Промени

Изминаха почти неусетно три месеца от края на юни насам. Поне аз не ги усетих. Тогава, в последната си публикация преди двумесечната си позволих да засегна бъдещето на блога и взех, че дадох едно обещание, което се оказа голяма лъжица за поначало голямата ми уста. Ще припомня, че обещах как „… от началото на октомври до края на тази година ще има напълно ново съдържание за четене по три пъти на седмица…“ и ще си призная нещо.
Изсилих се малко. И като казвам „малко“, разбирайте „доста“.
Заглавието на днешното ми откровение има няколко значения. На първо място бих искал да се похваля за това, че всъщност успях да запиша желаната от мен магистратура и да спечеля първи дан черен колан по Ви Шу. С малко късмет и много усилия след две години ще стигна до втори дан. Това означава, че ще се нуждая от повече време, което ще дойде от времето ми за писане. Което не означава обаче, че ще спра да пиша изобщо. Просто ще ускоря малко нещата и ще започна да публикувам тук само веднъж седмично – промяна, която твърде оптимистично бях предвидил за началото на идната година. Така и така започвам този месец с петъчен ден, реших, че ще качвам новото съдържание именно в петък.
Ето защо си смених и подзаглавието. Сега не изглежда чак толкова впечатляващо, не че някога е било. Какво да се прави.
Друга причина да намаля креативното си темпо е изчерпването на старите разкази, които редувах с нови в продължение на… леле, ами то излиза, че за година и девет месеца минус две почивки по два месеца съм пускал нещата си в блога цели седемнадесет месеца, по три пъти на седмица! Това си е прилично количество, мисля, че мога да съм доволен от себе си. Както и да е, още преди да направя самия блог, аз бях седнал да изчисля как ще се разпределят всички стари разкази, списъци и откровения напред във времето. Стигнаха ми съвсем удобно точно до края на този септември. По онова време това изобщо не ме притесняваше, а и как би могло да ме притесни?
Е, мухльо от миналото, вече знаеш. Хак да ти е!
И така, след като съм си изгърмял фигуративните патрони, един нов и свеж поглед върху положението е повече от категоричен за това какво трябва да сторя. Нова учебна среда плюс нужда от време минус удобството да публикувам старите си неща е равно на ограничаване на темпото. Това не е лошо, ако трябва да съм честен. Ще имам цяла седмица, за да доизпипвам написаното, когато преди разполагах с по два, максимум три дни. По този начин вече ще мога да имам някакви претенции за повече качество. Или, ако трябва да се самоиронизирам (а не трябва, но аз искам), въобще някакво качество.
Един приятен бонус от всичко това: ако не други хора, поне приятелите ми, които вечно нямат време да обръщат внимание на азбучните ми кихавици, най-после ще могат да наваксат с четенето на съдържанието до момента. Ще бъда искрен: макар и никой да не ме принуждава да водя блог и съответно да пиша по свое собствено желание, все пак ми е приятно да знам, че хората го посещават, кои редовно, кои – не. След като започвам да тормозя читателите си три пъти по-малко всяка седмица, струва ми се справедливо да ги приканя да разгледат из индекса и да видят дали не биха си харесали нещо. За да е по-лесно, вече съм добавил нови категории вдясно, като значителна част от публикациите тук са разпределени в повече от една категория. Освен това, стига да съм го направил като хората, вече излизат и предложения за четене, къде подходящи, къде не чак толкова подходящи. Така след завършека на някой разказ, надявам се от по-добрите, веднага разполагате с възможността да си изберете нещо ново.
Още една минимална промяна е пенсионирането на тага „ново“. След като вече нямам стари неща за публикуване, не виждам смисъл да го използвам повече. Той ще продължи да властва над досегашните си поданици, но времето му на експанзия изтече. Сега е редът му да запази територията си.
Дотук имаме следното: започвам нов етап от образованието си и ще се нуждая от време; ще пиша по-рядко, но за сметка на това ще мога да се старая повече в писането си; изгледът на блога ще бъде минимално променен, без промените да пречат на някого. Има още едно нещо, което ще се промени, но то си е за мен. Все още не засяга други хора. Важното е, че ще мога да му се посветя много повече, отколкото преди. Също толкова важен детайл е, че няма да мога да се оправдавам с липсата на време. Ако искам тази работа с авторската дейност да потръгне, настъпи моментът да изгоня извиненията и да залостя вратата след тях.
Хората, които ме познават, могат да кажат, че не съм сред най-горещите почитатели на промените. Решенията, които взех в изминалите няколко дни обаче налагат такива промени. Аз съм единственият човек, който отговаря за тях и това донякъде ме тревожи. Но тревогата може да е хубава понякога. Показва, че ти пука за нещата, които казваш или вършиш.
На мен определено ми пука за възможността да пиша и се надявам, че няма да я похабя.
Хайде, достатъчно излияния за тази вечер. Ще се видим другата седмица. Или не. Не съм ви майка, че да ви казвам какво да правите.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: