Бъдеще

Ей това се нарича несправедливост. Тъкмо набрах скорост и вече трябва да приключвам. Време е за два месеца почивка от постоянното внимание, което отделям на този блог, обаче не си мислете, че ще си почивам по принцип. Ще се постарая да вмъкна достатъчно дни за отдих, в това можете да бъдете убедени, просто не си правя никакви илюзии, че ще тъна в безгрижие от утре. Не само защото имам държавен изпит точно утре и колкото по-малко говоря за това мое притеснение, толкова по-добре.
С временното преустановяване на публикациите си тук аз възнамерявам да поработя по няколко различни неща, като се надявам да не го правя по едно и също време. Разбира се, част от тези неща включва връщането ми към блога през септември – последният месец, за който имам стари разкази, списъци и откровения. С други думи: от началото на октомври до края на тази година ще има напълно ново съдържание за четене по три пъти на седмица, а всичките предишни нередактирани версии на половината ми творчество, които още не съм изтрил от личния си профил във Facebook, ще бъдат заличени веднъж завинаги.
Интересен факт: все още не мога да напиша „творчество“, без да ме обземе усещането, че не заслужавам да използвам тази дума. С малко късмет и много усилия може и да променя това обаче, понеже след утрешния ден най-накрая ще мога да отделям повече време за нея. За Идеята. С главно „И“, така трябва. Досегашният ми колосално бавен напредък се дължеше не само на липсата на достатъчно хрумки (нещо, което поправих с множество бележки), но и на всичко останало около академичния ми живот. Тъй като тези два решаващи фактора внезапно ще се окажат изключително смекчени, вече няма да разполагам с оправдания да не се хвърля с главата напред в едно по-мащабно произведение.
Друг интересен факт: все още не мога да напиша и „произведение“, без да ми се прииска да се ударя в главата, задето едва ли не световната литература зависи от мен.
Бъдещето на блога ще доведе до някои промени през 2016-та година. Засега не желая да разкривам какви точно ще бъдат те, най-вече поради това, че и аз още не съм измислил всичко докрай, а така не се чувствам подготвен по темата. Във всеки случай ще се наложи да намаля честотата на активността си тук, но всъщност се надявам, че ще бъде за сметка на нарастване откъм качество. Не бих се занимавал толкова време с писане, ако не желаех да стана по-добър в начинанието си. Струва ми се, че за толкова време спокойно мога да кажа, че отдавна не съм чак толкова зле. Какво е мнението ми за самия мен не е важно в този случай обаче. Важно е, че съм доволен от каквото и да е ниво на прогрес. Читателите ми (и тримата) са онези, които ще преценят дали съм попаднал случайно на някакво развитие или не.
Като изключим всичко по блога и намерението ми за по-сериозни авторски напъни, има и други причини да озаглавя днешните си размишления по начина, по който съм го направил. Става въпрос за собственото ми бъдеще, не само за това на хобито ми, макар и за просто хоби да е прераснало в нещо по-времеемко. Въпреки че имам планове за писането, аз все още не знам какво ще се случи с мен наесен. Има ужасно много неща, които в момента са ми напълно неизвестни. Не знам дали ще се справя достатъчно добре утре, че да мога да кандидатсвам за желаната от мен магистратура след това (колкото и да ми повтарят от всички страни, че няма за какво да се тревожа). Не знам в каква степен ще се промени живота ми, ако успея да запиша същата тази магистратура. Не знам какво ще се случи с мен и в личен план, въпреки че ще дам всичко от себе си, за да се предпазя от проблеми там. По дяволите, като си гледах сроковете за кандидатстването и сроковете за общежития, установих, че май ще ми се наложи да се изнеса преди да ме приемат, което значи, че не знам къде ще си преместя всичките вещи! Точно този вид неизвестност ме побърква до смърт, не ме интересува колко по-сериозни проблеми имат другите хора!
Малко се пресилих, но има дни, в които една такава хипербола съвсем не е способна да опише какво ми минава през главата. Предстои ми нещо ново и предполагам, че е нормално да ме обхваща паника от време на време. В такива моменти съм донякъде щастлив от това, че не си позволявам да правя невероятно подробни планове, а просто имам някаква идея каква ще бъде следващата ми стъпка напред, което ми позволява известно място за импровизиране откъм по-фините детайли. Това обаче не ми пречи да се притеснявам.
Бъдещето ми в следващите няколко месеца ще бъде доста динамично, в това изобщо не се съмнявам. Не смея да обсъждам тази тема с много хора, а и онези, с които съм разговарял, едва ли са били твърде впечатлени от словоохотливостта ми. Силно се надявам, че за тези два месеца почивка ще съм успял да скалъпя нещо като идея за това как да действам оттук насетне, но в момента ми е трудно да видя откъде бих могъл да започна.
Е, поне досега съм имал късмет, на който да разчитам до такава степен, че да не се сетя да си изработя стратегии за разрешаване на проблеми като този. Наистина продуктивно от моя страна, нали? Нямам търпение кармата да ме застигне и да ме фрасне в лицето, както навярно съм си го заслужил.
Не, стига, не мога повече да се самонападам така. Все нещо ще измисля, имам време, а и не съм толкова тъп, колкото изглежда, че съм. Бъдещето е пред мен и само от мен зависи как ще се развие животът ми по-нататък. Затова няма за какво и пред кого да се жалвам, освен за да вентилирам малко емоции, понеже имам нужда от това. Така си прочиствам главата и мога отново да мисля, необезпокояван от тревогата си за идните дни. Ще гледам да обърна повечко внимание на по-положителните неща, които ме очакват това лято. Както е тръгнало, няма да са толкова малобройни, колкото си въобразявах, че ще бъдат.
Мисля, че започнах да се отдалечавам от опита си да си взема довиждане с вас, така че ще сложа край на екзистенциалните си излияния. На всеки от хората, които са прочели думите ми тук, пожелавам едно прекрасно лято. И на непрочелите също, няма защо да ги изключвам. Ще се видим отново през септември. Още по-конкретно – на втори септември.
Обещавам да пиша.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: