История

Беше наистина рядка гледка. Моята компания обикновено не се слави с кой знае колко търпение, но от половин час насам никой не смееше да издаде звук, докато говорех. Отпих от бутилката пред себе си и се огледах. По лицето ми пробягна усмивка.
Всички бяха замръзнали по местата си в очакване да завърша историята.
Насладих се на моментът още една-две секунди, след което казах:
– Тогава баща ми, след цялото това време, в което слушаше как майка ми се опитва да ми обясни всичко възможно най-подробно, най-накрая си свали очилата, погледна ме право в очите и ми каза: „Синко, зарежи тези глупости. Прави каквото си искаш, с когото си искаш, само се пази. Когато бях на твоята възраст, сексът беше като океан. С други думи: давех се в него.“.
Веднъж, май беше преди няколко месеца, гледах документален филм за изригването на Санторини през второто хилядолетие пр. н. е.; било е равносилно на двеста хиляди атомни бомби. Струва ми се, че внезапно избухналият смях на шестимата мъже в сравнително тихото заведение успя да се приближи до Санторини поне като децибели.
– А майка ми… – опитвах се да надвия смеха, като се задъхвах, – майка ми изкара такъв поглед… такъв поглед, че можеше да разтопи стомана с ярост!
Санторинският смях се завърна за вторичния трус. Един от мъжете успя да се пребори с кашлицата и попита:
– Чакай малко… чакай малко, ти казваш, че това не е, повтарям, не е най-запомнящият се твой рожден ден?!
– Съвсем не.
– Нали знаеш, че няма как да те пуснем да си тръгнеш, преди да си разказал всичко?
В отговор аз се изправих, а биреното ми коремче, до момента тактически скрито от ръба на масата, тържествено се полюшна. Хей, след три деца не е лесно да се отслабне. Така казвам и на жена ми, когато ме задъвче заради мързела ми през уикенда.
– Искам само пълна тишина – оповестих, като скръстих ръце драматично. – Съгласни ли сте?
Нямаше нужда да го казвам. Шест чифта очи вече бяха се приковали в мен, а наоколо беше станало толкова тихо, че можеше да се чуе падаща на пода прашинка.
– Добре – продължих аз. – Бях на шестнадесет, тоест, беше в деня на шестнадесетия ми рожден ден. Падаше се учебен ден, което, сигурно се досещате, беше най-отвратителното нещо на света за мен. Още повече, че имах литература при Дракона. Той беше един пълен, доста противен тип, нашият Дракон. Наричахме го така заради начина по който проверяваше писмените ни работи. Може да си дешифрирал „Спящата красавица“ като тънко изплетена алегория за заспалото общество – абе, всякакви там локуми си разтягал, – но за три запетайки не където трябва махаше по една единица от оценката. Ако не е станало ясно, Дракона беше най-тираничното копеле, което някога съм познавал.
Махнах на сервитьорката и завъртях показалеца си около масата, за да поръчам по още една халба за момчетата. После поднових историята:
– За рождения ми ден обаче му спретнахме страшен номер. Той си пишеше на дъската с едрия си ръбест почерк и разказваше най-спокойно урока, когато изведнъж се обадих от чина си в задната част на класната стая: „Господине, как може да мукечите така?“.
Като се обърна, изглеждаше така, сякаш съм го зашлевил с мръсен парцал през лицето. „Какво съм правил?“, попита той, а аз се направих на ударен: „Ами това което казахте, не е вярно.“.
Някой тръгна да ме пита за думата, но го спрях навреме и продължих:
– Той взе да се обърква нещо и пусна най-мазния си глас, онзи, дето използваше, когато започваше прелюдията към любимото му демонстриране на знания, далечни и недостижими за тъпите ученици като мен: „Не, питах за думата, която ползва.“. Аз обаче си оставам в ролята: „За „мукечите“ ли питате, господине?“ Ето тук вече го хванах. Той се намръщи и попита какво означава това. И в този момент един мой съученик се включи: „Господине, ама Вие наистина ли не знаете?“
Наведох се леко напред и опрях длани в масата. Много обичам да правя това, преди да започна да обяснявам нещо ключово.
– Значи, ако имаше нещо, което да дразнеше Дракона повече от тъпите запетайки, това беше да не знае някоя дума, откъде произлиза, значенията ѝ и така нататък – сниших леко глас. – Беше писал една дебела купчина статии за диалектите, за видовете жаргон, за етимологията на изразите от бита; все такива неща. За човек като него да стоиш в класната стая на училище, което е под нивото ти, да си се изправил най-отпред и някакъв вчерашен пикльо да ти зададе такъв нагъл въпрос беше най-лошото нещо, което можеше да се случи в живота. Ето защо той, нашият любим Дракон, изрече следните думи така, все едно го карат насила да си смени пола: „Не, не я знам.“. И като започнахме всички да се смеем, лицето му мина през цялата червено-лилава гама от цветове. В един момент се разкрещя: „Запазете тишина, да не ви напиша на всички по три забележки!“.
Донесоха ни бирата, а мен ме изгледаха въпросително. Може и да е било укорително, не знам. Момичето работеше отскоро тук, нямаше как да знае, че се познавам със собственика и на практика имам разрешението му да си викам колкото силно искам.
– И така – казах след една отпита глътка, – ние се кротнахме на чиновете, а той пак пита какво означава думата. Аз му отговорих: „Ами, господине, „мукеча“ означава „говоря празни приказки“ или „лъжа някого“. По-често се ползва с второто значение, но пък то е по-ново.“. И тогава му пуснах бомбата: „В речника го пише така.“. Хора, казвам ви, ако тоя тип не спеше с речника под възглавницата, да падна и да умра на място. Не можеше да има дума в него и той да не знае на коя страница и точно на кой ред се намира. Стана така, както очаквах. Дракона излезе от класната стая, а ние го чухме как бърза надолу по коридора към библиотеката.
Облегнах се назад, за да принудя другите да се наведат леко напред по местата си. Като риби на въдица, до последния. Има си някакъв чалъм в разказването на истории и аз отдавна съм намерил този, който ме устройва най-много. След тънката ми манипулация, отнела само секунда или две, взех да приключвам историята:
– Предния ден към края на часовете бяхме отишли с двама мои съученици уж да търсим някаква книга, и аз вече не помня какво заглавие бяхме измислили. Единият от тях забаламоса библиотекарката, а аз и втория минахме тихичко през всички речници. И така, както по-късно ми разказаха, Дракона влязъл в библиотеката, грабнал един речник и го разлистил на буквата „М“. После изревал – това чак ние го чухме – и изхвърчал обратно към класната стая, където ни писа забележки на всичките. Защото на страницата в речника, където трябваше да е думата, като на всички останали копия, бяхме сложили една бележка: „Измукечихме ли те, дебелак такъв?“.
Санторинският смях отново огласи заведението. Бях изключително доволен от себе си.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: