Цветове

С наближаването на предстоящата ми двумесечна почивка от писане и работа по блога  се завръщам към една от любимите си теми. Досега в „Ако можеха да говорят“ ние видяхме що за интриганти могат да бъдат пръстите на ръката, какво е мнението на всеки ден от седмицата за останалите и колко травмирани от мен са артикулите, съставящи обичайното ми облекло. В днешното издание на тази едва-рубрика ще се запознаем с цветовете на дъгата и може би ще научим нещо ново и интересно за тях.
Дъгата е едно прекрасно природно явление. Макар в края ѝ да няма гърне със злато и да не може да смени пола ти, когато минеш под нея (убеден съм, че ако потърся как са се появили тези вярвания в исторически план, ще се смея като ненормален цяла седмица), естествената ѝ красота е повече от достатъчна причина, за да се възхищаваме на привидната магия, явяваща се заедно с дъжда и слънцето. Разделена на съставните си части, дъгата предлага поглед към видимия спектър на светлината, който условно сме свели до седемте цвята, чиито мисли, ако имаха такива, ще узнаем сега:

Ако можеха да говорят: Цветовете на дъгата

Червено:

Не знам защо, но по някаква причина винаги са ме смятали или за водач, или за агресор. С мен се обозначават големите емоции, усещанията, които ви обливат и обземат изцяло. А аз имам желанието да изразя толкова много по-скромни и по-тихи неща, както и способността да го направя, просто хората не се възползват толкова често от тази моя способност. Мога да бъда цветът на кръвта, минаваща развълнувана през влюбеното сърце, а не само кръвта, изтичаща в калта на бойното поле. Иска ми се повече хора да осмисляха това, но уви, не става така лесно. Понякога една роза, подхваната от вятъра, може да каже много повече от хиляда в букет.

Оранжево:

Аз съм си просто весел и толкова. Освен, че помагам да се откроявате сред другите, аз чисто и просто съм един от най-приятните за гледане цветове, това си е факт. Не, наистина, облечете, боядисайте или изяжте нещо оранжево – винаги някой ще обърне внимание. И ще му хареса гледката, не знам на кого не би му харесала. Всичко хубаво не е оранжево, но всичко оранжево е хубаво, ако мога да си позволя малка доза самоизтъкване. Защо иначе изгревите и залезите например са сред най-красивите природни явления? Хайде, не виждам смисъл да се повтарям излишно. Вече би трябвало да се досещате! Точно така – защото са оранжеви!

Жълто:

Изгревите и залезите идват все отнякъде, нали така? Именно тук се намесвам аз заедно със слънцето. Плюс това умея да предизвиквам усмивки, правя есента много по-поносима и с изключения като пресата и треската, хората просто обичат жълтите неща. Ето, даже чувство за хумор си имам! Нали и емотиконите са жълти, а? Едни „Семейство Симпсън“ също са в моята гама, а всички ги обичат, без да броим лигльовците, които хленчат от десети сезон насам, че сериалът вече не струва. Примерите просто не спират да ми хрумват! Но няма да се натрапвам повече от нужното, както не се и набивам прекалено много на очи. И на фона ми е добре.

Зелено:

Бих искал да се възползвам от дадената ми възможност да говоря, за да споделя нещо с вас. От известно време насам ми се носи доста противоречива репутация. Още при самото споменаване на името ми хората се сещат за толкова много и най-различни неща, че понякога се обърквам и започвам да се чудя какво точно съм. Според ситуацията ми се приписват какви ли не прилагателни като полезен, алчен, забавен, завистлив, природосъобразен, неопитен… А преди бях един нищо и никакъв най-обикновен цвят. Но не мога да се върна назад в годините, когато нямах значение. Ето затова свиквам. Може да се обърквам, но се радвам, че съм нещо.

Синьо:

Небето и водата. Това асоциират хората с мен почти веднага. И въпреки че разполагам с най-мащабните примери за себе се, аз оставам съвсем скромен и спокоен, както си му е редът. Защо ми е притрябвало да се хваля с тях, след като съм част от нещо много по-голямо и хубаво? Когато аз и останалите цветове се съберем на едно място, ние работим заедно и макар че не ни виждате в светлината, заради нея виждате всичко останало. А когато застанем един до друг, значи се е случило нещо наистина красиво, което си е заслужавало да се види! Това ме кара да се чувствам значим, не друго. Сам съм един цвят с някакви нюанси, заедно сме всички цветове!

Индиго:

Често бивам пренебрегнат. Може би защото няма много неща, дали хубави, дали лоши, които да изникнат в съзнанието, когато ме споменат. Не съм сигурен дори дали е възможно да си ме представите както трябва. Сигурно затова съм толкова начумерен през повечето време. Ако бях литературен герой, по всяка вероятност щях да бъда магарето Ийори. Е, добре, може би не чак толкова депресиран, но пък като цвят определено съм на мнението, че го докарвам на съответното настроение… Не знам, главното е, че не ми харесва да ме наричат тъмносиньо, предполагам. Ама нищо, нали все пак съм част от дъгата, важното е, че са ме признали.

Виолетово:

С годините научих едно сигурно нещо, но го научих добре. Няма по-категоричен начин да бъдат заявени класа, величие и качество от виолетовия цвят. Тази царственост трудно може да се постигне от другите цветове и те го знаят. Но това е без значение. Аз ги приемам за равни на мен и може би затова съм поставен на последно място. По този начин смиреността ми винаги ще надделява над високомерието ми. Така трябва и да бъде. Трябва да си спомняме, че всеки от нас е част от светлината и никой не може да бъде по-изтъкнат от другите. Без който и да е от нас светлината би отслабнала, а не мисля, че това би донесло нещо добро на Вселената.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Ако можеха да говорят, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: