места, но лично аз не обичам да давам гласови команди. Дразни ме, а още повече ме дразнят другите, които ползват гласовата опция. Не ми се вижда никак коректно към хората около теб да прекъсваш хода на разговора, за да съобщиш на всеослушание, че търсиш билети за концерт или препоръка за ресторант. А, ето я клавиатурата ми! Да видим сега какви оферти ще има за началото на идния месец.
Да е жив и здрав този, който е изобретил холовизорите. Толкова по-приятно е да виждаш как всичко необходимо се носи в пространството пред теб. Убеден съм, че е бил голям фен на научната фантастика, повечето иноватори са такива. Не само сега де, така е било цели векове назад, още в далечните XX и XXI, когато са били създадени първите мобилни телефони. Някой зубър е чел или гледал нечии измислени космически приключения, харесал е това, че героите не са заковани за наземната линия и е прекарал години в разработването на технологията, за да може един ден хората да започнат да забравят телефоните си по джобовете или в чантите. Ето защо няма лошо в това да си зубър. Не се знае дали няма да промениш света някой ден. Та сигурно е имало някой, който е научил що е холограма чрез научната фантастика и е седнал да създаде най-добрите устройства за ползване на добавена реалност. Може и да съм се оръсил повечко за моите импланти и за портативния ми холовизор, но удобството си струва.
И така, докато си дрънкам тук, аз и моята допотопна клавиатурка изкарахме един списък с прилични оферти по джоба ми. Сега ще огранича резултатите до стандартни дати и ще взема да ги подредя по локация, че изглежда по-изрядно. Добре, да видим сега…
Има една добра оферта още тук, на Марс! Групови полети с модифицирани скафандри по дължината на Долината на Маринър. Това съм го чувал от трима-четирима колеги. Обличат те в олекотен, двойно херметизиран скафандър и към гърба и ръцете ти прикрепят чифт летателни платна от втвърдяващ се чрез електроиндуциране синтетичен плат, което май е най-сложният начин да кажеш „включващи се с ток криле“. На Земята правят нещо подобно с едни костюми с мембрани, които те карат да приличаш на летяща катерица, но марсианската версия е доста по-екстремна. Изстрелват те със специално устройство, наподобяващо прецизен катапулт, над Долината на Маринър. Щом стигнеш зададените за височина и скорост параметри, задействаш двата пускови механизма в ръкавиците на скафандъра, крилете се разгъват и втвърдяват само за три секунди и в следващия миг се носиш по дължината на един от най-големите каньони в Слънчевата система. В подметките на скафандъра има малки йонни акселератори, с помощта на които можеш да контролираш посоката и скоростта. По-опитните летци имали един номер: изключвали крилете, за да наберат скорост при свободно падане, след което ги активирали под определен ъгъл и задействали акселераторите, за да се издигнат отново нагоре. За да няма опасност от това да се размажеш при подобна маневра или при авария с крилете, в скафандъра има специален микрокомпютър, който отчита скоростта и разстоянието до земята и изчислява кога да задейства парашута.
Би ми харесало със сигурност, но нещо не ми се остава на Марс. Имам възможност да си почина добре, а за тази цел няма да е лошо да сменя малко обстановката. Тази оферта обаче ще си я запазя за друг път. Може би за някой тийм билдинг.
Следващото предложение е на доста по-голямо разстояние от мен. Обиколка с круизна совалка срещу посоката на въртене на Сатурн. Совалката може да се отдалечи на достатъчно разстояние, че да се направят чудесни снимки на пръстените, както и да се приближи, докато започнат да се различават отделните камънаци. Необходими са около пет стандартни часа за една пълна обиколка на планетата; Сатурн е нетърпеливо копеле и се върти прекалено бързо около оста си, за да се надбягва совалката с него. Едно земно денонощие е повече от два пъти по-дълго от едно сатурново.
Може би единственият недостатък на цялата идея е в това, че полетите се осъществяват в сравнително тесен диапазон. Имам предвид, че пръстените на Сатурн не са така плътни, както изглеждат дори по старите фотоси от НАСА. Ако се приближиш прекалено много, илюзията се изпарява и на нейно място остава нещо като астероидно поле. А астероидните полета са пълна скука. Както вече казах, совалката действително извършва и по-близки полети, но разстоянието е преценено така, че пръстените все още да са относително видими. Ако пък совалката вземе да се отдалечи твърде много, за да се вижда Сатурн изцяло, да кажем, тогава лесно възникват оплаквания от страна на пътниците, задето круизната обиколка приличала повече на круизно подминаване край планетата. Тези проблеми обаче са били съвсем в началото и сега всичко е много внимателно изчислено за максимално удобство както на пътниците, така и на екипажа.
Звучи ми много релаксиращо. Прекалено релаксиращо. Онези маймуни от XX век може и да не са разполагали с много опции за пътуване и разни дейности, но са имали страхотна идея в лицето на активната ваканция. Нямам нищо против круизите, но не ми се вегетира в совалка. Искам да върша нещо. Искам някакво действие, нещо, което да изисква енергия!
Ето защо ще махна всички резултати в нашата система. Време е за малко разнообразие.
Ограниченията във времето са кофти фактор. Който не е пътувал дори междупланетно, не знае какво е чакане. За мой късмет, а и за късмет на хората като цяло де, след като станахме част от Сапиентите, те споделиха с нас транспортната си технология, благодарение на която проблемът с големите разстояния изчезна завинаги. Със система от специални синхронизирани портали се отварят свързани цепнатини в пространството, през които може да се премине без страх от гадни релативистични ефекти върху организма. Сбогом, парадокс на близнаците!
Звучи прекалено просто и е така. Разбирам от физика толкова, колкото куче разбира от висш пилотаж. Ако някой изпита нужда да научи повече, може да направи формално запитване в архивите на Сапиентите. Там има свободен достъп до купища информация, сигурен съм. По-важното в момента е, че след като мога да си пътувам необезпокояван от мисълта, че ще се върна в собственото си бъдеще, нека разгледаме офертите из Сапиентските системи.
О, това е интересно! На Спетаалк ще се провежда световният им шампионат по… знаете ли, ами че то не може да се произнесе от човек, а и ако се опитам да го напиша, гарантирам, че ще сбъркам правописа. Не знам как са успели да нагъчкат всички тези съгласни на едно място. За удобство ще нарека спортът им „прецапване“, и без друго горе-долу така се превежда. Как се играе прецапването ли? Страшно зрелищно, ето как! Представете си игрище за лакрос, само че вместо с трева, теренът е покрит с оранжева течност и не е толкова терен, колкото е басейн с дълбочина около тридесетина сантиметра. Течността представлява не-нютонов флуид, или за да е по-ясно: ако стоиш на едно място, потъваш; ако се движиш достатъчно бързо по нея обаче, силата на крачките ти променя вискозитета ѝ и я кара да се втвърди. С други думи, трябва да се движиш постоянно, като „прецапваш“ по повърхността на флуида. Спетаалците имат страшно бързи рефлекси и превъзходно развити организми – мускулите и сърдечносъдовата система на възрастен спетаалец, съотнесени към професионален човешки атлет… абе, дори няма за какво да се сравняват; слава Богу, че не дишат нашата атмосфера, че ако можеха да участват в нашите спортове, щяха да ни накарат да се срамуваме, докато не изчезнем като вид от срам. Може да са кльощави и да приличат на двукраки рибоневестулки, но са изключителни жилави същества.
Неслучайно споменах лакрос. Два отбора по четирима играчи имат за цел да изстрелят топка през кръгъл вертикален обръч, голям някъде колкото капак на канализационна шахта и разположен в двата края на игрището. Това се прави с помощта на съоръжения, които много приличат на стикове за лакрос, но само докато топката бъде уловена. В секундата, когато играч хване подадената топка, дръжката на стика се отпуска и стикът заприличва на прашка, която трябва да се завърти, за да не падне топката. Подава се чрез ловко извъртане на прашката, при което тя отново се превръща в стик и чака следващия пас.
Адски динамична игра е, спор няма. Без вратари, защото никой не може да стои на едно място. Пет рунда по три минути неспирно бягане, примесено с почти акробатични финтове и най-идиотски точните пасове, които някога съм виждал в който и да е спорт. Но аз не желая да се размина само с гледането, а както вече споменах, трудно бих се мерил със спетаалците в прецапването. Затова ще пропусна. Може би ще погледам някоя друга година.
Следва нещо, което повече клони към това, което търся. Малко по-скъпичко е, но чуйте за какво става дума и ми кажете, че не би си струвало. Една от колониите на Земята, планета-джудже на име Андвари, се ползва с развлекателна дейност и там се предлагат най-различни ролеви игри. Най-популярният избор е персонализирана шпионска фантазия. Избираш си базов сценарий, после ти правят разни физически и когнитивни тестове, за да запълнят сценария със специфични за клиента активности и пъзели. Ако си в добра форма, може да те предследват из град или по покривите на високи сгради; ако предпочиташ логически загадки, ще трябва да се справиш с разгадаването на улики и така нататък. Тази и другите предлагани услуги се развиват на територията на огромен комплекс, простиращ се на близо една пета от повърхността на Андвари, а според сценария до двадесет процента от комплекса могат да се превърнат в град (чрез холограми, естествено), из който да се вихрят гонки с всякакви превозни средства, или в космическа станция, нападната от извънземни (изиграни от истински извънземни – логхетите проявяват забележителен интерес към подобни човешки идеи и редовно изпращат студентите от университетите си по подобни обменни програми с цел проучване на нашите стремежи към героичен ескейпизъм), или каквото друго има в сценария. Пакетът включва всичко от оръжие и джаджи за изпълнението на мисията до възможност за холозапис на цялото приключение.
На Андвари има и по-стандартни възможности за почивка като седемзвезден хотел (е, има пет звезди, но Андвари орбитира около двойна звезда) с казино и басейн, което за мен е просто страхотно, понеже водата в него е разтопен лед от прихванати комети, а това е направо поразителна и донякъде подигравателна употреба на кометите. Освен хотела посетителите могат да посетят местния интергалактически културен център, където се организират изложби на изобразително изкуство и театрални постановки от десекти планети. Също така комплексът помещава цяло филмово студио, където се снимат повечето наши филми с действие в космоса. Чувал съм, че има и място, където се предлагат едни по-специални услуги с роботи, така че си е законно, стига културата на планетата ти да позволява подобни взаимоотношения с машини. Позволявал съм си да поразгледам някои… ъм… модели и техните спецификации. По принцип не си падам много по роботи, но се оказа, че мнението ми по въпроса е доста гъвкаво, както и някои от моделите…
Добре, стига приказки за секс-андроиди. Какво има нататък?
Това е за хора с интерес към развитието на ксенокултурата. Тепракрите имат една от най-старите цивилизации в Млечния път – териториите на планетите им заемат процент и половина от галактиката! Посещавали са много чужди светове и дори са идвали на Земята няколко пъти преди да станем част от Сапиентите. На тях е основана човешката представа за извънземните като малки зелени човечета, само дето с три метра височина не са чак толкова малки, колкото бихте очаквали. След като са изчерпали ресурсите на хиляди планети, те са ги напуснали и след време природата е превзела всички пътища, сгради, машини и каквото друго е било оставено. В продължение на еони екологичният баланс се е завърнал, появили са се нови видове и сега тепракрите са се уредили с чудесна възможност за туризъм. Канят членовете на Сапиентите да посетят някоя от бившите планети, за да видят как изглежда един свят, след като завладялата го цивилизация го напусне. Връзва се отлично с идеята им за съблюдаване на влиянието, което механичната дейност оказва на околната среда. Съдейки по снимките, мога да кажа, че всичко изглежда поразително. Обрасли с растителност мостове и небостъргачи, напомнящи на тигри и мечки хищници, загледани в ръждясалите огради на порутени домове. Кара те да се замислиш как би изглеждала Земята, ако някой ден вземем, че изчезнем. Да, всички хора имам предвид. Може и да не сме родени до един на Земята, но тя е първият ни дом.
Планетата, която гледам в момента, има много близка до земната атмосфера. Кислород и азот с около процент примеси, само дето на нея кислородното съдържание е с шест процента по-високо. Би ми се отразило добре малко допълнително енергия, ако реша да отида на някоя от организираните екскурзии. Тепракрите винаги са поддържали собствената си история строго документирана и архивите на Сапиентите са организирани по техен модел. Екскурзоводите са запознати с историята на всяка отворена за посещение планета и със сегашните ѝ особености. Освен това са подготвени за нападения от местната фауна, така че на едно място са събрани разходка сред руини и сафари. Вижда ми се приключенско, признавам си, но не ми се рискува да стана закуска на някоя тигромечка. А и като марсианец не съм свикнал много на откритите пространства. Понастоящем Марс е в процес на тераформиране, но ще са нужни още петдесет години, докато атмосферата стане подходяща за хора. Бавничко, нали? Дори с технологията от Сапиентите подобни процеси отнемат време, какво да се прави.
Следва… охо! О, да, това вече е страхотно! Това ще е! Полет с максиволанти на Аетерис 7!
Аетерис 7 е обща колония на Земята и Нобовикс. За разлика от повечето общи колонии обаче, никой не живее на планетата. Макар и да е десетина пъти по-голяма от Земята, нейната атмосфера е силно токсична, вероятно заради изключително силната вулканична активност под горните слоеве на кората. Самият геохимичен състав на планетата допринася към токсичността на атмосферата, поради което нито земляните, нито нобовиксианите могат някога да живеят на нея, без да се нуждаят от подсилени скафандри и совалки. Не че не разполагаме с такива де, но просто не би си струвало.
Това, което си струва, са максиволантите. Следете внимателно.
Ние сме открили системата Аетерис. Седмата ѝ планета се движи в стабилна орбита и се намира в допустимите за развитието на живот граници. Ако не беше атмосферата ѝ, можеше да сме я заселили досега. Но въпреки всичко на Аетерис 7 има местен живот. Разни насекоми и червеи, шепа микроорганизми, различни растения, някое и друго земноводно – такива работи. Максиволантите обаче са съвсем друго нещо.
Представете си синия кит, но два пъти по-голям и с жълтеникаво сив оттенък. Може би малко по-подпухнал. Лепнете му още четири перки и четири очи, заменете устата с много фина решетка и добавете поредица от естествени мембранни мехури на гърба му. Би трябвало да сте добили някаква идея за външния вид на максиволантите. Само дето ни интересува повече вътрешността. В тялото им се развиват сложни химични процеси, които преработват тежките газове в атмосферата и образуват много по-леки газове, които изпълват мехурите по гърбовете им заедно с три пети от останалото тяло. В резултат на това максиволантите са способни да се носят из въздуха на Аетерис 7 както китовете се носят през водата. Като бонус от цялата химия в тялото им се отделя много специфичен секрет. На цвят е лилав, казват, че пред миризмата му и залят с бензин разложен труп би бил лесно сбъркан с ифисиански парфюм (за незапознатите, на Ифис правят божествени парфюми), но това са маловажни детайли. Този секрет е идеално гориво за търговските нужди на Нобовикс, затова сме им предложили споделен контрол над планетата и получаваме задоволителна част от доходите на корабите им. Нобовиксианите пък са се захванали с това да превърнат Аетерис 7 в атракция. Ето защо те разполагат с прилична бройка опитомени максиволанти, с които организират полети.
Гондола от подсилена сплав с антикорозивно покритие бива прикрепена за корема на огромното същество. Вътре се разполагат капитанът и пътниците. Цялата гледка наподобява жив дирижабъл. Управлението е свързано с мозъка на максиволанта посредством електроди, които стимулират онези дялове, отговорни за зрението, като практически създават илюзията за обект, който трябва да бъде заобиколен. Така капитанът кара максиволанта да смени посоката на полета си. Щом всичко приключи, съществото бива маневрирано в специални съоръжения, където пътниците, защитени от скафандрите си, се прехвърлят в совалката, която ги е довела и която ги изкарва обратно в орбита при кораба, с който всички са дошли. Взети са всевъзможни предпазни мерки, за да се гарантира безопасността на пътниците. Максиволантът не изпитва никаква болка. Дори не съм сигурен, че изобщо усеща гондолата по себе си.
Ето така функционира съвместното ни притежание над планетата. Лично аз не съм чувал някъде другаде да има подобни икономически партньорства, ама галактиката е голяма и не е задължително да няма и други такива случаи.
Знаете ли как сме открили максиволантите? При изпращането на една от нашите сонди до повърхността на планетата тя е била погълната от един. Успяла някак да влезе в тялото му през решетъчната му уста и е продължила да предава образ и данни от бордовите си датчици. Така сме разбрали за съществуването им, после за секрецията им на гориво. Предложили сме сделка на нобовиксианите и останалото е история. Но при всички преимущества на колонията за мен максиволантите са най-интересната възможна находка. Истинско чудо са тези мирни гиганти и нямам търпение да ги видя отблизо. Да, мисля, че съм готов с избора си на ваканция.
След месец заминавам за Земята, а оттам отивам през портал на Нобовикс, откъдето ще пътувам с кораб за Аетерис 7. Вярно, няма да съм много активен, но за сметка на това ще бъде запомнящо се преживяване. А пък на връщане смятам да направя лека отбивка от пътя и да инвестирам в един от онези андварийски андроиди. Какво?! Човек съм, имам си разни там потребности за задоволяване! Искам малко отдих и от самотата си, това е и нищо повече…
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Sci-Fi

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: