Грандиозно

Не очаквах да са толкова смели. Или пък са глупави. Може и да са двете. Това не е важно. Важното е, че ме бяха последвали.
Нинджи! След последния ни сблъсък явно са се възползвали от преките си наблюдения върху начина, по който ги съсипвам от бой. Този път бяха с тапи в ушите. Вебер не можеше да ми помогне. Бях сам и не знаех как да действам.
Беше епично! Не, беше грандиозно!
Но всичко с времето си. Първо трябва да ви разкажа за спокойните месеци преди… абе знаете ли какво? Я направо към екшъна!
Атакуваха ме на най-неподходящото за атаки място – във влака. Горките черни пижами! Нима за толкова време не са разбрали, че не трябва да бъда прекъсван, докато чета?! А тъкмо бях стигнал до онази глава от „Гордост и предразсъдъци“, в която Елизабет прочита писмото на Дарси и разбира подбудите зад действията му, като едновременно с това го вижда в съвсем нова светлина! Унищожихте момента, нинджи! Ето защо бях така безмилостен!
Три нинджи нахълтаха през вратата в края на вагона. Бях седнал близо до изхода и ако не бяха влезли от погрешната страна, може би нямаше да им се измъкна. За мое огромно щастие предизвиканата от тях суматоха ми беше достатъчна, за да разбера какво се случва. Прибрах книгата в раницата си, оставих багажа си на мястото му (рисковано, знам, но се наложи) и се изправих така, че да ме видят.
После изстрелях крака си с всички сили към прозореца. Строшеното на сол стъкло беше незабавно понесено от вятъра, а аз съумях да се хвърля през зеещата дупка преди нинджите да ме настигнат. Като на забавен каданс успях да се извъртя достатъчно ловко и бързо, за да хвана вратата на вагона и да не се размажа в дълга и кървава пихтия на километри по релсите.
Дотук бях с плана си, ако изобщо можех да го нарека план. Трябва да си отбележа, че все включвам този елемент със скок към почти сигурна смърт в прибързаните си идеи.
Предположих, че нинджите няма да ме последват. Предположих неправилно. Гадините хвърлиха поглед през дупката в стъклото и видяха, че още съм жив. Не можаха обаче да решат веднага как да постъпят по-нататък, което беше в мое преимущество. Извъртях се удобно по външната страна на влака, за да намаля влиянието на многото свирепи сили, които физиката хвърляше по мен, след което се набрах нагоре към покрива на вагона. Не знаех с колко време ще разполагам, докато пижамите дойдат след мен. Знаех само, че шансовете ми за оцеляване бяха започнали да се покачват драстично.
Нямах възможността да се замисля що за сбъркан свят е този, в който сърфирането върху движещ се влак може да ти спаси живота. Понеже нинджи, все пак.
Щом зърнах първата опижамена в черно глава, заех бойна готовност. Половинчатата ми идея се запълни; след като бях застанал с гръб по посоката на движение, това означаваше, че ще им се налага да се борят с ужасяващо силния вятър, наказващ очите им по-жестоко от това, което сир Грегър направи с принц Оберин. Не, нито чета поредицата на Мартин, нито гледам сериала на HBO. Да, знам, че съм културен езичник. Препратката е чисто стратегическа с цел да погъделичка феновете и евентуално да излезе в търсенията в Google, като това ще привлече (надявам се) евентуални нови читатели. В случай на неуспех… ами пак си е яка препратка бе, какво като не съм чел/гледал?
Импровизацията ми беше достатъчно успешна. Нинджите бяха пердашени в лицата от силното течение и така получената намалена видимост ми помогна на свой ред да ги пердаша в лицата. Три нинджи изпищяха без глас, падайки от влака. А може и да са изпищяли с глас, то от свистенето на въздуха покрай ушите ми нищо не се чуваше. Започнах да измислям как да се върна обратно във влака, когато се обърнах назад и видях приближаващия тунел.
Баси.
Нямах време да мисля. Затичах се към края на последния вагон колкото бързо можах. Тунелът сякаш идваше все по-бързо и по-бързо, което беше невъзможно, но когато човек се намира в подобна ситуация, задачите за движение от шести и седми клас не са от най-първите неща, които иначе рационалният ум извиква на преден план. Съумях обаче да забавя крачка, преди да се хвърля отново към нещо твърдо и забързано към лицето ми. Погледнах надолу и видях единствено двата амортисьора като бариерата между оцеляването ми и превръщането ми в настъргано на релси човешко гуакамоле.
Следните думи са към бъдещите ми деца. Сине, дъще (разнояйчни близнаци са, защото баща им очевидно е надарен с някаква мистична сила, а онези хора, надарени с мистична сила, често имат удобно заченати и родени деца, които са мъничко странни, но също така очевидно притежават мистична сила), надявам се, че когато четете това, ще съм успял веднъж завинаги да надвия нинджите, които нападат нашето семейство. Ако не е така, ако съм жив или не съм, няма значение. Вие също ще трябва да се борите срещу противното им и безвкусно облечено зло. Моля ви единствено за малко повече разум. Не правете като баща си. Не скачайте с такава готовност и с толкова голяма удоволствие от къде ли не.
Сега към читателите: БЕШЕ СТРАХОТНО! СКОЧИХ В ПОСЛЕДНИЯ МИГ И ДОРИ УСЕТИХ КАК ТУНЕЛЪТ ДОКОСВА КОСАТА МИ!!! АЗ! СЪМ! ВЕЛИК!
Както и да е, на влакът му бяха нужни две или три минути, за да излезе обратно под ясно, макар и потъмняло небе. Докато бях в тунела, аз се бях загледал в отдалечаващия се вход и по някаква причина приех рязкото отсъствие на светлина и пътуването по мрачен тунел като един вид антираждане. В този чист и неподправен екзистенциален момент достигнах до най-святата истина за себе си и за своя живот. Чувството докара очите ми до сълзи, което беше прекрасно не само заради потокът от емоции, който бушуваше в главата и сърцето ми, но и защото бяха адски изсъхнали след всичкия този вятър и вече се затруднявах да виждам.
А колкото до моят единствен и уникален житейски смисъл, мисля, че е повече от ясен – аз трябва да избия нинджите!
Изведнъж ми просветна и то не защото влакът излезе от тунела. Три нинджи не са никак достатъчни, че да ме победят, освен ако не съм с вързани ръце и крака или играем Покемон на вързано. Значи пътниците все още бяха в опасност!
Прехвърлих се до вратата отстрани и разбих прозореца. Реших, че такава малка щета е за предпочитане пред това да изпусна нинджите. После се затичах напред и вагон по вагон, купе по купе проверявах за черните им пижами. Питах навсякъде за враговете си, но хората гледаха уплашено и не казваха нищо. Може би не трябваше да им крещя, и без това не им е било лесно с тези мизерни нинджи.
Внезапно, точно когато влизах в собствения си вагон, тънка ивица с метален отблясък ме накара да залегна на пода. Зад себе си чух звука от забиващо се в стената острие. Не ми беше нужно да поглеждам, за да знам, че е ивицата е била шурикен, на косъм от това да се забие в лицето ми и да сложи край на едно толкова грандиозно приключение. Вместо това се изправих на крака, свалих дългото си кожено палто…
По дяволите! Забравих да спомена за палтото в началото! Ужас! Ами сега вече е късно, не искам да се връщам назад и да го вмъквам навсякъде. Мързи ме, и аз съм човек, нищо че имам мистична сила.
Значи вместо всичко в по-предходния параграф се изправих на крака, свалих дългото си кожено палто и се озовах срещу двадесет нинджи. Изпълваха салона с броя си, със своето зло и с миризма на жасмин. А освен ако не става дума за Дисни принцеси, аз ненавиждам жасмин! В този миг знаех, че или аз, или нинджите ще дадат началото на битката.
Реших да им отнема удоволствието:
– Билети и карти за проверка, ако обичате!
След което затананиках увертюрата от „Вълшебния стрелец“. Не се случи нищо.
Нинджите се засмяха без глас (значи върху влака не ми се беше сторило). Един от тях ми подхвърли нещо малко и оранжево. Тапи за уши.
Последва вихрушка от шурикени, които избегнах до един с помощта на добре пласирани ритници и експертно изпълнени двойни задни салта. След като избих последния шурикен през отворен прозорец (ако това беше филм, камерата неминуемо щеше да проследи забиването му в някое дърво навън, за предпочитене в близък план и с триизмерен ефект), аз заподпуках нинджите като побеснял. Ръцете ми бяха поразени от камшичи вирус, а гърлата им съдържаха ваксината. Една след друга главите им биваха запознавани интимно с пода и стените. Почти ги съжалих, когато се опитаха да избягат.
След като престанах да раздавам автографи с крака, аз си поех дъх и се огледах. Пода на целия вагон беше осеян с тела; повечето в безсъзнание, останалите обездвижени от болка, но все още способни да разбират къде и пред кого се намират. Коленичих до лидера им, когото познах го по светещото червено пискюлче на главата му. Нинджите през нашия век действат спрямо логиката във видеоигрите. Махнах тапите му за уши и го погледнах.
– Сега показвам милост – казах аз безмилостно, без да съм наясно как се беше получил този вербален парадокс. – Следващия път няма да се поколебая да изям сърцето ти, опържено в собствената ти кръв. Мигни със здравото си око, ако си ме разбрал.
Лидерът на нинджите запърха с мигли срещу мен по-бързо от гимназистка на половин бира. Показах още малко милост и изпълних прекрасен прав десен в лицето му.
– Лека нощ, мой нежни принце – прошепнах тихо. – Рой от чернодрешни да те приспи в предстоящото ти лечение.
На следващата гара изтърколих нинджите внимателно от влака. После се залових отново с книгата. Ако съм научил нещо от цялата история, то беше следното: Елизабет е позволила на своите предразсъдъци да скрият от нея мъжът зад гордостта на Дарси, а така не бива. И той не е бил прав, но в крайна сметка всичко между тях се оправя и…
Я чакай, затова ли романът се казва така?! Сериозно, чак сега загрях! Ти да видиш!
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Епично, Комично, Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: