Раздяла

Здравей.
Ъм… Извинявай, просто… просто сега се сещам, че отдавна на съм ти казвал „здравей“. Там е работата, че не си спомням кога съм го правил за последен път. Сякаш… сякаш в някакъв момент нещо се е случило. Нещо, което да ме накара да те приемам за даденост. А това… ами това не е никак хубаво. За да не увъртам, ще го кажа направо.
Не искам повече да бъдем заедно. Нуждая се от друг лаптоп.
Виж, знам, че думите ми ти идват малко неочаквано. За мен обаче изобщо не е така. Аз виждах, аз усещах как тази моя реч наближава ден след ден и абсолютно нищо не можеше да ме разубеди до този миг, в който най-после се реших да ти кажа всичко, което съм обмислял с месеци. Така че те моля да ме изслушаш. В името на общото ни минало мисля, че си дължим най-малко това.
Спомням си колко хубаво ни беше в началото. За първи път имах нещо толкова красиво, толкова опияняващо, толкова мое. Не трябваше да те деля с друг. Ти ми показа толкова много неща, които дотогава можех да наблюдавам единствено отстрани, в нечий чужд живот. Беше прекрасно. Един цял нов свят, треперещ под върховете на пръстите ми в очакване да го посетя и да разкрия тайните му. Ти ме научи на толкова много, макар и да знам, че имам да уча още, а и ти несъмнено имаш някоя и друга тайна, която още не съм узнал.
Първите две години бяха все така изумителни. Можех да разчитам на теб за всичко. Ти, от своя страна, никога не беше лишен от грижи. Почиствах те от праха, ъпдейтвах софтуера ти, триех всичко излишно. Аз имах само теб и ти имаше само мен. Това беше достатъчно.
Дори травмата ти не успя да ни раздели. Когато загуби батерията си, а аз нямах пари за нова, просто започнах да взимам зарядното ти, когато се налагаше да излизаме заедно. Това не ни се случваше често, но не сме се оплаквали, нали? И двамата предпочитахме да си стоим заедно вкъщи. Близо един до друг, необезпокоявани от разни неудобства. Спомням си колко внимателно те пренасях с мен в леглото, за да не падне кабелът на зарядното. Колко крехък ми се струваше тогава. С времето свикнахме и нямахме проблеми с това, но първите месеци бяха трудни както за теб, така и за мен.
Ами когато се развали преди две години? Когато те дадох на поправка и те чаках много по-дълго, отколкото ми бяха казали, че ще бъде нужно. Цели три лаптопа те заместваха тогава и пак се наложи по едно време да прибягвам дотам да ходя в университетската библиотека, за да мога да чета за сесията. Не знаеш колко искрено се зарадвах на завръщането ти. Все още се сещам как прекарахме цял уикенд в наваксване със сериали.
След този случай обаче вече не беше същият.
Малко по малко започна да ми създаваш ядове. Първоначално не бяха нещо сериозно; правеше ми проблеми, задето играех Tetris и Minecraft. Толкова безобидни игри са, а пък ти се държеше така студено с мен. Караше ги да насичат, докато не ми писваше от лага и ги спирах. Стигнах до това да престана да ги играя. Бях ти сърдит, но ми мина. Все пак по онова време бях зает с учене, а и тъкмо прописвах най-ранните си неща. Имахме си сериалите и можехме да се забавляваме и без игри, нищо че ми липсваха.
Днес осъзнавам отлично, че компромисът, който съм направил с теб тогава, най-вероятно е разкрил слабост у мен. Ако е така, а аз съм твърдо убеден, че е така, то ти си се възползвал от нея. Разбрал си, че мога да бъда манипулиран. Истината е, че каквато и връзка да сме имали с теб до онзи миг, тя е тръгнала бавно и полека към своя край заради твоите действия.
И така, ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, аз и ти заставаме един срещу друг, но различното се усеща. Не сме същите както преди, но и не сме се променили към по-хубаво. В своето състезание с едничък състезател ти успя да задминеш спокойствието ми, търпението ми, а най-подир и любовта ми. Господи, не знаеш… не знаеш колко противна ми е тази мисъл. Мисълта, че една сутрин съм се събудил и вече просто не съм те обичал. Чувствам се отвратен от себе си, или поне преди се чувствах така, но сега виждам нещо друго. Сега знам, че и двамата сме виновни за тази пропаст между нас. Ти си ме използвал, защото аз съм ти го позволил. Повече няма да бъде така.
Съжалявам, че трябваше да ти казвам тези неща точно сега. Разбирам, че все още имаме работа заедно, но искам да бъда категоричен, че тази работа ще е изцяло от професионално естество. Няма да ни е приятно, но вярвам, че ще се изтърпим още три-четири месеца. После ще се разделим окончателно и всеки ще продължи по своя път.
Знам, че те е страх. Знам го, защото и мен ме е страх. Не желая да оставам сам, а тепърва ще си избирам нов лаптоп. Наясно си, че не бих могъл да върша нищо по блога и по време на следването си без лаптоп. Но и ти няма да бъдеш сам. Майка ми има нужда от теб. Няма да ѝ е необходим Интернет, което ще е добре за теб, тъй като вече не остана браузър, който да не ми забива, когато го държа отворен повече от десетина минути. А ти нямаш проблеми с правенето на PowerPoint презентации и работата с Word. Все пак… все пак съм писал на теб…
Ще ми бъде наистина тъжно, но тази раздяла е неизбежна. Не е правилно да ми отнема повече време да заредя Google в Google Chrome, отколкото да взема смартфона си, да се вържа към домашния wi-fi и да намеря всичко, което ми трябва. Знай обаче, че винаги ще останеш в мислите и в сърцето ми като първата ми сериозна връзка с преносимите технологии.
Благодаря ти за всичките прекрасни мигове. И за някои сайтове. Но най-вече за миговете.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: