Джобове

На Надето

Виждали ли сте я? Ако сте, няма как да не я познаете. Всяка нейна крачка е придружена със звучно и весело иззвъняване. Върви уверено и с усмивка на уста към онази част от парка, където знае, че ще срещне най-много хора от всякакви възрасти. Няма търпение да предаде усмивката си на поне един човек днес.
Тя е момичето с джобовете. Отдавна не съм я срещал, но си я спомням отлично. Сега ще разкажа малко за нея. Не е изключено все някой да се сети, че я е виждал.
Улични изпълнители има какви ли не. От онези, които просто умеят да свирят на китара всяка една песен, която поспрелият се минувач може да се сети, до живите статуи, боядисани и издокарани в причудливи костюми, стряскащи някое малко дете от време на време с внезапни резки движения. Различни хора с различни интереси и номера, различно добри. Само смехът и аплодисментите не се променят. Поне така си мислим ние, зрителите. Случва се да се смеем и да ръкопляскаме от любезност, но тези изпълнители винаги лесно различават престореното от искреното, затова продължават да дават всичко от себе си.
Момичето с джобовете беше нещо съвсем различно.
Хората я наричаха така заради външния ѝ вид, макар че прозвището ѝ бледнееше пред реалността. Тя носеше широки панталони на райета и дълго до коленете карирано палто с къси ръкави; по дрехите ѝ бяха пришити най-различни по големина и цветове джобове, от които се люшкаха шарени пискюли. Облеклото си тя завършваше с чифт бутафорни очила и вързана на плитка с панделка в края черна коса.
В своето малко кътче от парка тя заставаше на едно място под шарената сянка на стар дебел дъб и започваше да демонстрира репертоара си. Понякога разиграваше пантомима, друг път вървеше след случайни хора и имитираше техните действия с преувеличени движения. Но винаги стигаше до джобовете. Те я отличаваха от всичко, което някога съм виждал.
В тези джобове имаше какво ли не. Обикновено в най-големите тя криеше реквизита си, като например изрисуваните топки за тенис, с които жонглираше, няколко шапки, с помощта на които разиграваше смешки в различни роли; в левия джоб на палтото ѝ се намираше въжето за скачане, което ползваше в комбинация с разстилащото се на земята пиано в десния джоб. Това беше един от най-добрите ѝ номера, едва ли някой, който го е виждал, би могъл да отрече, че е така. Купища хора се събираха да я гледат как скача на въжето и едновременно с това свири детски песнички. Беше си доста труден номер, но може би затова ѝ беше сред любимите.
По-малките джобове тя използваше за складиране на дреболии като бонбони за смучене или стъклени топчета. Когато сред публиката ѝ имаше деца, тя раздаваше по нещо малко на всяко едно от тях, но само срещу прегръдка. Нищо чудно, че я обичаха толкова много. На по-възрастните зрители обикновено подаряваше по един балон с нарисувано на него лице. Когато го надуеха след известно подканване, физиономията се разкривяваше в нова, още по-комична. Всички джобове до последния бяха пълни с най-обикновени предмети. Чрез нея обаче те се превръщаха в нещо необикновено и забавно.
Тя имаше невероятната дарба да остава усмихната по цял ден. Но не с онази престорена усмивка с уморени от проблемите очи, която човек може да срещне по заведения или разни официални събирания в лицата на хора, въобразяващи си, че не могат да бъдат разобличени в монотонното си нещастие. Не мисля, че имаше нужда от това да се преструва. Искреният смях и искрените аплодисменти заслужават подобаващ отговор. Тя беше истински щастлива в своя живот, личеше ѝ. Едва ли би била толкова заразителна във веселието си, ако не беше така.
А един ден просто изчезна и никога повече не дойде. Чувал съм за нея от хора, които са я виждали в други градове, но не съм попадал на нито една нейна снимка. Сигурно защото беше толкова увлекателна в номерата си, че беше невъзможно да откъснеш поглед от нея, за да си извадиш телефона и да я щракнеш поне веднъж.
Прекалено циничен съм станал, за да мога да гледам на света със същите онези удивени от всичко очи, с които опознавах всичко около себе си, когато бях малко дете. Съвсем в реда на нещата е. Момичето с джобовете обаче ме караше да се замисля защо редът на нещата трябва да бъде такъв. Нима в света на порасналите в действителност не може да бъде намерено място за онова чисто и неподправено щастие, което изпълва детските души? Докато я гледах, никога не съм се питал дори за секунда коя е, откъде идва и защо прави това, което прави. За мен тя беше рядък миг на връщане назад към време, в което просто приемах, че в живота има такива прекрасни хора и събития, без да се отдавам на трескави разсъждения каква е причината за съществуването им. С всеки следващ мой рожден ден подобни мигове като че ли стават все по-малко и това никак не ми харесва. А би било така хубаво, ако и аз можех да събера цялото си щастие в някой джоб и да си го нося навсякъде с мен…
От месеци насам мястото ѝ в парка е празно. Няма я шарената фигура, тичаща неуморно напред-назад с безкраен набор от развлечения. По-голямата част от хората са я забравили, но не и тези, на които тя е подарила резен щастие. Един ден момичето с джобовете ще се върне, не се съмнявам в това. А с нея ще се върне и смехът.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: