Пътешественик

Били ли сте някога в чужда държава, без да говорите езика? Много е важно да е в чужда държава, понеже там вие сте чужденците. Въпросът е до броя; ако един от десет души не говори езика на другите, тогава той не се вписва сред останалите деветима. По същата логика следва да разсъждаваме, ако сте в друга държава. Представете си сега да не знаете езиците на цяла една планета. Не бихте могли да попитате дори колко е часът, какво остава да завържете разговор.
Трудно е да си го представите, нали? Е, аз живея така вече шест години.
Официално длъжността ми се води „ксенолингвистичен анализатор“, но се съгласете с мен, че това название звучи толкова тежко, че не се изговаря, а направо ти пада от устата и ти мачка всичките пръсти на краката. Ето защо предпочитам много по-простичкото за разбиране „преводач на извънземни езици“. Ако си мислите, че работата ми е лесна, нямате си ни най-малка представа колко трудна е всъщност. Ако пък си мислите, че е трудна, пак си нямате ни най-малка представа колко трудна е всъщност!
Да вземем за пример ланодианците – извънземни, които приличат на октоподи и които живеят на планета, изцяло покрита с вода. Изумителна раса са, но всички живеят под водата, а ако не ви е известно, това съвсем не са най-добрите възможни условия за развиване на речта. По тази причина ланодианците имат най-интересния език, на който съм попадал. Те разговарят един с друг, като променят цветовете на шестнадесетте си пипала.
Недостатъчно ли ви се вижда? Нормално е, понеже вероятно никога не сте си приказвали с ланодианец. Само че при тях всичко е по шестнадесет и думите изведнъж се оказват повече от достатъчно. Шестнадесет дълги пипала, всяко от шестнадесет части, всяка с по шестнадесет смукала, всяко едно от които излъчва шестнадесет цвята. Когато им се налага да си общуват, ланодианците съвсем спокойно могат да го правят с по три-четири пипала, докато през това време си плуват с другите.
За щастие си имат и развита писменост, понеже понякога е много трудно да обясняваш по-сложните думи с цветове. Думата „вода“, например, за тях е комбинация от два цвята – синьо и зелено. Тяхната вода е почти същата като тази на Земята, само минералният ѝ състав е малко по-различен. Сложните думи като „псевдопостмодернизъм“, да кажем, са направо кошмарни за превод. Даже аз не знам какво точно означава, че да я преведа на октоподите!
Имам късмет, че работя с база данни в много умен компютър и че повечето езици си имат собствена вътрешна логика. Когато започнеш да разбираш различните части на думите, тогава става по-лесно да разбереш останалите. Ако можеш да кажеш „плувам“ на ланодиански (три цвята – синьо, зелено и бяло), тогава само прибавяш по още един или два цвята, за да кажеш „изплувам“, „доплувам“, „преплувам“ и така нататък. Трябва да се отбележи обаче, че след като си имат и писменост, единствено въпрос на време е да седнеш и да ти показват с посочване коя дума какво означава. След това си въвеждаш всичката събрана информация в компютъра, той я анализира и най-накрая се надяваш, че не си сбъркал нещо някъде. Бяха ми нужни седем месеца работа с екип от трима души и петима ланодианци, за да опиша основите на езика с цветовете. После предадох доклада си на следващия изследователски екип, за да продължат с по-фините елементи на преводите, а аз отлетях до станцията около планетата, където прекарах почти месец в това да отвиквам от живота под вода.
Дадох пример с извънземни, които не говорят с думи като нас. Това не означава обаче, че след като говорят така, ще ми бъде по-лесно да ги разбера. Такива проблеми срещнах при единствената разумна раса на една много далечна от Земята планета. Те си имаха напълно развит език само с две срички – „та“ и „па“. На техния език нашата дума „аз“ е „тапа“, „ти“ е „пата“, „той“ е „тапапа“ и така нататък, докато не ти омръзне.
Подозирам, че не можеха да кажат друго, понеже имаха странно оформени човки. Освен това не бяха достигнали особено напреднало равнище на цивилизация, но това е друг въпрос, който засяга Галактическия планетарен съюз, а пък на никого не му се обсъжда политика сега и затова ще си карам по темата за езиците.
Нарекохме тези извънземни тапанари. С „а“, не с „ъ“. Можехме съвсем спокойно да си ги наречем както си помислихте обаче, защото кой измисля език само с две срички? При това тапанарите говореха ужасно бързо и не ми беше ама никак ясно как така умеят да се разбират помежду си! Ето, чуйте: едно е да кажеш „аз съм дете“ и съвсем друго е да кажеш „ ще вали дъжд“. Кратки примери, знам, но на тапанарски първото е „папа тапа тапатапапа“, а второто е „папатапа тапатапа па“! Може ли да се разбере нещо само със слушане?! Половин година съм работил върху този глупав език, след което се отказах и се прехвърлих на друга планета, а превода оставих на младшия екип анализатори, които тъкмо бяха завършили програмата за обучение на Съюза и се смятаха за много велики. Това беше преди повече от две години и те още превеждат!
Вече споменах, че по анализите на извънземните езици се работи в екип. Всеки от екипа отговаря за нещо определено, примерно за усвояването на граматичните правила или за смисъла на идиомните изрази. Лично аз отговарям за събирането на данни и за синтеза на електронната реч. Когато чуете пресъздадена от компютър човешка реч, тя винаги звучи малко накъсано в началото. С обогатяването на базата данни обаче тя постепенно става по-естествена и почти не може да се различи от истински човек. На същия този принцип работят и нашите устройства за превод. Разбира се, устройствата ни си имат разлики според всеки вид, който срещнем. Нормалната реч, излизаща от нечия уста, е най-лесна, защото ни трябва само да открием къде точно се намират гласните струни на извънземното и да измислим начин да закрепим електронния преводач възможно най-близо до тях. Например, за да си говориш с бортидите е нужно само да им дадеш един нашийник с вграден преводач, да си сложиш твоя нашийник и изведнъж те разбират твоите думи, а ти разбираш тяхната комбинация от крясъци и чуруликане. Финтеняните обаче имат гласни струни в коремите си. Имат си усти, с които се хранят, но говорят с ръмженето на коремите си. За тях имаме превеждащи колани. Езикът на ланодианците, за който вече ви разказах, е прекалено сложен, затова преводачите ни там са разработени само за писмена реч. Има повече четене, но така е по-лесно. За тапанарите не искам да се сещам, понеже тяхното тапататапапатене наистина ме дразни, но и на тях бихме дали от нашийниците.
Има си плюс в моята работа и той е, че на повечето планети, на които ме пращат, рядко говорят повече от пет или шест основни езика. Това е малък, но любопитен факт, който старите сериали на Земята са предсказали абсолютно точно. Излязат ли веднъж в космоса, много от извънземните раси си избират един, най-много два официални езика, с който или които да общуват с другите светове. После те си отговарят за адаптирането на превода на новите езици към техните собствени.
Може би ви е интересно защо съм решил да се занимавам професионално с превод на извънземни езици. Едва ли звучи приятно да не знаеш нещо и да се налага да го разнищваш част по част, без да е сигурно, че ще успееш. Когато бях малък, много преди да заживея сред звездите, аз мечтаех за всевъзможни приключения в космоса. Виновниците за тези мечти са книгите и филмите за смелите изследователи, които винаги посещаваха най-опасните места на далечни планети, воюваха срещу злото и спасяваха безброй животи. Спомням си добре как заявих на своите родители, че някой ден ще стана голям герой, известен из целия Млечен път, че и в съседните галактики.
Оказа се много по-различно от мечтите ми, но това не е нещо лошо. За времето си като член на Галактическия планетарен съюз научих много неща. Между различните извънземни раси рядко има войни, например. Няма зли имерии, няма чак толкова много опасности, или пък има, Вселената не е много спокойно място, но са от съвсем различно естество. Има обаче Галактическия планетарен съюз. Различните видове разумни същества, населяващи Млечния път, работят заедно и си помагат взаимно, като разменят всякакви ресурси и технологии, за да се развиват още по-напред и да изучават тайните на Вселената. Без познанията и помощта на каркейците нямаше да подобрим двигателите на корабите си и още щяхме да летим от Земята до Марс с месеци, когато днес са ни нужни само шест дни. За да се отплатим за тази безценна подкрепа, ние споделихме с тях част от диамантените си мини на Уран. Те не се интересуват от скъпоценности; дори напротив, каркейците са си изградили култура, в която бижутата са нещо обидно. С диамантите от Уран обаче те създават невероятно мощни и прецизни лазери, които им помагат в множество сложни експерименти. Да, признавам, че Съюза има недостатъци, тъй като не обхваща всички разумни същества в галактиката и в някои случаи проявява отявлена враждебност към онези, които още не са се присъединили, но преимуществата, които ни носи, действително са много повече.
Ох, ама чуйте ме само! Уж казах, че няма да обсъждам политиката на Съюза, а взех, че направих точно това. Навярно вече сте забравили какво съм искал да ви разкажа в началото. Щях да обясня защо съм избрал да превеждам извънземна реч пред това да се впускам в приключения. Е, отговорът е впечатляващо очевиден, но само тогава, когато бъде чут.
Срещата със всеки нов вид носи много възможности със себе си. От това как ще премине тя зависи по-нататъшното желание на извънземните да работят заедно с нас, а пък ако не са членове на Съюза, ние сме длъжни поне да опитаме да ги приобщим. Всичко това може да протече по много различни начини. Моята работа е да направя така, че да сведа до минимум броя на тези евентуални възможности. Защото героите от старите ми филми и книги убиват десетки, стотици и хиляди, за да спасят милиони и милиарди, че и повече. Но ако аз си свърша работата както трябва, ако научим новия език и създадем добър електронен преводач, ако разбирането между „нас“ и „тях“ се осъществи навреме, тогава няма да загине и едно разумно същество. Би могло да се каже, че спасявам животи още преди да бъдат застрашени.
Така че не вярвам, че съм се отказал от приключенията. Въпреки всичко успях да стана пътешественик сред звездите. Аз съм един от първите посетители на всеки нов свят, с който установим контакт. Аз съм един от първите хора, способни да поздравят своите галактически събратя на собствения им език. Чувството е неописуемо, казвам ви. Няма много моменти, по-вълнуващи от този, в който изпробваш преводача за първи път и го направиш успешно.
Това ми напомня за още една история, тази вече е последната. Тъкмо бях приключил с обучението си за ксенолингвистичен анализатор и бях незабавно изпратен на Ронедия за две-три седмици. Там работих заедно с един ронедиец по обновяването на системата, съхраняваща преводите и обратните преводи на нашите езици. В хода на задачата ни двамата с него имахме достатъчно време да се опознаем и бързо се сприятелихме. Чуден народ са тези ронедийци – класическото въплъщение на идеята ни за извънземни. Високи са колкото нас, хората, имат стройно телосложение, зелена кожа, изцяло черни очи, макар и да са четири на брой. Езикът им е сравнително лесен за научаване дори без преводач и затова успявахме да се разбираме доста лесно. Имената им обаче са трудни за произнасяне, не мога да ви кажа неговото, защото има прекалено много съгласни в него. Когато приключихме своята съвместна работа, той ме запозна с едно от децата си, което било проявило голям интерес към мен като чуждопланетец. Прекарахме един свободен ден заедно, говорейки си за какво ли не. Децата на всеки свят са едни и същи, да знаете. Все едни такива ококорени и безкрайно впечатлени от нещо ново и непознато. Точно това ронедийче сподели с мен желанието си да пътува от планета на планета и да научава техните езици също като баща си. Попита ме дали имам дете. Отвърнах му, че нямам, но вече знам, че когато имам, то ще има поне един приятел от Ронедия.
Да разбираш езиците на цяла една планета определено си има силните страни. Да знаеш как да се държиш с извънземните, какви са техните обичаи и наука, какво можеш да търгуваш с тях – всичко това е с напълно практични съображения. На Ронедия обаче открих още едно значение. Възможността да общуваш с едно различно от теб същество като с равен е просто безценна. Тя ни сближава и прави галактиката малко по-малка и сплотена. Предстои да видим дали ще можем да смалим и Вселената по същия начин.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в За Кутията, Комично, Разказ, Sci-Fi

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: