Избран

Имам най-прекрасното гадже на света и ужасно много го обичам!!!
Ужас, сега ще ме помислите за някаква досадна и разлигавена кифла, която прекалява с експресивността на пунктуацията! Това трябваше да бъде точка, съжалявам. Обаче е вярно. Аз наистина много го обичам и искам да кажа това на всеки, който иска да ме слуша, а и на някои хора, които не искат.
Запознахме се на едно парти у моя приятелка. Играехме някаква игра, в която трябваше да се разпределим по двойки и да импровизираме кратка сценка. Всички други тръгнаха да се делят, а аз се обърках и не можех да реша с кого бих могла да участвам; малко се случи така, че не познавах почти никого от присъстващите. Изведнъж той изникна пред мен и се представи, след което ме попита дали не бих искала да му помогна в играта.
Вижте, макар и да съм към края на гимназията, разбирам отлично колко съм млада. Не си въобразявам, че съм нещо специално откъм визия или ум, особено второто, но в живота има неща, които човек просто знае, независимо от възрастта или опита. Е, точно такова нещо ми се случи. В момента, в който го видях, хлътнах незабавно и бях убедена, че и той ме харесва! Още не разбирам какво в мен го е привлякло, та аз съм една напълно обикновена и малко наивна блондинка, а той… той…
Той е изумителен, кълна се! Висок, силен, висок, забавен, висок, умен, споменах ли, че е висок? Знам, че съм, обаче държа да го подчертая. Може би е поради собствения ми по-нисък ръст, но в сравнение с мен той е направо огромен. А на всичкото отгоре е и страшно красив! Има най-умопобъркващите очи и дори не са в един цвят – лявото е зелено, а дясното е синьо. И двете са супер наситени като нюанс и имам чувството, че светят, когато гледат към мен, затова направо се разтапям, щом погледите ни се срещнат. Даже в тъмното ми се струва, че мога да ги видя, толкова са ясни. И сякаш изобщо не му стига какъв е Адонис, че има и прекрасно чувство за хумор, макар и понякога да е малко странно, ама в това му е чарът. Когато се запознахме, каза, че е усетил как е бил избран от мен, без да съм го знаела. Адски глупаво, нали, само че аз взех да се изчервявам още тогава, в началото.
Между нас прехвърчаха искри, в това нямам и капчица съмнение. Не се шегувам, между другото, искрите си бяха съвсем истински! Всички наоколо ги видяха, сякаш беше станало късо съединение или нещо такова. Той веднага ми се извини, измънка набързо нещо за статичното електричество и как килимът бил от синтетична материя, а през останалата вечер не се отдели от мен. Говорихме си за училище, за интересите ни, за живота. Като казвам, че е умен, не съм преувеличила. На няколко пъти използва някакви по-стари думи, които после ми обясни; каза, че навремето (не уточни кога) се бил вманиачил по изучаването на старинни езици и още имал навика да изпуска по някоя и друга дума в разговори. Попитах го за хобитата му, а той малко се позасрами и каза, че си пада по магиите. Веднага му отвърнах, че обожавам фокусите, най-вече онези с карти, те винаги са ми били много интересни. Той се засмя и каза, че не е имал точно това предвид, но после ми благодари, че не съм му се присмяла.
Пада си доста стеснителен на моменти, ако трябва да съм честна. Оказа се, че е дошъл на партито само защото събитието във Facebook било отворено и всеки можел да дойде. Няма си много приятели, всъщност май не съм го виждала да говори с повече от двама или трима души откакто го познавам. Нищо, аз много си го харесвам, така че не възразявам особено, че заемам по-голяма част от времето му. Обикновено излизаме вечер и тогава е много интересно, защото той е ужасно зарибен на фосфорециращи тениски! При това са страхотно качество, светят си през цялото време, без да потъмняват. Светещата част прилича малко на сърце, а пък и освен това тениските са прилепнали по тялото му (действително е в страхотна форма, преди седмица погалих плочките му за първи път и не знам как не му се нахвърлих още тогава, ама сега да не си помислите, че съм лесна, защото не съм, предпочитам да изчакаме още време и той изобщо не възразява), така че наистина са много готини. Имам чувството, че си ги носи в определен ред, защото съм забелязала, че когато луната става по-пълна, от „сърцето“ излизат „артерии“ и „вени“, които продължават по ръкавите, а при пълнолуние явно облича най-силно светещите тениски, понеже и ръцете му изглеждат така, все едно светят. Чудак е моето гадже, ама аз си го обичам такъв, какъвто е!
Между другото, това ми напомня. Не съм мислила, че някога ще си падна по човек, който има излъчването на „лошо момче“, но той има един странно привлекателен белег под синьото си око. Спуска се от клепача право надолу до скулата; една малка и тънка черта, заострена в края, която му придава страшно секси вид. Веднъж го попитах откъде е белегът, а той взе, че се пошегува с мен, като ми разказа за някакъв мъж, за когото едва си спомнял, но за когото бил сигурен, че му го е причинил. Сигурно е някаква срамна история и затова не иска да ми каже. Аз обаче си представям нещо по-вълнуващо, примерно някакво сбиване в бар. Опасно гадже си имам! Няма повече да ме закачат в клубовете, не че съм тръгнала много по клубове.
Първата ни целувка беше на Хелоуин. По принцип не го смятам много за празник, но си беше повод да се съберем с повечко хора и да се нашарим кой както дойде. А пък гаджето ми, с неговите чудати интереси, да вземе да дойде с най-добрия костюм за Хелоуин, който някога съм виждала! Тежко палто от кафява кожа и с медени копчета, веещо се зад него, колкото и да ми се струваше, че няма и грам вятър; искри електричество, хвърчащи по металните нитове на кокалчетата на ръкавиците му (така и не разбрах как ги е направил); даже беше намазал белега под окото си с фосфорецираща боя, същия цвят като на тениските му! Представи се за един от петте Архимага на елементите и си беше измислил цяла легенда за себе си: как Архимаговете се били пръснали по света преди незапомнени времена, за да пазят хората, които нарушили баланса между елементите, как бил част от най-новото поколение и как бил избран да събере останалите нови Архимагове на мисия да спасят човечеството. Мисията била опасна и можел да загине, затова искал да зная какво чувства към мен. Аз бях на косъм от това да се разсмея, после за малко да се разплача, а накрая просто се пресегнах към него, повдигнах се на пръсти и го целунах.
Страхотен е, когато измисля такива неща! А при целувката, все едно го беше планирал, небето навън проблясна и секунди след това беше разтърсено от силен гръм. Беше перфектна целувка, направо ми спря сърцето за миг!
Затова сега искам всички да разберат, че го обичам! А и цяло лято не сме се виждали, той замина на почивка извън страната и адски много ми липсваше. На всичкото отгоре доста често се намираше в зони без обхват и не можехме да се чуваме или да си пишем редовно, така че ще имаме да наваксваме. За последно се чухме преди два дни. Каза ми, че ще се върне другата седмица и че имал много да ми разказва.
Нямам търпение!
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Fantasy

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: