Находка

Първата ми реакция беше нещо от рода на „Ама че глупости!“. Стори ми се нормално да реагирам точно така, после да се изчервя – не прекалено, разбира се, не съм на десет – и най-накрая да се престраша да тършувам из глупостите.
Отне ми немалко време, да си призная. Престрашаването, искам да кажа. От пет години не съм в гимназията, не ми се връщаше там, че да си припомням що за интровертна бъркотия съм бил тогава. Находката обаче си я биваше донякъде.
Да поясня – все още киснейки в Бургас, аз намерих една стара папка, с която навремето се правех на интересен и артистичен в гимназията и която разнасях навсякъде със себе си. В нея държах всичко от рисунки и текстове на песни, които съм харесвал (а понякога и писал, но това е история за друг път) до стари контролни по литература, заедно с какви ли не случайно намерени мисли; общо взето, в нея имаше какво ли не.
Също така вътре намерих и два разказа. Това беше находката, колкото и преувеличена да ми се струва думата сега. Индиана Джоунс определено би ми се подиграл заради нея.
Възклицанието „Ама че глупости!“ според мен е една абсолютно естествена реакция, провокирана и подхранвана от вярването ми, че всичко, което човек напише преди да навърши осемнадесет (с известни изключения), не струва. Ето защо, докато четях тези свои стари опити за по-сериозно творчество, аз цъках с език като тиктакаща бомба и клатех глава повече от котка на тенис мач, а на места дори въздишах раздразнено, за което нямам сравнение. Нали знаете как всеки човек си мисли в един момент колко глупав е бил преди две, три, пет, десет години? При мен беше същото, но с повече удари по челото.
И двата разказа не бяха завършени; след като си спомних какви са били идеите зад тях, единият излезе написан наполовина, а от другия съм бил нахвърлил към четвърт от черновата. Любопитно е защо съм писал втория на английски, не мога да се сетя защо бих направил нещо такова. Един по-внимателен преглед на съдържанието им разкри липсата на опит, характерна за съответната възраст, както и излишно сложни формулировки, не че и сега не ги обичам; така де, това изречение вече е прекалено дълго, че да му се обърне внимание докрай, но аз пак си го харесвам, тъй като в разговорите си с нормални хора често ми се случва да почна да говоря и в един момент да се усетя, че са минали пет минути от началото на неспирното ми плямпане и току-що успях да спечеля баса със себе си, че мога да напиша изречение от сто думи, понеже искам!
Моля потенциалните нови читатели да не бягат от мен. Питайте ветераните, те знаят, че съм си такъв през повечето време. Дайте ми шанс.
Въпреки всичките минуси на разказите, вътре имаше неща, които съвсем не са далеч от спасяване. Основните им концепции все още си ги бива и не твърде доброто им изпълнение не означава, че не могат да бъдат преработени. Правил съм това и преди – идеята ми за разказа, който накрая се превърна в „Стая“, също започна от нещо изключително слабо и разбъркано, което бях писал в гимназията.
Хубавото на цялото преживяване с преравянето на старата ми папка, колкото и кратко да беше то и по тази причина да ми е странно да го наричам с такава дълга и тежка дума като „преживяване“, беше в това, че установих нещо, с което няма как да не се гордея поне малко. Това, че още по онова време съм имал достатъчно добри идеи, за да седна и да се опитам да ги превърна в нещо повече от идеи, определено ми показа, че там някъде съм успял да развия някакъв минимален потенциал. Колкото до качеството, просто ми е трябвало време, за да надградя ограничените си умения до нещо по-качествено (надявам се), върху което и досега продължавам да работя. А дори и фактът, че не съм завършил тези два разказа, всъщност може да бъде по-полезен за мен, отколкото ако ги бях написал.
Така ще имам възможността да го направя както трябва. Нужно е само да пооправя дотук написаното и да видя как ще е най-добре да продължа. Мисля, че ще ми бъде интересно да им дам втори шанс.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: