Noir

Отекване на отдалечаващи се токчета по тиха улица. Студени капки дъжд, барабанящи по стъкло. Едва доловим звук от догарянето на цигара, пусната и стъпкана на земята. Един свят на мъже, чиито сърца са вкоравени като камък от белезите, оставени по тях от живота. Един свят на жени, способни само с думите си да оплитат хората по-здраво и от най-силната паяжина.
Тъмен е този свят. Тъмен и черен.

***

В евтината хотелска стая се разнасяше силната миризма на испански пури, така плътна, че можеше да я захапеш. За разлика от обстановката обаче, нейните трима обитатели видимо не страдаха от липса на средства. Високият мъж в ушития по поръчка италиански костюм, който се беше облегнал до прозореца, пушеше с наслада именно „Робусто“, а набитият и жилав тип, седнал на леглото до вратата, не отделяше очи от чисто новия „Сейко“ на ръката си; моделът беше „Ананта“, със стоманена верижка и стъкло от сапфир кристал. Третият, най-възрастният, беше превзел масата и разглеждаше нещо лъскаво под ювелирна лупа. Срещу него на масата лежеше пистолет.
Ако на някого му беше хрумнало да включи телевизора в ъгъла на стаята, то щеше да го направи навреме за началото на повечето новинарски емисии. Водещата новина за обира на безбожно скъпата колекция диаманти „Оазис“ от охраняваната изложба преди броени дни не беше напуснала екрана и десетки сайтове. Цената на камъните несъмнено беше оправдана, когато човек ги погледнеше. Шест диаманта, шлифовани до съвършенство, част от тях с почти идентични размери, различаващи се с някакви си десети от милиметъра, и седми, който беше два пъти по-голям от другите – колкото детски юмрук. Възрастният мъж вдигна поглед от него, намести очилата си нагоре по тъничкия нос и каза студено и делово:
– Ще бъде доста рисковано, но няма как иначе да ги продадем. Ще се нуждая обаче от по-добре осветено място. Не искам да ги съсипя.
– Все още не ми е ясно защо трябва да ги режем – промърмори онзи на леглото с толкова дрезгав глас, сякаш си беше правил гаргара с чакъл. – Няма ли така да струват по-малко?
– Би ли му обяснил вместо мен, ако обичаш – намръщи се старият по посока на дима от пурата. – Не мисля, че мога да понеса да се повтарям за пореден път.
Мъжът в италианския костюм издиша малко, но гъсто облаче и погледна към леглото, след което запристъпи към него и заговори бавно, като на малко дете:
– Камъните са търсени навсякъде в момента и ти го знаеш. Особено заради онзи хлапак от охраната, дето изпрати в болницата.
– И така да е… – тръгна да спори жилавият мъж, но беше прекъснат.
– Нито един човек с всичкия си от свръзките ми с пазара на крадени бижута би се наел да пласира такава гореща стока. Не са нито луди, нито глупави, че да си вкарват главите в устата на лъва. Ако някой успее да проследи парите, ще им лепнат доста време, освен ако не решат да изпеят нас. Поправка: да изпеят мен, защото съм се погрижил да сте призраци, що се отнася до участието ви в цялата тази работа. Така че недей да спориш с нас за нищожната разлика между неприлично много пари и безбожно много пари, а вместо това ми благодари за това как след седмица ще можеш да правиш каквото си пожелаеш с печалбата без никакви последици.
Преди да получи отговор, на вратата се почука. Падналата тишина беше толкова рязка, че дъждът изобщо не се чуваше в следващите няколко секунди, все едно се беше уплашил заедно с тримата мъже.
– Рум сервиз! – изпя женски глас отвън.
Набитият мъж се изправи безшумно. Ръката със скъпия часовник посегна към пистолета на масата и мъжът тръгна към вратата.
– Има някаква грешка – провикна се той, сваляйки предпазителя. – Не сме поръчвали…
Три изстрела внезапно продупчиха тънкия шперплат на евтината врата и попаднаха в гърлото и гърдите на мъжа. Беше мъртъв още преди да падне на дебелия и нашарен от петна килим. Една алена локва започна да доукрасява интериора. Другите двама не бяха въоръжени, затова бързо се проснаха по очи на пода. Възрастният се изстреля пълзешком до издъхналия с непривична за него скорост и се опита да откопчи пистолета от мъртвешката хватка.
Вратата се отвори. Първото нещо, което влезе в стаята, беше куршум. Куршумът излезе през лявото рамо на стария, като мина през субклавиалната артерия. Нямаше опасност да умре от кръвозагуба обаче, защото следващият изстрел го уцели точно между очите. Главата му се залюля рязко върху тънкия врат, след което се удари в пода и от нея се заизлива втора алена локва.
В стаята се появи ниска, слабичка блондинка в дълго палто, което незаслужено скриваше прекрасната ѝ фигура. Стиснатият в двете ѝ малки ръце револвер би изглеждал почти смешно, но не трепереше, защото ръцете не трепереха.
– Разполагам с най-много половин минута и още един куршум, преди някой да се сети да извика ченгетата – почти изсъска тя през красивите си бели зъби. – За да не ме караш да изгубя и двете, веднага ми дай това, което ми се полага.
Тя смяташе диамантите за нейни, защото беше помогнала да бъдат откраднати. Само че не го беше сторила умишлено. Мъжът с италианския костюм я беше ухажвал наистина дълго време, за да получи достъп до изложбата на „Оазис“.
– Как… как ме откри? – това бяха единствените негови думи, които не се бяха задръстили по пътя нагоре от гърлото до устата му.
– Как ли?! Та ти ме доведе тук, проклет мръсник такъв! Възползва се от мен точно на това легло, а аз ти се отдадох като последната глупачка, защото през цялото време си целял само да копираш пропуска ми за музея!
Вместо отговор получи объркано мълчание. Не че очакваше друго.
– Ти се подигра с мен, превърна ме в просто средство за достигане до целта си, но хора като теб рядко разбират, че хора като мен могат да отвръщат на стореното – каза тя без следа от колебание в гласа и очите си, а после дръпна назад ударника на револвера. Барабанът се завъртя послушно и единственият патрон в него зачака реда си като предишните пет.
– Скъпа – опита се да запази самообладание мъжът, – не разбираш, аз… аз трябваше да направя всичко така, както го направих, за да не разбере някой, че имаш нещо общо с обира. Няма нужда да се караме…
– Така е – прекъсна го тя. – Няма нужда.
Нов изстрел. Последният, всъщност. Угарката от „Робусто“ се изтърколи тихо на пода и се загуби някъде по вече безполезния килим. Седемте диаманта изчезнаха заедно с блондинката, последвани от ехото на токчетата ѝ.
Тъмният и черен свят дори не забеляза какво се е случило.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Трагично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: