Отражение

Представете си как всичко, което знаете за своя свят, внезапно се окаже преобърнато с главата надолу. Как изведнъж се озовавате пред една чисто нова реалност. Как един нищожен детайл от всекидневието се превръща в потенциален кошмар до края на дните ви. Трудно е да си го представите, нали.
На мен не ми е трудно. Вече трета година сънувам кошмара наяве. Всичко започна с едно огледало…
– Преследвам Рефлектант! – изкрещявам в комуникатора си, докато тичам като полудял след сливащия се със сенките силует на десетина метра пред мен. – Намерих го на адреса на спешното повикване, жената е мъртва! Успях да неутрализирам огледалото му и в момента го следвам до възможния му резервен Изход! Бягам след него, така че прихванете личния ми сигнал и пратете подкрепления!
Накратко казано, огледалото е вероятностно чудо. Понеже кратката версия е трудна за разбиране обаче, ще разкажа и по-дългата.
Преди три години успяхме да открием, че всяко огледало представлява път, или „Вход“ към друга реалност. Не една и съща реалност, имайте предвид. Само паралелните огледала на една равнина в пространството имат достъп до един и същи свят. С други думи, ако имаме две огледала на една стена, и двете са Входове към едно място. Трето огледало на друга стена ще е Вход за друго място. Ако това звучи объркващо, всичко е наред. И ние още не разбираме как се получава така.
Рефлектантът спазва доста добре дистанцията между двама ни. Тича не по-зле от мен и изглежда познава обстановката. Предполагам, че се е упражнявал в своя свят, което не е много лесно, след като се налага да приложи наученото в огледална за неговите възприятия среда. Със сигурност има приготвен Изход достатъчно близо, Рефлектантите никога не убиват между световете, ако не са готови за бързо бягство. Налага се да го заловя жив.
Пътуването от реалност до огледалния ѝ двойник се извършва с помощта на специална технология, до която имат достъп само определени хора, част от които включва и отбранителен корпус, към който принадлежа. Разбира се, след като откритието беше направено от нас, не би било проблем човек да се досети, че това се е случило и в голям брой от паралелните светове. Това доведе до унищожаването на осемдесет процента от огледалата по света и замяната им с други начини да се добият отражения. Фотоогледалата са много популярни: на практика не са по-различни от екран с вградена камера. Още от самото начало се шегувахме, че селфитата ще станат още по-разпространявани.
Истински огледала има само в лабораториите. Там се работи по това да се установи до каква степен една реалност се различава от друга. Невинаги е лесно да се разбере такова нещо и точно това е причината да използвам израза „вероятностно чудо“.
Ръката ми посяга за пореден път към пистолета в кобура и се налага да си напомня, че не мога да стрелям по Рефлектанта. Няма да изглежда добре пред шефовете ми. Копелето може и да е убило човек, но не е от нашия свят и се налага да го предам на съответните власти, нищо че работим за една и съща организация. Откакто започнахме работа по огледалата, положихме и началото на някаква връзка с другите светове. С времето беше създадена Омнимрежата, за която работя в капацитета на Защитник на Реалността – крайно префърцунен начин да наречеш някого ченге, което отговаря за измерението, в което се намираме. Само трябва да докопам Рефлектанта и да го върна в щаба на Омнимрежата. Там ще бъде затворен за известно време, докато не се свържем с неговия свят, за да преговорим връщането и присъдата му.
Когато се погледнеш в огледало, отражението ти прави абсолютно същите неща като теб. Когато обаче се отдръпнеш от огледалото и няма кой да гледа отражението, ти и то започвате да действате независими един от друг. Възможно е двата паралелни живота да се различават в най-минималните детайли. Възможно е също така да са коренно различни един от друг. Няма значение; заставането пред огледалото винаги е едновременно, а движенията си съответстват едно към едно. Шансовете такова нещо да се случи всеки един път са толкова слабо вероятни, че на практика не съществуват, но въпреки това такова нещо се случва и огледалото никога не лъже, когато го показва.
Вероятностно чудо.
Успявам да проследя Рефлектанта до някаква сграда. Това не е добре; макар и да сме се постарали да открием съвпадащи Изходи, никога не можем да открием всички. А и не е като да не може да се уреди направата на подобна подредба. Огледалата може и да са незаконни, но срещу достатъчно пари всеки по-заможен тип, желаещ да се свърже с някого за извършването на някаква по-незаконна услуга, би могъл да се снабди с едно. Ето още една причина да заловя Рефлектанта жив. Трябва да знам къде е поставил Изхода към своя свят и да го неутрализирам.
Рефлектанти наричаме, както сигурно вече сте се досетили, пътуващите през огледалата хора. Ако изглежда, че всички са престъпници, донякъде е така. Има изключения, разбира се, но в моето поле на работа досега не съм се изправял лице в лице с такъв пример. Повечето го правят с цел да откраднат нещо; не пари, по-скоро вещи, никога надписани или с изображения, които биха били разпознати като огледални. Срещат се обаче и тези, които си изкарват парите с поръчкови убийства.
Всички тези неща около огледалата и начина, по който работят, аз се старая да разбера от три години насам и все още имам празни места в знанията си. Не съм единствен, естествено. Просто има толкова много и различни импликации от наученото досега, че е дяволски трудно да се отговори на един въпрос, без да бъдат породени още десет. Изведнъж една Вселена, в която се предполага, че няма случайни неща, се оказва пълна със случайности, пък и изобщо не е една, когато огледалата във всеки свят са Входове до същия брой различни светове и всички комбинации представляват астрономически грамадно число. Десетки, не, стотици философски и екзистенциални въпроси се пораждат от тази ситуация. Не ми е много ясно как така още не съм полудял.
Влизам в сградата. Жилищна, нищо твърде изненадващо. Тук винаги може да се намери някое укрито огледало. Сещам се, че по тялото на жената се виждаха прободни рани. Сега вече изваждам пистолета си и се надявам, че няма да се наложи да стрелям. Защото наистина не ми е разрешено.
Като не ми е разрешено, защо тогава изобщо нося скапания пистолет със себе си?!
Асансьорът спира на четвъртия етаж. Нямам време да го изчакам, затова се втурвам да изкачвам стълбите. Десетте секунди преднина на Рефлектанта вече са двадесет, но успявам да го видя в момента, в който се шмугва през една врата в дъното на коридора. Ако не е включил машината, с която е дошъл в нашия свят, имам минимален шанс да го настигна. И да го нямах, пак щях да тичам.
Нахълтвам през вратата и веднага ме връхлитат две новини. Добрата е, че Рефлектантът още не е стигнал до Изхода. Лошата е, че знам това, понеже забива нож в рамото ми два пъти и ме бута на пода. Почти не усещам болката заради адреналина, но всеки момент мозъкът ми ще настигне тялото ми и ще регистрира раната. А и цялата тази работа с изтичащата от мен кръв не ми допада никак.
– Онази кучка я убих срещу заплащане – чувам познат глас, – но един тъп Защитник ще го убия заради личното удоволствие!
Смее се и го разпознавам. Замислям се кога за последен път съм се погледнал в истинско огледало. Три години и малко отгоре, да, още от самото начало на дните след откритието. Не съм се поглеждал в друго, освен във фотоогледалото си. И все пак съм изненадан, че точно мое отражение е станало наемен убиец.
Бих се запитал какви са шансовете за това, но съвсем откровено не ми пука в този миг.
– Искаш ли да пуснеш ножа и да го направим малко по-интересно? – чувам се да казвам. Не ме бива да импровизирам много, само това ми хрумна.
Рефлектантът разбира кой съм и започва да се смее отново, този път с очевидна нотка на искрено учудване в гласа си.
– Стига бе! – казва той. – Хубаво си се наредил, виждам! Не те знам точно кое мое копие си, но и това няма да ти помогне, честно казано.
Все пак пуска ножа. Това е добре.
Скачам на крака и се хвърлям насреща му. Бърз е, но не достатъчно. Впива пръстите си в раненото ми рамо, обаче остава ребрата си незащитени, затова забивам юмрук отдясно. Не е колкото да му счупя нещо, но определено ще го боли.
Рамото ми вече изгаря от болка, когато той ме избутва от себе си и посяга към ножа на пода. Успявам да предотвратя това да го вземе, като го изритвам в гърдите. Рефлектантът пада и издишва тежко и хриптящо. Настъпвам ножа и го плъзвам рязко по пода зад себе си с крак, за да застана между оръжието и отражението си. Взимам Рефлектанта под прицел и изпращам съобщение с адреса си по комуникатора.
– Поне да ме беше питал какво е станало с мен – измърморва той, докато се надига да седне. – Убил съм трима като теб досега и всичките ме питаха защо съм станал такъв, какъвто ме виждаш.
Не отговарям. Не искам да знам. Прекалено много мисли ме държат буден нощем, не ми трябва още една.
Арестуваме Рефлектанта минути по-късно. Преглеждат раната ми и ме пращат в близката болница за промивка и шевове. Получавам сдържани поздрави от началството. А пък на мен просто ми се спи. Не са ми притрябвали поздравите и благодарностите. Те не променят факта, че съм се видял в някаква алтернативна светлина и ме е страх, че е възможно и аз да съм такъв вътре в себе си.
Защото ако не можеш да вярваш на образа в огледалото, на кого можеш да вярваш?
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Трагично, Sci-Fi

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: