Успех

Дъщеря ми е гений.
Нямам го предвид в онзи смисъл, който повечето хора използват за децата си. Сигурно се сещате за поне един познат, който или ви хваща на живо с историята за първото самостоятелно връзване на обувките, или пък задръства социалните мрежи със снимки, на които отрочето му успява да разреже лист хартия на две по предварително начертана по средата линия. Фината моторика е важна, но аз не смятам, че децата са гении, понеже не са съумяли да се наръгат с ножицата.
Дъщеря ми обаче е нещо друго. На седем години умножаваше трицифрени числа наум. На три години можеше да чете от един стар учебник по физика на съпруга ми, без да срича. Но за първи път разбрах колко е специална, когато беше на годинка и пет месеца. Бяхме излезли на разходка в един парк близо до нашия блок. Тя вървеше пред мен със смели клатушкащи се крачки, а аз поддържах темпото ѝ няколко крачки назад. Бях решила да я оставям малко по малко да свиква с това да не я държа за ръка, понеже с баща ѝ се бяхме видели в чудо, докато я накараме да проходи и гледахме да навакса по-скоро.
В един момент това малко човече спря на едно място и се загледа напред, като сложи ръце на кръста си. После се обърна към мен и ме попита:
– Мамо, защо онова голямо кафяво куче гони двете сиви котки и ги лае? Те какво са му направили?
Позволете ми да обясня защо бях изумена от този случай. Може би децата на нейната възраст обикновено вече са спрели да наричат кучетата „бау-бау“ или каквото там ги наричат. Не знам, нямала съм опит с деца, различни от моето, но съдейки по разкази на мои познати, не съм много далече от истината. Както и да е, това не е важното тук. Също така, макар кафявото и сивото да не са от най-привличащите вниманието на едно дете цветове, те не са невъзможни за разпознаване. Всеки отделен елемент от въпроса на дъщеря ми е напълно по силите на едно двегодишно.
Съгласете се обаче, че рядко ще чуете от устата на двегодишно какви са животните по вид и на цвят, кое е по-голямото от тях и какво действие извършват, а още по-малко ще се интересува каква е причината или изобщо ще предположи, че има причина в две изречения! Да не говоря за това колко пълно и точно беше построен този въпрос! Не беше „виж, кучето бяга след котките“, което дори не е въпрос, а си е факт; децата на тази възраст говорят във факти и събития, развиващи се в реално време.
Не е нужно да казвам колко се промениха нещата от онзи момент насам.
В момента дъщеря ми е на девет години и вероятно е най-причудливата смесица от дете и възрастен на света. Играе с връстниците си, обича анимационни филми, дори все още има плюшено мече, колкото и отдавна да се е отказала от играчките. Най-обикновено дете, с което обаче преди седмица-две обсъждахме какъв е смисълът от музикалните риалити предавания. В хода на разговора ни тя изказа мнение, че не е никак удачно да се залага повече на визията, отколкото на действителните заложби на изпълнителя и че съжалява онези зрители, които гласуват заради визуалния елемент на изпятата песен, като по този начин обезсмислят цялата идея на съответния риалити формат. Съкратила съм го малко, нейните думи по темата се точиха без спиране поне десетина минути.
Що за деветгодишно дете ще тръгне да говори, като този път я цитирам дословно, за „нездравата обсесия на съвременнното младо поколение по външния вид и неспособността на същото това поколение да осъзнае брутално очевидното – наличието на имидж, създаден по разработена от индустрията формула, не предполага или не е равно на наличието на реални умения или талант“?
Надявам се, че това е помогнало да разберете с какво си имам работа всеки ден. Просто исках да дам пример за това какво представлява дъщеря ми. Тя е най-удивителното същество, което познавам и трудно бих отстъпила тази почест на друг човек.
Затова искам да споделя с вас следната случка.
Беше някъде в края на миналата учебна година, не съм сигурна точно кога. Седях на дивана вкъщи и разглеждах служебния си имейл на телефона си, когато дъщеря ми дойде при мен и попита:
– Мамо, разполагаш ли с няколко минути свободно време?
– Разбира се – отговорих. – Стига обаче наистина да са няколко минути; ще трябва да се приготвям да изляза, че имам някои задачи за вършене.
– Обещавам, че ще се постарая да бъда кратка – каза тя, като помисли малко.
Настаних се удобно на дивана. И преди съм ги чувала тези думи от нея. Тя застана срещу мен с ръце зад гърба и заприказва с най-официално звучащия си глас:
– От първите мигове на човешкото развитие до ден днешен, едва ли на Земята има друг биологичен вид, който да може да изпълни ролята на адекватен конкурент на безграничната целеустременост, наблюдавана у Homo sapiens. Напълно естествено, смея да добавя; за да господстваш над цяла една планета, неминуемо е необходимо определено качество, което да те извиси над всички останали борещи се за надмощие същества. Разбира се, излишно е да споменавам множествотото успехи на ранните хора: откриването на огъня, създаването на инструментите, първите селища и началото на общността; всичко това несъмнено е спомогнало за присвояването на тази заслужена титла – „доминиращ вид“.
Още веднъж да напомня, че в този момент дъщеря ми се смяташе за „кратка“.
– Доста интересен обаче е противовесът между успеха и провала – продължи тя, когато прецени, че паузата ѝ е достатъчно драматична. – Невъзможността едно препятствие да се преодолее за първи, втори, трети и който и да е след това път често води до отказ за следващ опит, като категоричността на отказа обикновено е пропорционална на броя неуспехи, ако ми простиш сравняването на качество с количество. Вярвам, че разбираш какво искам да кажа.
– Да, скъпа, но те моля да… – започнах да казвам аз, но бях прекъсната.
– В такъв случай, мамо, бих желала да изкажа мнението си, че е чисто човешка черта да предпочетем да влагаме все повече и повече време и усилия в това да се справим с един проблем, вместо да си спестим тези ресурси и да ги запазим за друга подобна ситуация. Като пример ми хрумва историята за това как Томас Едисън е направил хиляди опити да изнамери такава нишка, която да удължи трайността на електрическата крушка. Макар и да ми е известна пословичната алчност на Едисън, както и че фактите около неговата подмолност са заровени под купища анектоди, посланието ми се вижда съвсем ясно. За хората е типично да човъркат по затрудненията и да не позволяват на неуспехите да ги отклонят от поставената цел.
– Подготвила ли си всичко това? – попитах я учудено. Да, наистина исках да стигне до съществената част, но междувременно ми беше станало чудно какво толкова е станало.
– Малко, признавам си – отвърна тя. – Може би ще е най-добре да пропусна пет-шест страници, после Наполеон, после…
Ужас, помислих си. Наполеон?
– Мила, налага се да тръгвам до няколко минути – отсякох най-накрая. – Имаш ли да ми казваш нещо и ако да, можеш ли да го кажеш без всичките тези словоизлияния?
Дъщеря ми помисли около секунда-две и после направи нещо, което отдавна не бях виждала.
Умърлуши се.
– Мамо – каза тя, – става въпрос за нещо, което навярно ще наруши мнението ти за мен и се опасявам, че рано или късно ще разбереш, затова мисля, че ще е най-добре, ако просто ти го кажа без обичайните си увъртания и след това двете с теб ще можем да обсъдим последиците, когато нещата се поуталожат.
– Първо, в момента увърташ – казах аз по-твърдо, изпадайки в режим „майка“. – Второ, спри да ме тревожиш с недомлъвки и ми кажи какво има!
Дъщеря ми си пое въздух и каза:
– Имам пет на входното по математика.
Останах замръзнала и мълчалива на дивана за момент, след което направих нещо, от което не се гордея особено много. Започнах да се смея с глас на деветгодишното си дете, което ме изгледа така потресено, сякаш бях заклала бебе панда на масичката за кафе.
– Извинявай, мамо, но ми се струва, че не ти е ясно какво може да означава тази оценка за академичното ми бъдеще! – нацупи се тя, а смехът ми рязко утихна. – Вярно, технически погледнато имам 5,25 на листа, но петицата си е петица и няма значение с колко голяма шапка е, когато в дневника за вечни времена ще пише „много добър“.
– Скъпа, преувеличаваш…
– Вероятно, но не мисля, че твоята реакция е кой знае колко сдържана.
Беше права, разбира се. Но навярно ще простите на една майка, която е изпаднала в благодарствен пристъп на смях, след като така са ѝ изкарали ангелите с встъпителна реч, пред която повечето адвокати от второразрядни съдебни драми биха се изпотили в костюмите си.
– Извинявай – казах най-после и станах, за да я прегърна. – Нали съм ти казвала, че не ме интересува какви оценки имаш, стига да си съвестна в уроците си за онези предмети, които те интересуват?
– Да, но тогава нямах такова противно и перманентно петно в представянето си.
Успях да сподавя смеха си този път. Не знам дали тя го осъзнава, но съм забелязала, че когато се цупи по-дълго време, започва да говори с алитерация.
– Виж сега, само ти го правиш на проблем понастоящем – отвърнах аз, като неволно продължих поредицата от п-та (страхотно, и сега започнах). – Няма никакво значение, че имаш пет. Това е само една текуща оценка. Накрая на годината пак ще ме е страх от другите майки, когато ме изгледат злобно, задето ще си станала отличничката на класа.
– Щом казваш – въздъхна тя. – Явно татко е бил прав.
– Какво?
– А, ами говорих с него тази сутрин за оценката.
– И на него ли му дръпна реч? – полюбопитствах.
– О, не, не можах. Той ме прекъсна още преди да спомена Homo sapiens, каза, че е видял бележника ми, а след това ме посъветва да не го мисля толкова и да не занимавам и теб.
– А защо не направи точно това?
– Мамо, говорим за татко. Естествено, че той ще каже така. Постарах се да го подготвя малко по малко за новината, за да не се почувства зле, а той премина направо на въпроса. Не разбира нашия женски финес, нито пък необходимостта ни като жени да споделяме подобни преживявания.
Тук не можех да споря. Затова пак се засмях.
– Опитвай се да го послушаш за някои неща – добавих все пак и реших да се пошегувам малко. – Такива малки неща не се нуждаят от огромни анонси. Особено ако получиш четворка, например.
– Какво?! – стъписа се дъщеря ми. Сега вече наистина можех да заколя бебе панда пред нея и тя нямаше да се шокира толкова.
– Хей, всичко е възможно, нали така?
– Не и това. Никога това.
При тези думи тя изтича в стаята си. Ако има нещо като шумно четене, мисля, че тогава чух най-шумното на света.
Дъщеря ми може да е гений, но това не променя факта, че е на девет. Все още успявам да контролирам тези ситуации, в които държи да ме поставя.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в За Кутията, Комично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: